стоят, без да се помръдват, точно един удар на сърцето, или стотна от удара на сърцето.
— Щом намериш своето племе, върни се при мен — рече Уиски Джак. — Мога да ти помогна.
— Непременно.
Уиски Джак отпусна ръка. После се обърна към Уензди.
— Ще го докараш ли твоя хо чънк?
— Кого?
— Хо чънк. Индианците от племето уинъбейго наричат така себе си.
Уензди поклати глава.
— Прекалено опасно е. Ако отидем да приберем караваната, можем да си навлечем неприятности. Вероятно я издирват.
— Крадена ли е? Уензди се засегна.
— Изобщо не е крадена. Документите са в жабката.
— А ключовете?
— У мен са — намеси се Шадоу.
— Племенникът ми — Хари, по прякор Синята сойка, има буик от осемдесет и първа. Дайте ми ключовете от караваната. И вземете неговата кола.
Уензди се наежи.
— Какво искаш в замяна? Уиски Джак сви рамене.
— Знаеш ли колко трудно ще е да докараме караваната от мястото, където си я зарязал? Правя ти услуга. Ти решавай. На мен ми е все едно.
И затвори устата си като рана от нож. Уензди изглеждаше ядосан, а когато гневът се превърна в разкаяние, каза:
— Шадоу, дай на човека ключовете от караваната. Той ги сложи в ръката на Уиски Джак.
— Ще заведеш ли, Джони, тези хора да потърсят Хари Синята сойка? — попита Уиски Джак. — Предай му, че съм казал да им даде колата си.
— За мен ще е удоволствие — отвърна Джон Чапман.
Стана и отиде до вратата, взе чувалчето от зебло, оставено до нея, отвори я и излезе. Шадоу и Уензди го последваха. Уиски Джак зачака на вратата.
— Ей — каза той на Уензди. — И не се връщай тук. Не си добре дошъл.
Уензди вдигна среден пръст и каза вежливо:
— Това виждаш ли го?
Заслизаха през снега, като газеха из преспите. Чапман вървеше отпред, босите му ходила се червенееха на фона на снега с вледенена коричка отгоре.
— Не ви ли е студено? — попита Шадоу.
— Жена ми беше от племето чокто — отвърна Чапман.
— И ви е научила на магии, благодарение на които не ви е студено ли?
— Не. Мислеше ме за луд — отговори Чапман. — Все ми повтаряше: „Защо, Джони, не вземеш да си обуеш ботуши?“
Хълмът стана по-стръмен и тримата бяха принудени да прекратят разговорите. Препъваха се и се хлъзгаха по снега, хващаха се за стволовете на дърветата по нанадолнището, за да се закрепят и да не паднат. Когато склонът стана малко по-полегат, Чапман каза:
— Сега, разбира се, тя е мъртва. Когато умря, сигурно наистина съм луднал леко. Може да се случи на всеки. Може да се случи и на теб. — Той потупа Шадоу по ръката. — Ама че си едър!
— Така разправят — каза Шадоу.
Тримата вървяха предпазливо надолу по склона близо половин час, излязоха на чакълестия път, който криволичеше в подножието му, и тръгнаха по него към няколкото постройки, които бяха видели от билото.
Един автомобил забави и спря. Жената, която го караше, се пресегна, смъкна предния десен прозорец и каза:
— Ей, приятели, искате ли да ви закарам?
— Много мило, драга госпожо — отвърна Уензди. — Търсим някой си господин Хари Синята сойка.
— Сигурно е в кръчмата — каза жената. Шадоу предположи, че е на четирийсет — четирийсет и няколко. — Качвайте се. Те се качиха. Уензди седна отпред, Джон Чапман и Шадоу — отзад. Краката на Шадоу бяха много дълги и му беше неудобно, но той все пак се опита да се намести. Автомобилът се разтресе и продължи по чакълестия път.
— И откъде идвате вие тримата? — попита шофьорката.
— Ходихме на гости на един приятел — обясни Уензди.
— Живее оттатък хълма — допълни Шадоу.
— Кой хълм? — полюбопитства жената.
Шадоу погледна през мръсния заден прозорец към хълма. Там обаче нямаше висок хълм, нямаше нищо освен облаци над равнините.
— Уиски Джак — рече той.
— А! — възкликна жената. — Тук му викаме Инктоми. Мисля, че е същият. Дядо ми е разказвал много хубави приказки за него. Е, най-хубавите си бяха, разбира се, мръснишки. — Автомобилът подскочи на бабуна по пътя и жената изруга. — Добре ли сте вие там, отзад?
— Да, госпожо — потвърди Джони Чапман. Държеше се с две ръце за облегалката.
— Такива са пътищата по индианските резервати — рече жената. — Човек свиква.
— Всичките ли? — попита Шадоу.
— Общо взето, да — потвърди тя. — Поне тези тук са такива. И не ме питайте къде отиват парите от казината, защото кой нормален човек ще се забие чак тук, за да ходи на казино? Поне ние не виждаме нищо от тези пари.
— Жалко.
— Няма нищо жалко. — Жената превключи скоростта, лостът простена и изскърца. — Знаете ли, че бялото население наоколо намалява? Тръгнете ли Да обикаляте, ще се натъкнете на градове призраци. И как ще задържите хората по фермите, след като те вече са видели по телевизията света? И вече нямат сметка да обработват тази неплодородна ерозирала земя. Навремето ни отнеха земите, настаниха се на тях, а сега се разотиват. Заминават на юг. Заминават на запад. Ако изчакаме повечко да се изселят в Ню Йорк, в Маями и Лос Анжелис, може би ще си върнем без бой всички територий наоколо.
— Успех — рече Шадоу.
Намериха Хари Синята сойка в кръчмата, на масата за билярд — правеше разни номера, за да смае няколко момичета. На дясната му ръка имаше татуировка на синя сойка, дясното му ухо беше с няколко обици.
— Хо хока, Синя сойке — поздрави Джон Чапман.
— Разкарай ми се от главата, превъртял бос бледолик призрако — отвърна свойски Хари Синята сойка. — Чак ме побиват тръпки от теб.
В дъното на помещението имаше по-възрастни мъже, някои играеха карти, други си говореха. Имаше още мъже, по-млади мъже, горе-долу на годините на Хари Синята сойка, които си чакаха реда за билярда, голям, с цепнато на едно място зелено сукно, прихванато със сребристосива лепенка.
— Праща ме чичо ти — подхвана невъзмутимо Чапман. — Каза да дадеш колата си на тези двамата.
В заведението имаше трийсетина, може би четирийсет души и сега всички гледаха съсредоточено картите, краката или ноктите си, уж изобщо не слушат.
— Той не ми е никакъв чичо.
Из помещението се стелеше тютюнев дим. Чапман се усмихна широко и оголи най-ужасните зъби, които Шадоу беше виждал в човешка уста.
— Това ли да предам на чичо ти? Той твърди, че стои в племето лакота единствено заради теб.
— Уиски Джак твърди много неща — отвърна подразнено Хари Синята сойка.
Но и той не каза „Уиски Джак“. Поне Шадоу го възприе почти както предния път, но не съвсем: като
