Американски богове

— Поне ме изслушай, преди да ме отпратиш.

— Няма смисъл. Не си прави труда. — Тя погледна Шадоу. — Заповядайте, седнете и хапнете. Ето ви чиния, сложете си. Всичко е вкусно. Яйца, печено пиле, къри с пиле, пилешка салата и ето там заек, всъщност див заек, но студен е много хубав, а в онази купичка там има задушен заек… защо не ви сипя направо аз?

И го направи: взе пластмасова чиния и я напълни догоре с храна, след което му я подаде. После погледна Уензди.

— Ти ще ядеш ли?

— На твое разположение съм, скъпа — отговори той.

— Голям лайнар си — рече му жената. — Направо се чудя как очите ти още не са станали кафяви. — Тя му подаде празна чиния. — Вземи си. — Следобедното слънце зад нея сякаш прогаряше косата й и я превръщаше в платинена аура. — Шадоу — поде тя отново, като отхапваше с апетит от пилешката кълка. — Какво сладко име. Защо те наричат Шадоу?

Той прокара език по устните си, за да ги навлажни, и обясни:

— Когато бях малък, с майка ми живеехме… бяхме, в смисъл майка ми беше нещо като секретарка в няколко американски посолства, местехме се от град на град из цяла Северна Европа. После тя се разболя, наложи се да се пенсионира преждевременно и се върнахме в Щатите. Все не знаех какво да кажа на другите деца, затова просто си намирах някой възрастен и го следвах, без да проронвам дума. Вероятно имах нужда от компания. Не знам. Бях съвсем малък.

— Пораснал си — отбеляза жената.

— Да — рече Шадоу. — Пораснах.

Тя отново се извърна към Уензди, който гребеше лакомо от паница с нещо като студена бамя.

— Това ли е момчето, което разстрои всички?

— Значи, си чула?

— Винаги надавам по едно ухо — отговори тя. После погледна Шадоу. — Не им се изпречвай на пътя. Има прекалено много тайни общества и те не знаят що е вярност и любов. Търговски, независими, държавни, всички са един дол дренки. Има всякакви, от безобидни до крайно опасни. Ей, стари вълко, завче-ра чух един виц, който ще ти хареса. Как ще разбереш, че ЦРУ няма пръст в убийството на Кенеди?

— Чувал съм го — каза Уензди.

— Жалко. — Жената пак насочи вниманието си към Шадоу. — Но агентите от Шпионския сериал, на които си се натъкнал, те са друго. Има ги, защото всички знаят, че трябва да ги има. — Тя изпи на един дъх напитката в мукавената чаша — приличаше на бяло вино, и се изправи. — Шадоу е хубаво име — заяви жената. — Пие ми се мокачино. Елате.

И тръгна нанякъде.

— Ами храната? — попита Уензди. — Не можеш просто да я оставиш тук.

Жената му се усмихна и посочи момичето, което седеше до кучето, после разпери ръце, сякаш за да обхване Хейт Стрийт и света.

— Нека се нахранят — рече тя и продължи, а Уензди и Шадоу я последваха. — Не забравяй — каза жената на Уензди, докато вървяха, — аз съм богата. Справям се прекрасно. За какво ми е да ти помагам?

— Ти си една от нас — напомни той. — И ти си забравена, необичана и непомнена, както всички останали. Пределно ясно е на чия страна трябва да застанеш.

Стигнаха кафене с маси и на тротоара, влязоха вътре, седнаха. Имаше само една келнерка, която носеше обицата върху веждата си като кастов знак, и жена зад барплота, която правеше кафето. Сервитьорката се устреми към тях със заучена усмивка, настани ги, взе поръчката.

Истър отпусна тънки пръсти върху квадратната сива ръка на Уензди.

— Казах ти вече — натърти тя. — Справям се прекрасно, На моя празник още ядат яйца и заек, сладкиши и плът, които олицетворяват прераждането и съвкуплението. Носят цветя по шапките си и си подаряват цветя. Правят го в моя прослава. От година на година все повече и повече. В моя прослава, стари вълко.

