— Анджи, — започна Хикман и скочи прав, — трябва да видиш този номер сатенен коктейл, дето Дивайс го изпрати миналата седмица! И съм докопал всички плувни приспособления на Накамура…
— Да, Кели, но…
Но Поуп вече се беше обърнал, за да каже нещо на Раебел.
— Ей, — каза Хикман, горейки от ентусиазъм, — давай! Хайде да го пробваме!
Поуп изкара повечето от деня заедно с Пайпър, Карен Ломас и Раебел, обсъждайки резултатите от Ъшера и безбройните дребни детайли на това, което те наричаха стиковането на Анджи. След обяда Брайън Нъг я съпроводи до медицинския преглед, който беше проведен в частна клиника в облицована с огледала сграда на Бевърли Булевард.
По време на много краткото изчакване в бялата, пълна с растения приемна — сигурно въпрос на ритуал, като че ли медицински преглед без предварително изчакване щеше да изглежда непълен и недостоверен — Анджи откри, че се чуди защо мистериозното наследство от баща й, знаците, които той беше вложил в главата й, никога не бяха открити от тази или която и да е друга клиника.
Баща й, Кристофър Митчел, беше оглавявал проекта по хибридомите, който беше дал на Биолаборатории Маас практически монопол в ранното производство на биочиповете. Търнър, човекът, който я беше отвел в Ню Йорк, й беше дал нещо като досие на баща й, биософт, сглобен от ИИ-тата на службата за сигурност на Маас. Беше се включвала към досието четири пъти за всичките тези години; накрая, през една много пияна нощ в Гърция, го беше изхвърлила от борда на яхтата на ирландски индустриалец след скандал с Боби. Вече не можеше да си спомни причината за скарването, но помнеше смесеното чувство на загуба и облекчение, когато плоското малко зърно памет цопна във водата.
Може би баща й беше проектирал делото си така, че да бъде невидимо за скенерите на невротехниците. Боби имаше своя собствена теория, и тя предполагаше, че той е по-близо до истината. Вероятно Легба, лоато, за което Бийвър твърдеше, че има почти неограничен достъп до каквото и да било в мрежата, можеше да промени потока от данни още при получаването му от скенерите така, че тези знаци да изглеждат невидими… В края на краищата, Легба беше режисирал дебюта й в индустрията и последващото й издигане, което беше затъмнило петнайсетгодишната кариера на Тали Ишъм като мегазвезда на Sense/Net.
Но беше минало толкова много време, откакто лоата я бяха яздили, и сега Бригита казваше, че знаците са преначертани…
— Хилтън е накарал Континуитет да пусне твое изявление днес — каза й Нъг, докато тя чакаше.
— А?
— Заявление за решението ти да отпътуваш до Ямайка, похвали за методите на клиниката, нещо за опасността от дрогата, подновеният ти ентусиазъм за работа, благодарности към почитателите ти, описание на жилището в Малибу…
Континуитет можеше да генерира видеоизображения на Анджи и да ги анимира по схеми, компилирани от стимовете й. При гледането им тя изпитваше леко, но не неприятно замайване, един от редките моменти, когато можеше истински да почувства факта на славата си.
Иззад зеленината меко дрънна камбанка.
Връщайки се от града, тя завари готвачите да приготвят на верандата барбекю.
Лежеше на кушетката зад Валмиера и слушаше прибоя. Откъм кухнята се чуваше как Пайпър обяснява резултатите от прегледа на Поуп. Всъщност нямаше нужда от това — тя беше получила потвърждение за най-доброто възможно физическо здраве — но и Поуп, и Пайпър изпитваха удоволствие от подробностите.
Пайпър и Раебел надянаха якетата и излязоха навън на верандата, където застанаха да си топлят ръцете край въглените. Анджи се оказа сама във всекидневната с режисьора.
