— Искаше да ти донеса нещо.
Вдигна предмет, който досега беше крила под мишницата си. Дженсън не го бе забелязала, защото беше толкова черен, че беше почти невъзможно да го различиш в сумрака, камо ли на фона на черната рокля.
Докато гледаше предмета, настроението му започна да се повдига.
Очите на Джаганг бяха черни. Роклята на Шеста беше черна. Безлунната нощ в пещера сред гъста гора е черна. Но нищо не можеше да се сравнява с черното на предмета, който стискаше жената. Дженсън никога не бе виждала такова всепоглъщащо черно. Хрумна й, че навярно, когато човек умре, го обгръща подобна черна завеса. Джаганг гледаше с изпълнени с наслада очи, на лицето му се плъзна усмивка.
— Третата кутия… — Шеста не сподели внезапния прилив на добро настроение. — Спазих уговорката ни.
— Да, така е — потвърди Джаганг и пое кутията в ръце. След малко я остави върху един сандък. — А другите неща?
— Опожарих войските им и ги разпръснах. Убих всеки патрул, когото срещнах. Обиколих пътищата за продоволствени кервани и гарантирах безпрепятственото им преминаване.
— Да, вече пристигат.
— Би било далеч по-добре да сложим край на това веднъж завинаги — рече жената. — Успя ли да намериш истински препис на „Книгата на преброените сенки“?
— Не — ухили се той. — Но мисля, че намерих оригинала. Тя го изгледа продължително, сякаш да претегли истината в думите му. А може би да прецени дали не е пиян.
— Смяташ, че си намерил оригинала? — На тънките й устни се появи хладна усмивка. — Защо просто не използваш Изповедника си?
— Появиха се… някои проблеми. Успя да избяга.
Каквото и да си мислеше Шеста, по лицето й не пролича нищо.
— Е, тя така или иначе не върши много работа.
Лицето на Джаганг помръкна.
— Върши или не, имам планове за нея. Дали не би могла да я намериш и да я доведеш обратно при мен? Ще останеш удовлетворена.
— Щом искаш — сви рамене Шеста. — Покажи ми книгата.
Джаганг отиде до скрина и издърпа едно чекмедже. Взе книгата и й я подаде. Шеста я пое между дланите си и дълго я държа така.
— Нека видя и другите.
Джаганг отвори друго чекмедже и донесе още три книги, всичките един и същи формат. Постави ги една до друга на мраморна масичка и запали до тях газеник.
Шеста се приближи, скръстила ръце, като оглеждаше и трите книги едновременно. Отпусна дългите си, тънки пръсти върху едната. Ръката й потърси втората книга, накрая и третата.
Посочи книгите на масата.
— Тези трите са от по-късно. — Извади четвъртата изпод мишницата си, където я бе сложила, и я размаха пред него. — Тази е първа.
— Първа, тоест оригинал. Сигурна ли си?
— Не говоря празни приказки. Ако това беше фалшиво копие и заради него Сестрата отвори грешната кутия, ще загубя всичко, което съм планирала и за което съм работила. Възможно е дори да платя с живота си.
— Пак не отговори на въпроса ми.
— Аз съм вещица — сви рамене тя. — Имам си дарби. Книгата е оригиналът. Използвай го. Отвори правилната кутия и кошмарите ти ще свършат.
Джаганг остана загледан за миг с нещастен вид при споменаването на кошмарите му, но накрая все пак се усмихна.
— Доведи ми Изповедника.
Шеста се усмихна зловещо.
— Приготви всичко, направи заклинанията и ще ти доведа Изповедника на тържеството.
Джаганг кимна.
— Сестра Улиция казва, че трябва да отидем в Градината на живота.
— Макар да не е единственият начин, това би гарантирало успех. Слушай какво ти казва Сестрата.
— Така и правя. След като тя ще отвори кутията, като аз, разбира се, ще съм в съзнанието й, всеки погрешен ход би бил смъртоносен. Ако Пазителят я пипне, не я чака благоприятна съдба. Предполагам, че затова предпочита да го направи в Градината на живота вместо тук.
Шеста впи пронизващия си поглед в Дженсън.
— Използвай я. Тя е сестра на Ричард Рал. Малко по малко всичко се обръща срещу него. Вкарването й в схемата ще помогне.
Джаганг насочи черните си очи към Дженсън.
— Защо мислиш съм я довел?
— Реших, че си отмъщаваш — сви рамене Шеста.
— Искам да сложа край на съпротивата срещу Ордена. Ако исках да си отмъстя чрез нея, вече да е в палатките за изтезания, удавена в собствените си крясъци. Тя ще е по-полезна за Ордена по други начини. Целта ми е Братството най-сетне да застане начело на човечеството.
— Без моя дял от него — прекъсна го Шеста с убийствен блясък в очите.
Джаганг се усмихна снизходително.
— Ти не си лакома, Шеста. Желанието ти е доста скромно. Можеш да правиш с малката частица от света, каквото си пожелаеш, разбира се, под контрола на Ордена.
— Разбира се.
— Ако животът на сестра му не го трогне, можеш да споменеш и моето име. Кажи му, че с удоволствие ще пусна огъня да го залее.
Джаганг явно се оживи от идеята.
— Добра идея. Оказа се надежден партньор, Шеста.
— Кралица Шеста, ако нямаш против.
Джаганг сви рамене.
— Ни най-малко. Доволен съм да ти дам полагащото ти се, кралице Шеста.
Петдесет и първа глава
СЕДНАЛА В МРАКА, облегната на стената, Рейчъл чу шум пред вратата на килията и вдигна глава. Понадигна се, наострила уши. Стори й се, че чува далечни стъпки. Отпусна се обратно и опря гръб о студената стена. Сигурно е Шеста, идваше да я вземе и да я заведе в пещерата, та да продължат с ужасните рисунки, предназначени да предизвикват болка. В каменната килия без никакви мебели нямаше къде да се скрие.
Рейчъл не знаеше какво ще прави, когато Шеста я принуди да рисува ужасни неща, с които да наранява хората. Не искаше да го прави, не искаше да причинява болка на невинни хора, но знаеше, че вещицата си има начини да я накара. Рейчъл се страхуваше от Шеста, знаеше, че може да пострада.
Нямаше по-ужасно чувство на света от това да си сам с човек, който иска да те нарани, а ти да си наясно, че не можеш да му попречиш по никакъв начин.
Очите й се насълзиха само при мисълта какво би могла да й стори Шеста. Изтри сълзите си и се опита да измисли нещо, каквото и да е, за да облекчи положението си.
Мина доста време, откакто Шеста беше при нея за последно. Всъщност изобщо не беше ясно дали това е Шеста, може пък някой от тъмничарите да й носи храна. Двама-трима от тях й бяха познати още от времето на кралица Милена. Рейчъл не им знаеше имената, но си спомняше, че ги е виждала преди.
Повечето обаче не познаваше. Бяха войници от Императорския орден. Старите тъмничари никога не се бяха държали с нея грубо нарочно, но тези новите бяха друга работа. Приличаха на диваци. При всеки техен поглед тя знаеше точно какви ужасни неща си представят, че ще й причинят. Тези грубияни не се
