12. ТУК ЗАПОЧВА АНТАРКТИКА
— Готова съм — каза Пайпър Хил със затворени очи, седнала на килима в някакво подобие на поза лотос. — Пипни завивката с лявата си ръка. — Осем тънки проводника се проточваха от куплунгите зад ушите на Пайпър към инструмента, който лежеше върху загорелите й бедра.
Анджи, увита в бяла хавлиена роба, гледаше русата техничка от ръба на леглото, и черният тестов блок покриваше челото й като вдигната превръзка за очи. Тя направи каквото й казваха — прокара леко върховете на пръстите си по суровата коприна и неизбеления лен на смачканата завивка.
— Добре — отбеляза Пайпър, повече за себе си, отколкото за Анджи, и докосна нещо на пулта. — Пак. — Анджи усети как тъканта под пръстите й се уплътнява.
— Пак. — Още една настройка.
Сега вече тя можеше да различи отделните влакна, коприната от лена…
— Пак.
Нервите й изкрещяха, когато оголените пръсти застъргаха по стоманена вълна и смляно стъкло…
— Оптимално — каза Пайпър и отвори сините си очи. Измъкна мъничко флаконче от слонова кост от ръкава на кимоното си, махна капачката и го подаде на Анджи.
Анджи помириса внимателно със затворени очи. Нищо.
— Пак.
Нещо растително. Виолетки?
— Пак.
В ноздрите я блъсна остра смрад на гниещ парник.
— Обонянието е повишено — каза Пайпър, докато задавящата миризма изветряваше.
— Не съм го забелязала. — Анджи отвори очи. Пайпър й подаваше малко кръгче бяла хартия.
— Само да не е риба — каза Анджи и лизна върха на пръста си. Докосна хартиената точка и вдигна пръст към устата си. Един от тестовете на Пайпър я беше отказал от риба за един месец.
— Не е риба — каза Пайпър усмихнато. Подстригваше косата си късо, прецизен малък шлем, който хвърляше отблясъци върху графитовата повърхност на куплунгите зад двете уши. Свети Йоан по силикона, казваше Порфир, и истинската страст на Пайпър изглеждаше работата й. Беше персоналният техник на Анджи, и се твърдеше, че е най-добрият тестер в Sense/Net.
Карамел.
— Кой още е тук, Пайпър? — Довършила Ъшера, Пайпър пъхаше пулта си в пластмасово куфарче.
Анджи беше чула преди около час да пристига хеликоптер; беше чула смях, стъпки по верандата, докато сънят си отиваше. Беше изоставила обичайните си опити за инвентарен сън — ако това можеше да бъде наречено сън, чужди спомени да се вливат в нея и да я изпълват, и след това да се отдръпват към нива, които тя не можеше да достигне, и да оставят тези послеобрази…
— Раебел — каза Пайпър, — Ломас, Хикман, Нъг, Порфир, Поуп.
— Робин?
— Не.
— Континуитет — каза тя, докато беше под душа.
— Добро утро, Анджи.
— Свободната станция. Кой я притежава?
— Била е преименована на Мистика II от сегашните й съвместни притежатели, Хулиана Груп и Карибана Орбитал.
— Чия е била когато Тали е записвала там?
— Тесие-Ашпул К.А.
— Искам да знам повече за Тесие-Ашпул.
— „Тук започва Антарктика“.
Тя зяпна през парата нагоре към бялото кръгче на говорителя.
— Какво каза?
— „Тук започва Антарктика“ е двучасов видеообзор върху семейството Тесие-Ашпул от Ханс Бекер, Анджи.
— Имаш ли го?
— Разбира се. Дейвид Поуп го искаше наскоро. Беше доста впечатлен.
— Така ли? Кога наскоро?
— Миналия понеделник.
— Ще го прегледам тази нощ.
— Уредено. Това ли е всичко?
— Да.
— Довиждане, Анджи.
Дейвид Поуп. Режисьорът й. Порфир казваше, че Робин разправя на хората, че тя чувала гласове. Дали беше го казвал и на Поуп? Тя докосна керамична плочка, и душът стана по-горещ. Защо ли Поуп се интересуваше от Тесие-Ашпул? Тя отново докосна плочката и се сви под игличките неочаквано ледена вода.
Отвътре навън, отвън навътре, фигурите на този друг пейзаж се приближаваха бързо, прекалено бързо…
Порфир позираше до прозореца, когато тя влезе във всекидневната, воин-масай в черен копринен креп с подплънки на раменете и черен кожен саронг. Другите вдигнаха глъчка, когато я видяха, и Порфир се обърна и се ухили.
— Изненада ни — каза Рик Раебел, опънал се на светлата кушетка. Спец по ефектите и редактирането. — Хилтън смяташе, че ще искаш да прекъснеш за повече.
— Събраха ни отвсякъде, скъпа — добави Кели Хикман. — Аз бях в Бремен, а Поуп беше нагоре по кладенеца в режим на свободен артист, нали, Дейвид? — Той погледна към режисьора за потвърждение.
Поуп се усмихна уморено. Беше се наклонил назад на един от столовете в стил Луи XVI, с ръце, кръстосани зад деликатния му гръб и чорлава коса над тънкото му лице. Когато програмата на Анджи го позволяваше, Поуп правеше документални филми за Канала на Познанието. Малко след като беше подписала договор със Sense/Net, Анджи участвува анонимно в едно от Поуповите минималистични творения, безкрайно крачене през дюни от покрит с мръсни петна розов сатен, под небе от стоманени инструменти. След три месеца кариерата й летеше право нагоре, и нелицензирана версия на лентата беше станала нелегална класика.
Карен Ломас, която се занимаваше с вставките на Анджи, се усмихваше от стола вляво от Поуп. От дясната му страна Кели Хикман, гардероб, седеше на избелелия под до Брайън Нъг, помощник и ученик на Пайпър.
— Добре, — каза Анджи, — връщам се. Съжалявам, че ви издърпах всичките, но това трябваше да стане.
Настана тишина. Леки изскърцвания от позлатените столове. Брайън Нъг се изкашля.
— Просто се радваме, че се връщаш — каза Пайпър, задавайки се от кухнята с чаша кафе във всяка ръка.
Те отново се разгълчаха, този път полусъзнателно, след това се разсмяха.
— Къде е Робин? — попита Анджи.
— Миста Лание в Лондон — каза Порфир с ръце на обвитите си в кожа хълбоци.
— Очакваме го до час — каза сухо Поуп, докато ставаше и вземаше кафето си от Пайпър.
— Какво правеше на орбита, Давид? — запита Анджи, поемайки другата чаша.
— Търсех самотници.
— Самота ли?
— Самотници. Поклонници.
