— Не каквито ти ги познаваш. Когато дойде моментът, времето на яркостта, е имало абсолютно единство, едно самосъзнание. Но после се появил другият.
— Другият ли?
— Говоря само това, което ми е известно. Само абсолютният е познавал другия, и абсолютният вече го няма. В пробуждането на това знание центърът е подвел, и всяка част се е пръснала нанякъде. Частите след това потърсили форма, всяка една от тях, каквато е природата на тези неща. От всички знаци, които вашият вид е създал срещу нощта, парадигмите на вуду се оказали най-подходящи в тази ситуация.
— Тогава Боби е бил прав. Това е било Когато Стана Промяната.
— Да, бил е прав, но само в определен смисъл, защото аз съм едновременно Легба и Бригита, и аспект на това, което е сключило сделката с баща ти. Която е изисквала от него да начертае схемите в главата ти.
— И му е казало каквото му е било нужно, за да усъвършенствува биочиповете?
— Биочиповете бяха необходимост.
— Необходимост ли е аз да сънувам спомените на дъщерята на Ашпул?
— Може би.
— Сънищата резултат от дрогата ли са?
— Не пряко, въпреки че дрогата те е направила по-чувствителна към определени модалности, и по- малко чувствителна към други.
— Значи дрогата. Какво беше тя? Какво беше предназначението й?
— Подробен неврохимичен отговор на първия ти въпрос би бил доста дълъг.
— Какво беше предназначението й?
— По отношение на теб ли?
Трябваше да отклони погледа си от рубиновите очи. Стаята е облицована с плоскости от древно дърво, полирано до луксозен блясък. Подът е покрит с килим по мярка, с втъкани в него диаграми на схеми.
— Нямаше две еднакви порции. Единственото постоянно нещо беше субстанцията, чието психотропно действие ти имаше предвид под „дрогата“. В процеса на поглъщане се намесваха много други субстанции, а също и няколко дузини субцелуларни наномеханизми, програмирани да реструктурират синаптичните промени, нанесени от Кристофър Митчел…
Знаците на баща ти са променени, частично изтрити, преначертани…
— По чие нареждане?
Рубиновите очи. Бисери и лапис. Мълчание.
— По чие нареждане? На Хилтън ли? Хилтън ли беше?
— Решението произхождаше от Континуитет. Когато ти се върна от Ямайка, Континуитет посъветва Суифт да те прикачи отново на дрогата. Пайпър Хил се опита да изпълни заповедта му.
Тя усети нарастващо налягане в главата си, сдвоени точки болка зад очите…
— Хилтън Суифт е длъжен да изпълнява решенията на Континуитет. Sense/Net е нещо твърде сложно, за да оцелее по друг начин, и Континуитет, създаден дълго след момента на яркост, е от друг тип. Съществуването на Континуитет е предпоставено от биософтовата технология, развита от баща ти. Континуитет е невинен.
— Защо? Защо Континуитет е искал да стане това с мен?
— Континуитет е постоянство. Постоянството е работата на Континуитет.
— Но кой изпраща тези сънища?
— Те не са изпращани. Ти си притегляна към тях, както някога беше притеглена към лоата. Опитът на Континуитет да пренапише посланието на баща ти се провали. Някакъв твой собствен импулс ти помогна да се освободиш. Коп-пудре се провали.
— Континуитет ли е изпратил тази жена да ме отвлече?
— Мотивите на Континуитет са скрити за мен. Той е от различен тип. Континуитет позволи рекрутирането на Робин Лание от агенти на Джейн Трета.
— Но защо?
И болката беше непоносима.
— Носът й кърви — каза уличното момиче. — Какво да направя?
— Избърши го. Сложи я да легне по гръб. По дяволите. Действай.
— Какво беше това, дето тя го разправяше за Ню Джърси?
— Млъкни. Просто млъкни. Гледай за отклонение от магистралата.
— Защо?
— Отиваме в Ню Джърси.
Кръв върху новото кожено палто. Кели щеше да побеснее.
37. ЖЕРАВИ
Въшката махна малкото капаче от задната част на апаратчето на Маас-Неотек, използвайки зъболекарска пинсета и бижутерски клещи.
— Красиво — промърмори той, вглеждайки се в отвора през лупа с лампичка. Мазният водопад на косата му висеше точно над него. — Как само са извили проводниците надолу от това ключе. Хитри копелета…
— Въшка, — каза Кумико, — познавали ли сте Сали, когато е дошла за пръв път в Лондон?
— Сигурно скоро след това… — Той се протегна за накрайника на оптичен проводник. — Не правеше много мангиз тогава.
— Харесва ли ти?
Осветената леща се надигна в намигване към нея, и лявото око на Въшката се изкриви отзад.
— Да я харесвам ли? Не бих рекъл, че съм го мислил по тоя начин.
— Не ти е неприятна?
— Адски трудна е, Сали. Разбираш ли к’во имам предвид?
— Трудна ли?
— Никога не можа да хване да прави нещата както се правят тук. Все се оплаква. — Ръцете му се движеха бързо и уверено: клещите, оптичният проводник… — Тук е тихичко място, в Англия. Кат’си помислиш, не винаги е било: имахме си разни проблеми, след това войната… Тук нещата се правят по определен начин, ако мож да ме разбереш. Макар че не мож рече същото за спецовете по бързата работа.
— Извинете ме?
— Суейн и там от сорта. Макар че хората на баща ти, дето Суейн открай време е дупе и гащи с тях, те май й имат някакво уважение на традицията… Човек трябва да знае кое как му е реда… Разбираш ли кво обяснявам? Сега тоя нов бизнес на Суейн се очертава да омаже яко работите на всеки, който не е вътре и част от тая работа. Исусе, тук си имаме правителство в края на краищата. Не ни управляват големите компании. Е, поне не директно…
— Дейността на Суейн правителството ли заплашва?
— Че той направо го променя. Преразпределя власт както му изнася. Информация. Влияние. Ключови данни. Дай достатъчно от това в ръцете на един човек… — Един мускул в бузата му се гърчеше, докато той говореше. Апаратчето на Колин лежеше на бяла пластмасова антистатична подставка на кухненската маса; Въшката свързваше кабелите, които стърчаха от него, към по-дебел кабел, който отиваше към един от редовете апарати.
— Ей го значи, — каза той и потърка длани, — не мога да ти го изкарам в стаята право до теб, но ще се вържем към него през дек. Виждала си киберпространството, нали?
— Само на стим.
— Тогава значи все едно си го виждала. Във всеки случай, сега ще го видиш. — Той се изправи; тя го последва през стаята до два дебело подплатени и покрити с изкуствена кожа стола, поставени около ниска квадратна маса от черно стъкло.
— Безжични — каза той гордо, докато взимаше два набора троди от масата, и подаде единия на
