Чернобог каза:
— Тези действия ще имат последици. Знаете ли? Това може да бъде само началото.
Дебелото хлапе се закиска пискливо като момиче и каза:
— Добре. Добре. Разбрах. После изрецитира с равен глас:
— Кръжи и кръжи във все по-широк кръг соколът, соколаря не чува, всичко се разпада, центърът поддава…195
После най-неочаквано млъкна, сбърчи чело и добави:
— Мамка му. Навремето го знаех до края.
Разтърка слепоочията си, направи кисела физиономия и замълча.
Всички загледаха Шадоу. Сега вече вятърът пищеше. Шадоу не знаеше какво да каже. Каза:
— Всичко това е жалко. Половината от вас сте го убили или имате пръст в убийството му. Сега ни предавате тялото му. Страхотно. Той беше стар скандалджия и негодник, но аз пих от медовината му и все още работя за него. Това е всичко.
Медия каза:
— Според мен е
Господин Нанси се прокашля и подхвана:
— И така. Длъжен съм да го кажа, защото друг няма да го направи. Ние сме в центъра на страната: на земя, която няма време за богове, и тук, в центъра, тя има по-малко време за нас, отколкото навсякъде другаде. Това е ничия земя, място на примирие, а ние тук спазваме примирията. Нямаме друг избор. И така. Вие ни предавате тялото на нашия приятел. Ние го приемаме. Ще си платите за това, убийство за убийство, кръв за кръв.
Таун каза:
— Все тая. Можете да си спестите много време и усилия, като се приберете у дома и си пръснете черепа. Така ще прескочим посредниците.
— Мамка ви — каза Чернобог. — Мамка ви и на вас, и на майка ви, и на скапания кон, който ви докара. Дори няма да загинете в битка. Никой воин не ще вкуси от кръвта ви. Никой, който е жив, не ще отнеме живота ви. Ще умрете като жалки мижитурки. Ще умрете с целувка върху устните и лъжа в сърцето.
— Остави това, старче — каза Таун.
— И прилив, помътнен от кръв, приижда196 — рече дебелото хлапе. — Струва ми се, че по-нататък е така.
Вятърът ревеше.
— Добре — рече Локи. — Ваш е. Приключихме. Махнете го старото копеле оттук.
Той направи движение с пръсти и Таун, Медия и дебелото хлапе напуснаха стаята. Локи се усмихна на Шадоу.
— Не наричай никого щастлив197, момчето ми. После излезе и Локи.
— Сега какво? — попита Шадоу.
— Сега ще го увием — отговори Ананси. — И ще го изнесем оттук.
Увиха тялото в мотелските чаршафи, увиха го добре с импровизираната плащаница, за да не се вижда тяло и да го изнесат. Двамата старци застанаха в двата края на тялото, но Шадоу каза:
— Чакайте да проверя нещо.
Приклекна, плъзна ръце около трупа в белите чаршафи, изтегли го нагоре за рамото. Изтласка се, докато се изправи — общо взето, лесно.
— Добре — рече. — Хванах го. Дайте да го сложим отзад в микробуса.
Чернобог понечи да възрази, но затвори уста. Плю си на палеца и показалеца и тръгна да гаси с пръсти свещите. Докато излизаше от все по-тъмната стая, Шадоу ги чуваше как съскат.
Уензди беше тежък, но ако не се препънеше, Шадоу щеше да се справи. Нямаше друг избор. Докато вървеше по коридора, думите на Уензди кънтяха в главата му и той усещаше на гръкляна си кисело-сладкия вкус на медовина. „Охраняваш ме. Разкарваш ме с колата. Вършиш дребни поръчки. В краен случай, но само в краен случай нараняваш хора, които трябва да бъдат наранени. Ако умра, което е малко вероятно, ми устройваш бдение…“
Господин Нанси му отвори вратата на фоайето, после избърза напред и отвори и задната врата на микробуса. Останалите четирима вече стояха при джипа и ги наблюдаваха, сякаш изгаряха от нетърпение да се махнат оттук. Локи отново си нахлупи шофьорската фуражка. Шадоу вървеше; студеният вятър го блъскаше и вееше чаршафите.
Шадоу положи възможно най-внимателно Уензди отзад в микробуса.
Някой го потупа по рамото. Той се обърна. Таун стоеше с протегната ръка. Държеше нещо.
— Вземи — каза господин Таун. — Господин Уърлд заръча да ти го предам.
Беше стъклено око. По средата имаше пукнатина с дебелината на косъм, отпред бе паднало малко късче.
— Намерихме го, докато чистехме в седалището на масоните. Пази го, за да ти носи късмет. Бог ми е свидетел, ще имаш нужда.
Шадоу стисна окото в шепата си. Искаше му се да каже нещо остроумно и хапливо, но Таун вече се беше върнал при джипа и се качваше в него, а Шадоу така и не се сещаше какво умно да каже.
Поеха на изток. Изгревът ги завари в Принстън, щата Мисури. Шадоу още не беше спал.
— Искаш ли да те оставим някъде? — попита Нанси. — На място щях да си намеря документи за самоличност и да отпраша към Канада. Или към Мексико.
— Оставам с вас, момчета — каза Шадоу. — Уензди би искал това.
— Ти вече не работиш за него. Той е мъртъв. Щом оставим тялото, можеш да си вървиш.
— И да правя какво?
— Да се снишиш, докато бушува войната — отговори Нанси. Даде мигач и зави наляво.
— Скрий се за известно време — добави Чернобог. — После, когато всичко приключи, ще се върнеш при мен и аз ще сложа край.
— Къде откарвате тялото? — попита Шадоу.
— Във Вирджиния. Там има едно дърво — уточни Нанси.
— Световно дърво198 — отбеляза с мрачно задоволство Чернобог. — И ние си имахме такова в моя край на света. Само че нашето растеше под, а не над земята.
— Ще положим тялото в основата на дървото — продължи Нанси. — Ще го оставим там. Теб ще те пуснем да си вървиш. А ние ще поемем на юг. Води се битка. Лее се кръв. Мнозина умират. Светът се променя, малко.
— Не ме ли искате във вашата битка? Доста едър съм. Добър съм в боя.
Нанси извърна глава към Шадоу и се усмихна — първата истинска усмивка, която Шадоу бе виждал върху лицето му, откакто той го беше измъкнал от предварителния арест на окръг Лъмбър.
— Като цяло битката ще се води на място, където не можеш да отидеш и което не можеш да докоснеш.
— В сърцето и ума на хората — рече Чернобог. — Както на голямата въртележка.
— О — каза Шадоу. — Зад кулисите. Схванах. Като пустинята с костите.
Господин Нанси вдигна глава.
— Изненадваш ме всеки път, щом реша, че нямаш ум и на пиле. Да, точно там ще се състои истинската битка. Всичко останало ще бъде само гръм и мълния.
— Разкажете ми за бдението — помоли Шадоу.
— Някой трябва да остане при тялото. Така е по традиция. Ще намерим кой.
— Той искаше аз да му направя бдение.
