надежда, че не целият свят е полудял. Все още имаше хора, които ценяха собствения си живот и искаха свобода, за да го живеят както намерят за добре. Дори имаха желание да се борят за това.
Каруцата спря с клатушкане, Ейди се приближи и небрежно опря лакът на страничната табла до Ричард.
— Пристигнахме.
Ричард кимна и после се наведе към Ничи.
— Намираме се при рампата.
Челото й беше сбръчкано в агония. Изглежда се намираше в някакъв далечен свят на страдание. С голямо усилие тя освободи част от натиска върху ръката му и след това пак я стисна, за да му покаже, че го е чула. Независимо от студа, тя плуваше в пот. Очите й бяха затворени през повечето време. Понякога, когато се задъхваше от ужасен прилив на болка, те се отваряха широко.
Ричард полудяваше от факта, че не може да й помогне точно там и на момента, че тя трябваше да чака, да страда в изолирания си свят на мъчение, да издържи протакащата се вечност, която явно им бе нужна, за да я отведат при Натан.
— Ничи, можеш ли да ми кажеш какво трябва да направим? Тук сме, но не знам защо. Защо искаше да дойдем при рампата?
Той нежно отстрани полепналата по потното й чело коса. Очите й се отвориха широко с непреодолима болка.
— Моля… — прошепна тя. Ричард се приближи още повече, за да я чуе.
— Какво има?
Той долепи ухо до устните й.
— Моля… сложи край. Убий ме.
Тя се разтресе от стенания, когато друг прилив на болка се спусна през нея. Тя се разрида.
С надигащ се ужас в гърлото, Ричард я стисна здраво.
— Почти стигнахме. Дръж се. Ако успеем да влезем в Двореца, мисля, че Натан ще може да махне тази яка. Просто се дръж.
— Не мога — проплака тя.
Ричард притисна ръка до бузата й.
— Ще ти помогна да я махнем. Обещавам. Само трябва да влезем вътре. Трябва да знам как да влезем.
— Катакомбите — промълви тя с въздишка и гърбът й се изви в дъга.
Катакомбите? Ричард примижа при тази дума. Катакомбите?
Той повдигна леко ветреещото се брезентово платнище и пак надзърна навън. Рампата беше наблизо. Зад нея черната стена на платото се извисяваше в нощта и само част от покрайнините отдолу се виждаха на светлината на факлите.
Докато гледаше платото, той разбра.
Джилиан се наведе към Ничи.
— Възможно ли е тя да има предвид Катакомбите като в моята родна земя? — Тя погледна надолу към Ничи. — Катакомбите като в Каска?
Ничи кимна.
Ричард пак погледна изпод брезента, търсейки нещо, което да изглежда различно, знак къде може да е входът. Той прехвърли в главата си всичко, което си спомняше за древните катакомби в Каска. Дълбоко в тези подземия намериха книгата „Лавинен огън“. Лабиринтът от древни тунели и камери продължаваше с километри. Ричард прекара почти цялата нощ в търсене в катакомбите, а знаеше, че е видял само частица от тях. Но намирането на входа беше трудно. Той представляваше малък отвор, който го поведе към скрития подземен свят на катакомбите. Намирането на такъв отвор тук на открито, при всичките мъже наоколо, щеше да е далеч по-трудно. Той се обърна назад.
— Ничи, ти как намери катакомбите тук, в Двореца?
Тя поклати глава.
— Намериха ни.
— Те ви намериха? — Ричард пак надникна навън и в този момент осъзна. — Добри духове…
Сега всичко започна да му се изяснява. Работниците на Джаганг, които копаеха материал за рампата, бяха открили древните катакомби. Сигурно са използвали тунелите, за да стигнат до Двореца.
— Те са се качили в Двореца и са ви заловили? Това ли имаш предвид?
Ничи кимна.
Но щом са се вмъкнали в Двореца, тогава защо още работеха по рампата? Той осъзна, че ако катакомбите приличаха на тези в Каска, те щяха да имат нужда от нещо повече от тези тунели, за да вкарат цяла армия в Народния дворец. А може би рампата е само за отклоняване на вниманието, за да спечелят време.
Така или иначе, Джаганг вероятно бе пуснал шпиони в Двореца през катакомбите. Ако вече е проникнал вътре, можеха да се очакват неизчислими вреди.
Вероятно Сестрите са се промъкнали вътре. За залавянето на Ничи сигурно са били необходими няколко Сестри. Тъй като магията на Двореца отслабваше силите, Ричард беше сигурен, че една Сестра не би могла да се справи.
— Строителните екипи са попаднали на катакомбите — предположи Ричард на глас, обръщайки се към Ничи. — Сестрите са минали през катакомбите и са намерили начин да влязат в Двореца. Ето как са ви заловили.
Цялата трепереща и сгърчена от болка, Ничи стисна ръката му в потвърждение. Ричард се наклони по- близо към лицето й.
— Някой там горе знае ли, че Джаганг е проникнал?
Тя поклати глава.
— Събират се вътре — успя да продума тя.
Сърцето на Ричард подскочи.
— Те събират войска вътре, за да нападнат Двореца?
Тя пак кимна.
— Тогава трябва да побързаме и да ги предупредим — намеси се Брус.
— Ейди — обърна се Ричард към старицата, застанала до каруцата, — чу ли всичко това?
— Да. Генералът бъде тук. Той също чул.
Ричард погледна през платнището. В далечината вдясно видя един изкоп, в близост, до който нямаше мъже и каруци, а само войници. Ричард посочи изпод брезента.
— Вижте там, около онази яма. Има само охрана.
— Гвардейци — потвърди генерал Мейферт.
— Сигурно там са намерили катакомбите, в онзи изкоп. Личи си, че там вече не се копае.
— Защо? — попита генералът.
— Катакомбите са древни. Никой не знае в какво състояние са. Не са искали да рискуват да копаят в тунелите, които минават под Двореца.
— Сигурно бъдеш прав — каза Ейди.
— Как ще стигнем до изкопа? — попита генерал Мейферт.
— Ако имаме още униформи на императорски охранители, може да успеем да се смъкнем — предложи Брус.
— Може би — каза Ричард, — ами Ничи и Джилиан?
Брус нямаше отговор.
— Те със сигурност не могат да влязат там — съгласи се генерал Мейферт, — а каруца, която влиза в охранявана дупка, очевидно ще събуди подозрения.
— Може би — отвърна Ричард, разсъждавайки на глас. — А може би не.
Генерал Мейферт погледна назад през рамо.
— Какво имаш предвид?
Ричард нежно стисна Ничи за раменете.
— В катакомбите има ли книги?
