— Лейди Ириан, много са нещата, за които бих искал да ви питам, но това, от което народът ми се бои и което съветът ще иска да разбере, е дали вашият народ възнамерява да води война с нас, и защо.
Тя кимна — тежко и решително.
— Ще им кажа каквото знам.
Когато влязоха през покрития със завеса вход зад подиума, в тронната зала цареше суматоха. Врявата беше толкова силна, че отначало трясъкът на жезъла на принц Сийг едва се чу. Тишината настъпи изведнъж, всички се обърнаха и видяха влизащия с дракона крал.
Лебанен не седна, а застана пред кралския трон, а Ириан застана от лявата му страна.
— Чуйте краля — обяви Сийг сред мъртвата тишина. Кралят заговори:
— Съветници! За днешния ден дълго ще се разказва и ще се пее. Дъщерите на вашите синове и синовете на вашите дъщери ще говорят: „Аз съм внук на онзи, който е присъствал на Драконовия съвет!“ И тъй, почетете онази, чието присъствие ни носи тази висока чест. Чуйте Орм Ириан.
По-късно някои от присъствалите на Драконовия съвет разправяха, че когато поглеждали право в нея, виждали само една застанала на подиума висока жена, но щом погледнели малко настрани, улавяли с крайчеца на окото си някакво смътно златисто сияние, засенчващо краля и трона. А мнозина от тях, тъй като знаеха, че не бива да поглеждат в окото на дракон, гледаха настрана; но и нея поглеждаха крадешком. Жените я гледаха и някои я смятаха за простовата, други — за красива, а някои я жалеха, че е трябвало да влезе боса в двореца. А неколцина съветници, които не бяха разбрали какво точно става, се чудеха коя ли ще да е тази жена и кога ли ще влезе драконът.
Докато тя говореше, нищо не наруши пълната тишина. Въпреки че гласът й притежаваше лекотата на повечето женски гласове, той лесно изпълни голямата зала с високия таван. Говореше бавно и официално, все едно че превеждаше наум от древната реч.
— Името ми е Ириан, от областта Стара Ирия на Уей. Сега съм Орм Ириан. Калесин, Най-древния, ме нарича своя дъщеря. Сестра съм на Орм Ембар, когото кралят познаваше, и съм внучка на Орм, който уби кралския съратник Ерет-Акбе и беше убит от него. Тук съм, защото ме повика сестра ми Техану.
— Когато Орм Ембар умря на Селидор, унищожавайки смъртното тяло на магьосника Коб, Калесин дойде отвъд запада и донесе на гърба си краля и великия маг на Роук. После, завръщайки се на Драконовия низ, Най-древния призова народа на запада, чиято реч им бе отнета от Коб и които все още са объркани. Калесин им рече: „Вие позволихте на злото да ви превърне в зло. Бяхте обезумели. Сега разумът ви се върна, но докато ветровете духат от изток, никога няма да сте онова, което бяхте: свободни и от добро, и от зло.“
— И рече Калесин: „Преди много време избрахме. Избрахме свободата. Човеците избраха игото. Ние избрахме огъня и вятъра. Те избраха водата и земята. Ние избрахме запада, а те — изтока.“
— И рече Калесин: „Ала сред нас винаги се намират някои, които им завиждат заради богатството, а сред тях винаги се намират такива, които ни завиждат за свободата. Тъй че ни връхлетя зло и винаги ще остане сред нас, докато не изберем отново, и завинаги, да сме свободни. Скоро аз ще замина отвъд запада, за да полетя на другия вятър. Ще ви отведа там или ще ви чакам, ако дойдете.“
— И тогава неколцина от драконите рекоха на Калесин: „Човеците, в своята завист към нас, преди много време откраднаха половината ни владение отвъд запада и вдигнаха стени от заклинания, та да не можем да ги преминем. Тъй че остави ни сега да ги прогоним в най-далечния изток и да си върнем островите! Човеци и дракони не могат да делят вятъра.“
— И тогава рече им Калесин: „Някога бяхме едно племе. И в знак на това във всяко човешко поколение се раждат по един-двама, които са и дракони. И във всяко поколение на нашия народ, по-дълго от краткия живот на людете, се ражда един от нас, който е и човек. Един от тях сега живее във Вътрешните острови. И има един, който сега живее при нас, който е дракон. Тия двамата са посланиците, носачите на избор. И няма да има повече такива, родени при нас или при тях. Защото равновесието се променя.“
— И им рече Калесин: „Изберете. Елате с мен да полетите на далечната страна на света, на другия вятър. Или останете и си сложете хомота на добро и зло. Или се смалете в жалки и глупави зверове.“ И накрая рече им Калесин: „Последната, която ще направи избора, ще е Техану. След нея избор няма да има. Няма да има път на запад. Само гората ще бъде, защото тя е винаги, в центъра.“
Хората от кралския съвет слушаха, безмълвни като камъни. Ириан стоеше неподвижно и се взираше през тях, докато говореше.
