— Казах им, че са болни. Но всъщност те са победени, дълбоко унизени и затворени в тази каменна клетка. След такова нещо всеки би се разболял и би имал нужда от лечение.
— Кой ще ги лекува? — попита предводителката на Бере. — Всичките им жени умряха. Много лошо. Горките грозници. Огромни голи паяци, това са те!
— Те са хора, хора като нас, хора! — каза Селвър, но този път гласът му бе писклив и остър като нож.
— О, скъпи мой повелителю бог, знам това. Исках само да кажа, че приличат на паяци — продължи старицата като го погали по бузата. — Слушайте сега, хора. Селвър е изтощен от пътуванията си между Ендтор и Ешсен. Да поседнем за кратка почивка.
— Не тук! — възпротиви се Селвър. Все още не бяха прекосили Изсечените земи, намираха се сред пъновете по затревените хълмове под голото небе. — Когато стигнем под дърветата…
Той се препъна и тези, които не бяха богове, му помогнаха да продължи по пътя.
ГЛАВА СЕДМА
Дейвидсън намери добро приложение за магнетофона на майор Мухамед. Някой трябваше да опише събитията станали на Ню Таити, история на разпъването на кръст на Земната колония. Така че, когато корабите на Майката Земя пристигнат, да могат да научат истината и бъдещите поколения да разберат на какво предателство, подлост и безразсъдство са способни хората и колко голяма може да е смелостта им, независимо от неблагоприятните условия. В свободните си моменти — наистина само мигове, защото той беше поел командването — той успя да запише цялата история на клането в лагера Смит и актуализира данните по събитията на Ню Ява, а също така и на Кинг в Централ, доколкото можеше да проумее нещо от неясните истерични съобщения, които получаваше като новини от Централния щаб в Централ.
Точно какво се беше случило там, никой и никога нямаше да разбере, освен хорите, защото хората се опитваха да прикрият своето предателство и своите грешки. Контурите на събитията бяха ясни, въпреки всичко. Организирана сган от хори, ръководени от Селвър, след като били допуснати в оръжейното и хангарите, се разбеснели с динамит, гранати, пушки и огнемети с ясната цел да унищожат града и да избият хората. Доказателство, че всичко е било подготвено отвътре, бе взривяването на Щаба преди всичко друго. Любоф, естествено, знаел за това и малките му зелени приятелчета изразили своята благодарност както можеше да се очаква — прерязали му гърлото като на другите. Поне Госи и Бентън твърдяха, че са го видели мъртъв на сутринта след клането. Но можеше ли да се вярва на който и да е от тях?
Можеше да се предположи, че който и да е човек, останал жив в Централ след тази нощ, е малко или повече предател. Предател на своята раса.
Всички жени били мъртви, така твърдяха. Това наистина беше лошо, но още по-лошо бе, че нямаше причина да им се вярва напълно. Лесно беше за хорите да вземат пленници в гората, а нищо по-лесно нямаше от това да се хване едно ужасено момиче, побягнало от горящ град. И не биха ли поискали тези зелени дяволчета да заловят човешко момиче и да си поекспериментират с него? Един бог знае колко от жените все още са живи по дупките на хорите, завързани и набутани под земята в някоя от онези смърдящи бърлоги и как ги пипат, и ги опипват, и ги лигавят, и ги оскверняват онези мръсни, космати маймуночовеци. Самата мисъл беше непоносима!
Но по божията воля понякога се налага човек да мисли и за немислимото.
На другия ден след клането един хоптер от Кинг беше пуснал на пленниците от Централ малка радиостанция и Мухамед бе записал на лента всички разговори водени с Централ от този момент нататък. Най-невероятният запис беше един разговор между него и полковник Донг. При първото прослушване Дейвидсън просто бе изтръгнал лентата от апарата и я беше изгорил. Сега му се искаше да я бе съхранил като архив, главно доказателство за пълната некомпетентност на командващия щаба на Централ и Ню Ява. Оправдаваше унищожаването на лентата със своята невъздържаност, но как можеше да седи и да слуша спокойно записа на разговора между полковника и майора, които обсъждат пълната капитулация пред хорите, съгласие да не предприемат наказателни акции, да не се защитават, да се откажат от всички големи оръжия и да се натъпчат, всички до един, на една педя земя, която хорите им определят — резерват, предоставен им от щедрите завоеватели, гадните зелени зверове. Беше просто невероятно. Буквално невероятно!