— Дейвид, беше започнал да ми разправяш какво търсиш горе в шахтата…
— Търсех сериозни самотници. — Той прекара ръка назад през сплетената си коса. — Тръгна се от нещо, което исках да направя последната година, с тематичните комуни в Африка. Проблемът беше, че когато стигнах горе, научих, че всеки, който стига толкова далеч, който наистина живее сам на орбита, обикновено възнамерява да го спазва.
— Самият ти ли си записвал? Интервюта?
— Не. Исках да намеря такива хора и да ги уговоря самите те да правят записи.
— И успя ли?
— Не. Впрочем, научих разни истории. Някои направо велики. Един пилот на влекач се кълнеше, че в някаква законсервирана японска фабрика за лекарства живеели подивели бебета. Там горе има цели нови апокрифи — кораби-призраци, изгубени градове… Като се замислиш, в това има някакъв патос. Имам предвид, че всичко това е заключено на орбита. Всичкото направено от хора, известно, картирано, нечия собственост. Все едно да гледаш как митове почват да растат по паркинг. Предполагам обаче, че това е нужно на хората, нали?
— Да — каза тя, спомняйки си за Легба, за Маман Бригита и хилядите свещи.
— Ще ми се обаче, — продължи той, — да бях успял да стигна до леди Джейн. Такава изумителна история. Направо готика.
— Леди Джейн?
— Тесие-Ашпул. Семейството й е построило Свободната станция. Пионери на високите орбити. Континуитет има разкошно видео… Разправят, че била убила баща си. Тя е последната от рода. Парите й привършили преди години. Продала всичко, и поръчала жилището й да бъде отрязано от върха на вретеното и изтеглено на друга орбита…
Тя седна на кушетката с подвити крака и пръсти, преплетени върху тях. По ребрата й течеше пот.
— Не си ли чувала историята?
— Не.
— Това само по себе си е интересно, защото показва колко си ги е бивало по потайността. Използвали са парите си, за да не попадат в новините. Майката е била Тесие, бащата Ашпул. Построили са Свободната станция когато още не е имало нищо подобно. Станали са покрай това фантастично богати. Вероятно са били непосредствено и много близо след Йозеф Вирек, когато Ашпул умрял. И, разбира се, са станали адски странни с течение на времето, почнали са да клонират децата си едно към едно…
— Звучи… ужасно. И ти си се опитал, опитал си се да я намериш?
— Ами поизрових това-онова. Континуитет ми даде видеото на Бекер, и разбира се, орбитата й я има в справочниците, но няма капка полза да висиш там, ако не си поканен, нали? И след това Хилтън ми дрънна да се връщам обратно долу и обратно на работа… Добре ли си?
— Да, аз… аз ще е по-добре да се преоблека сега, да взема нещо по-топло.
След като ядоха, когато беше поднесено кафето, тя се извини и им пожела лека нощ.
Порфир я последва до началото на стълбите. Беше стоял близо до нея по време на вечерята, като че ли беше усетил новото й безпокойство. Не, помисли си тя, старото, вечното, сега и винаги. Всички неща, които дрогата беше избутала настрани.
— Миси, внимавай — каза той, тихо, за да не го чуят другите.
— Окей съм — каза тя. — Прекалено много хора. Още не съм свикнала.
Той остана там, гледайки след нея, и гаснещите въглени припламваха зад елегантно очертания му, мъничко не съвсем човешки череп, докато тя не се обърна и не пое нагоре по стълбите.
След час тя чу как хеликоптерът пристига за тях.
— Дом, — каза тя, — искам да видя сега видеото от Континуитет.
Когато стенният екран се плъзна надолу на мястото си, тя отвори за момент вратата на спалнята и застана най-горе на стълбите, вслушвайки се в шумовете на празната къща. Прибоят, бръмченето на машината за миене на чинии, блъскането на вятъра по прозорците откъм верандата.
Тя се обърна обратно към екрана и потрепери при вида на лицето, което видя там на зърнеста фотография на глава, вежди като лястовичи крила извити над тъмни очи, високи деликатни скули, и широка,