— Изминаха няколко години и Калесин отлетя отвъд запада. Някои го последваха, други — не. Когато се присъединих към своя род, аз последвах Калесин. Но отивам там и се връщам, докато ме носят ветровете.
— Моят народ изпитва ревност и гняв. Ония, що останаха тук, на ветровете на света, започнаха да летят на групи или сами към островите на човеците и повтарят: „Те заграбиха половината ни владение. Сега ние ще вземем целия запад от тяхното владение и ще ги прогоним от него, за да не ни носят повече своето добро и зло. Няма да превием вратове под тяхното иго.“
— Но не се опитваха да убиват островитяни, защото помнеха лудостта си: когато дракони убиваха дракони. Мразят ви, но няма да ви убиват, докато вие не се опитате да ги убиете.
— Така, една от тези групи вече бе долетяла до този остров, Хавнър, който ние наричаме „Студения хълм“. Драконът, който ги предвождаше и който говори с Техану, е моят брат Амауд. Те се стремят да ви прогонят на изток, но Амауд, също като мен, изпълнява волята на Калесин, стреми се да освободи племето ми от хомота, който вие носите. Ако двамата с него и чедата на Калесин успеем да опазим от беди вашия народ и нашия, ще го сторим. Но драконите нямат крал и не се подчиняват на никого, и ще летят накъдето пожелаят. Известно време ще правят така, както кажем двамата с моя брат, в името на Калесин. Но не задълго. И те не се боят от нищо на света, освен от вашите магьосници на смъртта.
Последната дума прокънтя тежко в просторната зала.
Кралят благодари на Ириан и каза:
— Оказахте ни висока чест със своята откровеност. Кълна се в името си, ще ви говоря откровено. Моля да ми кажете, дъще на Калесин, който ме донесе в моето кралство, какво е това, за което казахте, че плаши драконите? Мислех, че те от нищо не се боят, нито в света, нито извън него.
— Боим се от вашите заклинания за безсмъртие — грубо отвърна тя.
— За безсмъртие? — Лебанен се поколеба. — Аз не съм магьосник. Учителю Оникс, говорете от мое име, ако позволи дъщерята на Калесин.
Оникс стана. Ириан го погледна със студените си безстрастни очи и кимна.
— Лейди Ириан — заговори магьосникът, — ние заклинания за безсмъртие не правим. Само магьосникът Коб се опита да стане безсмъртен, с което злоупотреби с изкуството ни. — Говореше бавно, сякаш ровеше в ума си. — Нашият върховен маг, с милорд краля и с помощта на Орм Ембар, унищожи Коб и злото, което той причини. И Върховният маг пожертва цялата си мощ, за да изцери света, да възстанови Равновесието. Никой магьосник, откакто се помним, не се е опитвал да… — И млъкна.
Ириан го погледна в очите. Той сведе глава.
— Магьосникът, когото аз унищожих — каза тя. — Призовникът на Роук, Торион… той какво целеше?
Стъписан, Оникс не отвърна нищо.
— Той се върна от смъртта. Но не жив, като Върховния маг и краля. Беше мъртъв, но се върна през стената благодарение на изкуството си — на вашето изкуство — на вас, мъжете на Роук! Как можем да повярваме на думите ви? Вие нарушихте равновесието на света. Можете ли да го възстановите?
Оникс погледна краля. Изглеждаше отчаян.
— Милорд, не мисля, че тук, в този дворец е мястото, където могат да се обсъждат такива неща — пред всички хора — преди да сме разбрали за какво точно говорим и какво трябва да направим…
— Роук пази тайните си — отбеляза с лек укор Ириан.
— Но на Роук… — проговори Техану, без да става; плахият й глас заглъхна. Принц Сийг и кралят я погледнаха и й дадоха знак да продължи.
Тя се изправи. Лявата й страна бе извърната към съветниците, които седяха по пейките си неподвижни, като окати камъни.
— На Роук е Вечната обител — заговори тя. — Сестро, не е ли имал Калесин точно това предвид, говорейки за гората, която е в центъра? Може би трябва да отидем там. В центъра на нещата.