— И ти дебелееш и забогатяваш от тяхното преклонение и любов — каза той язвително.

— Не злобей.

Изведнъж жената заговори много уморено. Отпи от мокачиното.

— Сериозен въпрос, скъпа. Със сигурност ще се съглася, че милиони и милиони си разменят подаръци в твоя прослава, че още спазват обредите на твоя празник, дори търсят скрити яйца. Но колцина от тях знаят коя си? А? Извинявайте, госпожице.

Това го каза на келнерката. Тя попита:

— Още едно еспресо ли искате?

— Не, миличка. Питах се дали ще ни помогнете да решим малкия спор, който подхванахме. Ние с приятелката ми не сме на едно мнение какво означава думата „Истър“. Случайно да знаете?

Момичето го погледна така, сякаш е започнал да бълва зелени жаби. После отговори:

— Не знам, нищо не разбирам от християнство. Езичница съм.

Жената зад плота също се намеси:

— Според мен това е някаква латинска дума, която може би означава „Христос воскресе“.

— Така ли? — възкликна Уензди.

— Да, разбира се — каза жената. — Понеже слънцето изгрява на изток141.

— Възкръсналият син. Разбира се, съвсем логично предположение. — Жената се усмихна и отново се зае с кафемелачката. Уензди погледна към келнерката. — Мисля все пак да изпия още едно еспресо, ако нямате нищо против. Ще ми кажете ли пред какво се прекланяте като езичница?

— Пред какво се прекланям ли?

— Да. Предполагам, че имате доста голямо поле на действие. В чест на кого сте направили домашен олтар? На кого се кланяте? На кого се молите по изгрев и залез?

Устните й описаха най-различни форми, без да изричат нищо, после момичето каза:

— На женското начало. То вдъхва сили. Знаете ли?

— Чувал съм. И това ваше женско начало… има ли си име?

— Богинята е вътре във всеки от нас — отговори момичето с обицата върху веждата и се изчерви. — Тя не се нуждае от име.

— О! — възкликна Уензди с широка маймунска усмивка. — А устройвате ли в нейна чест вакханалии? Пиете ли по пълнолуние, на алени свещи в сребърни свещници, кърваво вино? Влизате ли гола в морската пяна, докато пеете химни в прослава на безименната си богиня, а вълните лижат краката ви и се блъскат в бедрата ви като езиците на хиляди леопарди?

— Вие ми се подигравате — каза момичето. — Не правя нищо от това, което изброявате. — Тя си пое дълбоко въздух. Шадоу подозираше, че брои до десет. — Още кафе ще желаете ли? Второ мокачино за вас, госпожо?

Усмивката й бе почти същата, както онази, с която ги бе посрещнала на влизане.

Те поклатиха глава и сервитьорката се обърна, за да посрещне друг посетител.

— Ето ви една, която „няма вяра и няма да има и забавление“ — каза Уензди. — Гилбърт Кийт Честертън. Истинска езичница. И така. Ще излезем ли на улицата, скъпа ми Истър, за да повторим упражнението? И да разберем колко от минувачите знаят, че техният великденски празник носи името на Еостер142, на Зората. Чакай да помисля… точно така. Ще питаме сто души. За всеки, които знае истината, ти ще отрязваш по един от пръстите на ръцете ми, а щом те свършат, и на краката, а за всеки двайсет, които не я знаят, ти ще се любиш една нощ с мен. По-вероятно е да спечелиш ти, разбира се, все пак сме в Сан Фран-циско. По тези стръмни улици гъмжи от варвари, от езичници и поклонници на черната магия.

Тя впери зелени очи в Уензди. Шадоу реши, че на цвят те са точно като листо през пролетта, през което минава слънце. Жената не каза нищо.

— Бихме могли да опитаме — продължи Уензди. — Но накрая аз пак ще имам