докоснал за миг ръката на Уензди.
Когато Уензди остави Шадоу пред жилището му, кратката зимна светлина вече помръкваше. Сега, след Лас Вегас, вледеняващата температура, когато Шадоу отвори вратата на автомобила, бе още по- научнофантастична.
— Не се забърквай в неприятности — каза Уензди. — Сниши се зад парапета. Не вдигай вълни.
— И всичко това едновременно?
— Недей да ми остроумничиш, моето момче. В Лейксайд можеш да не биеш на очи. Направиха ми голяма услуга, за да те държа тук здрав и невредим. Ако беше в някой голям град, щяха да те надушат за броени минути.
— Няма да привличам вниманието и да се забърквам в неприятности. — Шадоу беше съвсем искрен, когато го каза. Цял живот се беше забърквал в неприятности и искаше, беше готов да забрави всичко това. — Кога ще се върнеш? — попита той.
— Скоро — отговори Уензди, после запали двигателя на линкълна, плъзна прозореца нагоре и отпраши в мразовитата нощ.
Глава 11
Трима могат да опазят тайна, ако двама от тях са мъртви.
Минаха три студени дни. Дори по обяд термометърът не по-казваше повече от минус осемнайсет градуса. Шадоу недоумяваше как хората са оцелявали в такова време в дните преди електричеството, преди топлите маски за лице и лекото топло бельо, преди лесното придвижване.
Беше във видеотеката, където имаше и солариум и се продаваха стръв и рибарски принадлежности, и разглеждаше ръчно изработените рибарски мухи на Хинзелман. Бяха по-интересни, отколкото беше очаквал: живописна имитация на живот, измайсторена от пера и конец, с кукичка, скрита отдолу.
Той попита Хинзелман.
— Истината ли? — рече старецът.
— Истината — помоли Шадоу.
— Е, понякога не са оцелявали и са умирали — отговори възрастният мъж. — Пропускащите комини, огнищата и печките с лоша вентилация са погубвали точно толкова хора, колкото и студът. Но това е било тежко време, цяло лято и есен хората подготвяли зимнина и събирали дърва за огрев. Най-страшна е била лудостта. Чух по радиото, казаха, че било свързано със слънчевата светлина, през зимата нямало достатъчно. Баща ми разправяше, че хората просто превъртали — викали му зимна лудост. В Лейксайд винаги е било по-лесно, но някои от другите градове наоколо са преживявали много тежко зимата. Когато бях малък, още се твърдеше, че ако до февруари слугинчето не се е опитало да те убие, значи му липсва твърд характер. Книгите са били като златния прах, навремето, когато в града още не е имало библиотека, хората са ценели всяко четиво. Когато дядо ми получел книга, пратена от брат му в Бавария, всички германци тук се събирали в кметството, та да го послушат как я чете, а финландците, ирландците и останалите са молели германците да им разправят какво пише в книгата. На трийсетина километра южно оттук, в Джибуей, видели как една жена се разхожда посред зима както я е майка родила и притиска до гърдите си мъртво пеленаче — не давала да й го вземат. — Той поклати замислено глава и затвори с щракване вратичката на шкафа. — Лоша работа. Искате ли карта за видеотеката? Накрая и тук ще отворят филиал на „Блокбъстър“138 и не след дълго ние ще останем съвсем без работа. Но поне засега изборът ни е доста богат.
Шадоу напомни на Хинзелман, че няма телевизор, няма и видео. Беше му приятно в компанията на стареца: спомените, разкрасените разкази, таласъмската му усмивка. Нещата между тях нямаше да вървят чак толкова гладко, ако Шадоу си признаеше, че настръхва от телевизията от мига, когато тя е започнала да му говори.
Хинзелман порови в едно чекмедже и извади ламаринена кутия — от вида й личеше, че е коледна, от онези, в които има шоколадови бонбони и сладки: на капака в усмивка грееше Дядо Коледа, хванал поднос с бутилки кока-кола. Хинзелман махна металния капак на кутията, където се оказа, че има бележник и кочани с непопълнени билети, и каза:
— Колко да впиша на ваше име?
— Какво колко?
— Билетите за играта. Днес изтикваме колата върху леда, затова започнахме да продаваме билети. Всеки струва по пет долара, десет билета са четирийсет долара, двайсет — седемдесет и пет. С един билет си купувате пет минути. Не можем, разбира се, да обещаем, че колата ще потъне точно във вашите пет минути, но който е най-близко до тях, ще спечели пет стотачки, а ако автомобилът потъне във вашите пет минути, тогава ще грабнете цяла хилядарка. Колкото по-рано си купите билети, толкова по-голям е изборът. Искате ли да видите рекламата?
— Разбира се.
Хинзелман му подаде пресниман на ксерокс лист. Автомобилът бил стар, с махнати двигател и резервоар, и щял да стои цяла зима върху замръзналото езеро. По някое време през пролетта ледът щял да започне да се топи и когато изтънеел и вече не издържал на тежестта на колата, тя щяла да падне в езерото. Най-ранно автомобилът бил потъвал във водата на двайсет и седми февруари („Беше през зимата на деветдесет и осма. То това изобщо не може да се нарече зима“), а най-късно — на първи май („Беше през петдесета. Оная година ни се струваше, че единственият начин зимата да свърши е да й забием кол в сърцето“). Най-вероятното време, когато колата щяла да хлътне във водата, било началото на април, обикновено в ранния следобед.
Всички ранни следобеди през април вече бяха продадени и бяха отбелязани в бележника на Хинзелман със страници на редове. Шадоу си купи половин час от сутринта на двайсет и трети март, от девет до девет и половина. Даде на стареца трийсет долара.
— Щеше да е прекрасно, ако всички в града купуваха толкова бързо като вас — отбеляза Хинзелман.
— Така ви благодаря, че ме закарахте онази първа нощ, когато пристигнах в града.
— Не, Майк — възрази Хинзелман. — Това е за децата. — За миг се замисли, върху старото му сбръчкано лице нямаше и следа от дяволитост. — Елате днес следобед, можете да помогнете, докато бутаме колата.
Даде на Шадоу шест сини картончета, върху които със старовремския му почерк бяха написани дата и час, после си отбеляза подробностите и в тефтера.
— Чували ли сте някога, Хинзелман, за орлови камъни? — попита Шадоу.
— Северно от Райнландър ли? Не, това там е Игъл Ривър139. Не мога да кажа, че съм чувал.
— А за птици гръмовержци?
— На Пета улица имаше галерия с рисувани птици гръмовержци, но я затвориха. Не ви помогнах особено, нали?
— Не.
— Знаете ли, защо не проверите в библиотеката? Хората там са отзивчиви, макар че тази седмица може би са погълнати от разпродажбата на библиотечни книги. Показах ви къде е, нали?
Шадоу кимна и се сбогува. Подразни се, че сам не се е сетил за библиотеката. Качи се на моравия си автомобил и подкара на юг по главната улица, като заобиколи езерото и излезе в най-южната му точка, при сградата с вид на замък, където се помещаваше градската библиотека. Влезе вътре. Имаше знак, който сочеше към сутерена, на него пишеше: „РАЗПРОДАЖБА НА БИБЛИОТЕЧНИ КНИГИ“. Самата библиотека беше на приземния етаж. Шадоу изтръска снега от ботушите си.
Някаква грозновата жена с нацупени алени устни го попита натъртено какво обича.
