Американски богове

„Вечерното шоу“ завърши. Започна епизод на „Бар «Наздраве»“. Шадоу не следеше сериала. Беше гледал само една серия — онази, в която дъщерята на Тренера идва в бара, — макар че точно нея я беше гледал няколко пъти. Беше му направило впечатление, че човек все се натъква на един и същ епизод от сериал, който не следи, и то в продължение на няколко години, и реши, че това вероятно е някакъв вселенски закон.

Офицер Лиз Бют отново си седна на стола. Не дремеше съвсем откровено, но със сигурност не беше и будна, така че не забеляза, когато хората в „Бар «Наздраве»“ млъкнаха насред репликите и зяпнаха Шадоу от екрана.

Даян, русата барманка, която се пишеше интелектуалка, заговори първа.

— Шадоу — каза тя. — Умряхме си от притеснение за теб. Изчезна от света. Много се радваме да те видим отново… макар и окован и в оранжева couture184.

— С такова облекло — занарежда вечният кибик Клиф — човек трябва да избяга по време на ловния сезон, когато всички са облечени в оранжево.

Шадоу не каза нищо.

— О, виждам, котката ти е изяла езика — подметна Даян. — Е, доста ни разиграва!

Шадоу извърна очи. Офицер Лиз хъркаше тихо. Дребната келнерка Карла подвикна:

— Ей, смотаняци! Прекъсваме предаването, за да ви покажем нещо, от което ще напълните гащите. Готови ли сте?

Екранът примига и почерня. В долния ляв ъгъл замигаха написаните с бяло думи: ОТ МЯСТОТО НА СЪБИТИЕТО. Приглушен женски глас каза:

— Никога не е късно да застанеш на страната на победителите. Но знаете ли, освен това разполагате със свободата просто да си останете там, където сте. Ето какво означава да бъдеш американец. Ето го чудото на Америка. В края на краищата свободата на убежденията означава да имаш погрешни убеждения. Точно както свободата на словото ти дава правото да мълчиш. На екрана изникна градска улица. Камерата се разклати, както се клатят ръчните видеокамери в заснетите на живо документални филми.

Екранът се изпълни с образа на мъж с оредяваща коса, тен и с нещо подло в изражението, което почти не се долавяше. Стоеше до някаква стена и отпиваше кафе от пластмасова чаша. Той погледна към камерата и каза:

— Терористите се прикриват зад кухи фрази като „борец за свобода“. Ние с вас знаем, че те не са нищо друго освен убийци и отрепки. Излагаме на опасност живота си, за да откроим разликата.

Шадоу позна гласа. Преди време се беше озовал в главата на този мъж. Отвътре господин Таун звучеше различно — гласът му беше по-плътен, по-кънтящ, — но със сигурност беше именно той.

Камерите се дръпнаха назад, за да покажат, че господин Таун стои пред тухлена сграда на американска улица. Над вратата имаше триъгълник и компас, в които беше вместена буквата „Д“.

— Включвайте — каза някой зад кадър.

— Нека видим дали камерите вътре в сградата вече излъчват — подкани женският глас зад кадър.

Думите „ОТ МЯСТОТО НА СЪБИТИЕТО“ продължаваха да мигат в долния ляв ъгъл на екрана. Сега се виждаше малко помещение: стаята не бе добре осветена. На масата в дъното седяха двама мъже. Единият беше с гръб. Камерата се приближи плахо към тях. За миг те не бяха на фокус, после картината отново се изясни. Мъжът с лице към камерата стана и започна да снове напред-назад като мечка на синджир. Беше Уензди.

Изглеждаше така, сякаш на някакво равнище всичко това го забавляваше. Дадоха ги на фокус, включиха с пукот и звука.

Мъжът с гръб към камерата каза:

— …което предлагаме, е шансът да сложим край на това още сега, за да няма повече кръвопролития, за да няма повече агресия, мъка, погубени животи. Всичко това не заслужава ли да отстъпите малко?

