Американски богове

Мъжът при масата — Джони Ябълката — изгледа Уензди, свали ръка към чатала си, пипна се и рече:

— И този път грешиш. Току-що проверих, и двата ми ореха са си на мястото, където и трябва да бъдат. — Той погледна Шадоу и вдигна ръка с дланта нагоре. — Казвам се Джон Чапман. Каквото и да говори шефът ви за мен, не му обръщайте внимание. Той е гадняр. Винаги си е бил гадняр. И винаги ще си остане гадняр. Някои хора са си гадняри, и толкоз.

— Майк Айнсел — представи се Шадоу.

Чапман прокара ръка по четинестата си брадичка.

— Айнсел — повтори той. — Това не е име. Но в краен случай ще мине. Как ви наричат?

— Шадоу.

— Тогава ще ви викам Шадоу. Ей, Уиски Джак… — На Шадоу обаче му се стори, че не е казал точно „Уиски Джак“. — Как е храната?

Уиски Джак взе дървен черпак и вдигна капака на черната чугунена тенджера, която къкреше в единия край на печката.

— Готова е.

Извади четири пластмасови купички и ги напълни от тенджерата, после ги сложи на масата. Отвори вратата, излезе на снега и извади от пряспата четирилитрова пластмасова туба. Внесе я вътре, напълни четири чаши с мътна жълтеникавокафява течност и ги сложи до всяка купичка. Накрая намери четири лъжици и седна на масата при другите.

Уензди вдигна подозрително чашата и отбеляза:

— Прилича на пикня.

— Още ли я пиете тая гадост? — попита Уиски Джак. — Вие, бледоликите, сте побъркани. Това е по- хубаво. — После каза на Шадоу: — Месото е главно на дива патица. Ябълковото вино го донесе Джон.

— Пивко е — похвали се Джон Чапман. — Никога не съм си падал по твърдия алкохол. От него мъжете превъртат.

Задушеното беше много вкусно, ябълковото вино бе много пивко. Шадоу си наложи да не бърза, да дъвче храната, а не направо да я гълта, но беше по-гладен, отколкото предполагаше. Сипа си втора купичка от задушеното и си наля втора чаша ябълково вино.

— Госпожа Румър162 разправя, че обикаляш и разговаряш с кого ли не, предлагаш какво ли не. Твърди, че насъскваш старците за война — каза Джон Чапман.

Шадоу и Уиски Джак измиха купичките и приборите и прехвърлиха каквото е останало от задушеното в пластмасови кутийки. Уиски Джак ги изнесе в преспите пред входната врата и сложи отгоре каса от прясно мляко, за да ги намери по-лесно.

— Смятам, че това предава точно и смислено събитията — заяви Уензди.

— Те ще победят — отсече убедено Уиски Джак. — Вече са победили. Вие вече сте загубили. Като бледоликите и моя народ. Побеждаваха главно те. А ако загубеха, подписваха мирни договори. После нарушаваха мирните договори. Тоест, пак побеждаваха. Няма да се бия за поредната изгубена кауза.

— Няма смисъл да гледаш мен — каза Джон Чапман, — защото и да се бия на твоя страна, а аз няма да го направя, пак няма да ти бъда от полза. Ония презрени копелдаци ме отписаха и направо ме забравиха. — Той замълча. После каза: — Пол Бъниан163. — Чапман поклати бавно глава и повтори: — Пол Бъниан.

Шадоу не бе чувал някой да изрича така осъдително две тъй безобидни думи.

— Пол Бъниан ли? — попита той. — Какво е направил?

— Само е заемал място с главата си — отговори Уиски Джак. Взе си от Уензди цигара и двамата запушиха.

— Това е като малоумниците, които смятат, че колибритата се притесняват да не надебелеят и зъбите им да не се развалят, може би искат просто да спестят на клетите птички злините, които си навличаме със захарта — обясни Уензди. — Затова пълнят хранилките на колибритата с оная гадост „Нутрасуийт“. Птиците идват на хранилките и я пият. После умират, защото храната им не съдържа калории, въпреки че малките им коремчета са пълни. Ето какво е Пол Бъниан. Никой не е разказвал никакви приказки за Пол Бъниан. Никой не е вярвал никога в Пол Бъниан. Той се е появил през 1910 година в една ню-йоркска рекламна агенция и е напълнил стомаха на нацията, утолил е глада й за митове с празни калории.