Сигурно Старото Куку и Му не са истински изменници по намерение. Просто бяха откачили, не можеха да си контролират нервите. Тази проклета планета беше виновна за всичко. Трябваше да си много силна личност, за да й устоиш. Имаше нещо във въздуха, може би прашец от всички тези дървета, който действа като някакъв наркотик и превръща обикновените човешки същества в тъпанари, лишава ги от чувството за реалност, което така или иначе липсва на хорите. След което вече не бе никак трудно, при численото превъзходство на хорите, да бъдат изтребени до едно.
Много жалко, че Мухамед трябваше да бъде отстранен, но той никога не би се съгласил да приеме плановете на Дейвидсън — това беше съвсем ясно. Прекалено много бе повлиян. С това би се съгласил всеки, който е слушал този запис. Затова най-доброто беше да получи куршум, преди да разбере какво всъщност става, и така името му да остане неопетнено за разлика от Донг и всички други офицери, останали живи в Централ.
Донг не беше установявал радиоконтакт в последно време. Обикновено Джуджу Серен от инженерния отдел осъществяваше връзката. Дейвидсън беше поддържал топли връзки с Джуджу и го бе смятал за приятел, но сега вече никому вяра да нямаш. А Джуджу също беше азиатец. Наистина странно колко много от тях бяха оцелели след клането в Центравил. От онези, с които бе говорил, единствено Госи не беше от азиатците. Тук, на Ява, петдесетте и пет верни нему хора, които останаха след реорганизацията, бяха предимно евроафри като него, някои бяха чисто афри и афроазиатци, но нямаше нито един чист азиатец. Кръвта говори, все пак. Не може да си пълноценен човек без част от кръвта във вените ти да идва от Люлката на човечеството. Но това нямаше да попречи на опитите му да спаси онези нещастни жълти копелета от Централ, той просто допълваше обяснението си за моралния им срив под тежестта на обстоятелствата.
— Не разбираш ли какви неприятности ми създаваш, Дон? — беше го попитал Джуджу Серенг и думите му бяха прозвучали съвсем безжизнено, както винаги. — Ние сме сключили формално примирие с хорите и получихме изрична заповед от Земята да не пречим на местното население с развит интелект и да не предприемаме никакви наказателни акации. Пък и как бихме могли да ги предприемем? Дори сега, след като момчетата от Кинг и Южен Централ са тук при нас, ние пак сме по-малко от две хиляди. Колко още има на Ява, около шейсет и пет души, не повече, нали? Наистина ли смяташ, че две хиляди души могат да излязат срещу три милиона мислещи врагове, Дон?
— Джуджу, и петдесет души могат да свършат това — въпрос на желание, умение и оръжие!
— Глупости! По-важното е, Дон, че сме сключили примирие и ако то бъде нарушено, с нас е свършено. То е единствената ни закрила в момента. Може би когато корабът се върне от Престно и стане ясно какво се е случило тук, ще се вземе решение за унищожението на хорите, но ние не знаем ще стане ли това. Хорите изглежда наистина имат намерение да спазват примирието, нали все пак това си беше тяхна идея, и ние също трябва да го спазваме. Те могат да ни пометат просто със своята многочисленост, както направиха с Центравил. Били са с хиляди. Не можеш ли да разбереш това, Дон?
— Слушай, Джуджу, естествено че разбирам. Ако те е страх да използваш трите хоптера, които все още са при теб, можеш да ми ги изпратиш тук с няколко души, които виждат нещата като нас. Ако ще ви освобождавам сам, още няколко хоптера биха ми свършили добра работа.
— Ти няма да ни освободиш, ами направо ще ни изпепелиш, глупак мръсен. Веднага изпрати последния хоптер тук, в Централ. Това е изрична заповед на полковника за теб, като изпълняващ длъжността командващ лагер. Използвай го, за да прехвърлиш хората си — дванайсет полета, няма да ти отнемат повече от четири местни денонощия. Изпълнявай заповедта и то веднага!
Динг! И се изключи. Страх го беше да продължава спора с него.
Отначало се тревожеше, че могат да изпратят техните хоптери, за да бомбардират или обстрелват лагера Ню Ява, защото по устав поведението му отговаряше на неподчинение, а старият Донг не понасяше независимите елементи. Нали вече си го изкара веднъж на Дейвидсън заради една дребна наказателна акция на Смит. Старото Куку, като повечето офицери, обичаше да му се подчиняват. Опасността от такова