Уензди спря да снове и се обърна. Беше издул ноздри.

— Първо трябва да разберете — изръмжа той, — че искате от мен да говоря от името на всички нас. Което очевидно е лишено от логика. Второ, какво, да ви вземат мътните, ви кара да смятате, че ще повярвам, че ще си удържите на думата?

Мъжът с гръб към камерата помръдна глава.

— Несправедлив сте към самия себе си — рече той. — Вие определено нямате водачи. Ала останалите слушат именно вас. Обръщат ви внимание. Колкото до това дали ще си удържим на думата, тези предварителни разговори биват снимани и излъчвани пряко. — Той махна към камерата. — Сега, докато говорим, някои от вашите ни гледат. Други ще видят записа. Камерата не лъже.

— Всички лъжат — отсече Уензди.

Шадоу позна гласа на мъжа с гръб към камерата. Беше господин Уърлд, същият, с когото Таун бе разговарял по клетъчния телефон, докато Шадоу беше вътре в главата на Таун.

— Не вярвате, че ще си удържим на думата? — рече господин Уърлд.

— Смятам, че вие давате обещания просто за да не ги спазите и давате клетви просто за да ги престъпите. Аз обаче ще си удържа на думата.

— Хубаво е човек да се презастрахова — отбеляза господин Уърлд, — а ние се съгласихме да развеем знамето на примирието. Между другото, редно е да ви кажа, че протежето ви отново е в наши ръце.

Уензди изсумтя.

— Не — възрази той. — Не е.

— Обсъждахме как точно да се справим със задаващата се промяна в парадигмата. Не е задължително да сме врагове. Нали?

Уензди изглеждаше потресен. После каза:

— Ще направя, каквото е по силите ми…

Шадоу забеляза нещо странно в изображението на Уензди върху екрана. Върху лявото му око, стъкленото, гореше ярка червена светлина. Докато мърдаше, точицата оставяше след себе си фосфоресциращ двоен образ. Уензди явно и не подозираше за нея.

— Страната е голяма — заяви той. Обърна глава и червената точка на лазерния мерник се плъзна върху бузата му. После отново се намести върху стъкленото му око. — Има място за…

Чу се трясък, заглушен от телевизионните микрофони, и главата на Уензди отстрани се пръсна. Тялото му се килна назад.

Господин Уърлд се изправи, все така с гръб към камерата, и излезе от кадър.

— Нека го видим отново, този път в забавен каданс — каза успокоително водещият.

Думите „ОТ МЯСТОТО НА СЪБИТИЕТО“ се превърнаха в „ПОВТОРЕНИЕ“. Червеният лазерен мерник намери — този път бавно — точката върху стъкленото око на Уензди и отстрани лицето му повторно се разпадна на облак кръв. Стопкадър.

— Да, това продължава да бъде Божия държава — заяви водещият — репортер, който правеше обобщението. — Единственият въпрос е на кои богове?

Друг глас — Шадоу си помисли, че е на господин Уърлд, той също му звучеше почти познато, — каза:

— А сега се връщаме към предварително обявената програма. В „Бар «Наздраве»“ Тренера увери дъщеря си, че е истинска красавица — като майка си.

Телефонът иззвъня и офицер Лиз трепна и изправи гръб на стола. Вдигна слушалката и каза:

— Добре. Добре. Да. Добре. — Затвори. Стана иззад плота и рече на Шадоу: — Налага се да ви преместя в килията. Не използвайте клозета. Скоро ще дойдат да ви вземат от шерифството в Лафейет.

Тя му махна белезниците и го заключи в килията. Сега, когато вратата беше затворена, вонята се усещаше по-силно.

Шадоу седна на циментовото легло, извади от чорапа си монетата със Свободата и започна да я мести, от едно положение в друго, от ръка на ръка с едничката цел монетата да си остане невидима за всеки, който