— На мен пък Пол Бъниан ми харесва — възрази Уиски Джак.

— Преди няколко години ходих в Американския търговски център164 и се повозих на влакчето на ужасите. Гледаш най-отгоре нашия приятел Пол Бъниан и после се спускаш право надолу. Пльок! На мен ми е симпатичен. Чудо голямо, като не е съществувал — значи не е сякъл никога дървета. Все пак е за предпочитане да посадиш някое дърво. Това е по-добре.

— Хубаво го каза — одобри Джони Чапман.

Уензди пусна кръгче тютюнев дим, то увисна във въздуха и бавно се разнесе на валма и тънки ленти.

— Да го вземат мътните, Уиски Джак, не това е най-важното и ти го знаеш.

— Няма да ти помогна — рече Уиски Джак. — След като ти натрият носа, можеш да се върнеш и ако още съм тук, пак ще те нагостя. Ще получиш най-добрата храна в околността.

Уензди каза:

— Всички други възможности са по-неприемливи.

— Нямаш и представа какви са възможностите — отвърна Уиски Джак. След това погледна Шадоу и рече: — Ти си тръгнал да търсиш нещо.

Гласът му беше пресипнал от дима на запалените дърва и от цигарите.

— Работя — каза Шадоу. Уиски Джак поклати глава.

— И ти търсиш нещо — възрази той. — Имаш дълг, който искаш да върнеш.

Шадоу си спомни сините устни на Лора и кръвта по ръцете й и кимна.

— Слушай. Лисицата била първа тук, а неин брат бил Вълкът. Лисицата рекла, хората ще живеят вечно. И да умрат, няма да умрат задълго. Вълкът казал, не, хората ще умират, хората трябва да умират, всички живи твари трябва да умират, иначе ще плъзнат по земята и ще я покрият, и ще изядат всичката есетра и елените, и бизоните, ще изядат всички тикви и всичката царевица. И така, един ден Вълкът умрял и казал на лисицата, хайде, побързай, съживи ме. А Лисицата отвърнала: не, мъртвите трябва да си останат мъртви. Ти ме убеди. И се разридала, докато го казвала. Но го казала и това било окончателно. Сега Вълкът управлява света на мъртвите, а Лисицата си е вечно жива под слънцето и луната и още скърби за брат си. Уензди каза:

— Щом няма да участвате, ваша работа. Ние ще тръгваме. Лицето на Уиски Джак беше безизразно.

— Говоря на този младеж — рече той. — На теб не може да ти се помогне. А на него може. — Уиски Джак отново се извърна към Шадоу и го подкани: — Разкажи ми съня си. Шадоу каза:

— Катерех се по кула от черепи. Около нея кръжаха огромни птици. Имаха в крилете си светкавици. Нападаха ме. Кулата се срути.

— Всички сънуват — каза Уензди. — Може ли да тръгваме?

— Не всички сънуват вакинян165, птицата гръмовержец — възрази Уиски Джак. — Ние също усетихме ехото.

— Казах ли ви аз — възкликна Уензди. — Господи!

— В Западна Вирджиния има гнездо на птици гръмовержци — рече някак между другото Чапман. — Най-малко две-три самки и един стар самец. Има една двойка и в земите между Кентъки и Тенеси, навремето, са ги наричали щат Франклин166, но клетият Бен така и не е получил свой щат. Е, да, и в най-добри времена птиците гръмовержци не са били много.

Уиски Джак се пресегна с ръка с цвят на червена глина и докосна леко Шадоу по лицето.

— Да — каза той. — Вярно е. Ако уловиш птица гръмовержец, ще си върнеш жената. Но тя принадлежи на вълка, на селенията на мъртвите, и не може да стъпва по земята. — Откъде знаете? — попита Шадоу. Устните на Уиски Джак не помръднаха. — Какво ти каза бизонът? — Да вярвам. — Добър съвет. Ще го послушаш ли?

— Може би.

Разговаряха без думи, без устни, без звук. Шадоу се запита дали за другите двама мъже в стаята те