тъмно като в рог. Лунният сърп не осигуряваше достатъчно светлина, че да пробие мастиленочерните облаци. Дори искрящите светлинки на звездите бяха погълнати от плътна пелена. Просто нямаше начин да продължават напред в тази черна нощ.
Калан беше уморена, но когато Ричард запали огън, тя забеляза, че той е в доста по-трагично състояние. Май изобщо не беше спал напоследък. След като огънят се разгоря, той заложи въдици в реката и се зае да събере достатъчно клони, че да изкарат студената нощ. Установиха се край един скален перваз, така че поне отчасти да се заслонят от безмилостния вятър.
Калан се погрижи за конете, доколкото можа. Сипа им вода в един съд, който намери в багажа на Ричард. След като приключи със събирането на дърва, той отиде да прибере улова бяха се хванали няколко планински пъстърви. Докато го гледаше как почиства рибата, като хвърляше вътрешностите в огъня, за да не привличат диви животни, тя реши да не му задава повече въпроси за тях двамата. Не можеше да понесе болката, която й причиняваха отговорите. Пък и нали разбра най-важното: тя просто е била правилният избор.
Дали изобщо се бяха познавали, преди той да се съгласи да се ожени за нея. Сигурно сърцето на Ничи е било съкрушено, когато е видяла любимия си да се жени по толкова прозаични съображения.
Калан се опита да мисли за друго.
— Защо отиваме в Тамаранг?
Ричард вдигна поглед от рибата.
— Някога, много отдавна, още преди три хиляди години, хората водели същата война като нас днес — война, чиято цел била да изкорени магията и свободата под всичките им форми.
Онези, които искали да отхвърлят тази агресия, скрили различни ценни магически предмети, създавани в продължение на векове, и ги скрили на едно място, наречено Храмът на ветровете. После, за да не попадне нищо в ръцете на врага, изпратили храма в Отвъдния свят.
— Изпратили са го в света на мъртвите?
Ричард кимна, докато подбираше големи листа от близкото дърво.
— По време на войната магьосниците от двата лагера създали ужасяващи оръжия. Някои от тях били направени от хора.
Така се появили пътешествениците по сънищата. Били създадени от хора, пленени от Каска — от предците на Джилиан.
— Тогава е създаден и лавинният огън, така ли? По време на Голямата война.
— Да — кимна той, докато мажеше листата с пласт кал. Другите магьосници непрекъснато се опитвали да обезвредят опасните магически творения. Кутиите на Орден например са създадени по същото време като противодействие на лавинния огън.
— Помня, че Сестрите говориха с Джаганг за това.
— Всъщност нещата са доста сложни, но в общи линии един предател на име Лотаин проникнал в тайното място в света на мъртвите, където бил скрит Храмът на ветровете. Той тайно направил неща, които един ден да подпомогнат каузата на Ордена, когато последователите му го възродят.
— Предполагали са, че войната ще избухне отново?
— Винаги е имало и винаги ще има хора, водени от ненавист и изпълнени с желание да обвинят щастливите, изобретателни и изпълнени с творческа енергия за своите нещастия.
— Какво по-точно направил този Лотаин?
Ричард вдигна глава.
— Освен другото направил възможно повторното раждане на пътешественик по сънищата в света на живите. Този пътешественик по сънищата е Джаганг.
Ричард приключи с увиването на рибата в листа и кал и остави вързопчетата върху живите въглени в периферията на огъня.
— След това хората, които се сражавали на наша страна, изпратили Първия магьосник в Храма на ветровете. Името му било Баракус. Той бил магьосник воин. Той се погрижил да гарантира раждането на следващ магьосник воин, който да се опита да спре силите, опитващи се да запратят човечеството във вечния мрак.
Калан сви колене и ги уви с одеялото, за да се стопли, докато слуша.
— Тоест през цялото това време не са се раждали други магьосници воини?
Ричард поклати глава.
— Аз съм първият след близо три хиляди години. Баракус направил така, че да е сигурно, че когато му дойде времето, неговият наследник ще се появи, за да продължи борбата. Аз съм тук благодарение на неговите усилия.
Съзнавайки, че този човек няма да знае нищо за способностите си, Баракус оставил книга, озаглавена „Тайните на силата на магьосника воин“. Неговата съпруга Магда Сеарус, която той обичал от сърце, взела книгата и я скрила, за да я намеря аз. Той взел всички мерки тя да не попадне в чужди ръце. Била предназначена за мен и за никого другиго.
Когато Магда Сеарус заминала на път, за да скрие книгата, Баракус се самоубил.
Калан зяпна.
— Но защо го е направил? След като е обичал Магда Сеарус, защо я е оставил сама?
Ричард зарея поглед над трепкащите пламъци.
— Моето обяснение е, че е видял толкова болка и страдания по време на войната, толкова предателство и измяна, плюс пътуването до света на мъртвите и обратно, че просто му е дошло в повече. — Погледът му стана отсъстващ. — Аз самият съм минавал през воала. Разбирам го.
Калан положи брадичка на коленете си.
— След като прекарах известно време в лагера на Ордена, си представям колко обезверен и смазан може да се почувства човек. Колко безразлично може да му стане всичко. — Погледна го. — Значи трябва да намериш тази книга, за да можеш с нейна помощ да спреш Императорския орден?
— Точно така. Аз вече я намерих, но се наложи да я скрия пак, когато бях пленен и отведен в лагера на Ордена.
— Не ми казвай, че книгата е в Тамаранг.
Той се усмихна.
— Че защо иначе сме тръгнали натам?
Калан въздъхна. Сега вече разбра защо е толкова важно. Загледа се в пламъците, мислейки си за Баракус.
— А какво станало с Магда Сеарус след това?
Ричард взе една пръчка и избута една от увитите в листа риби извън жаравата. Разгърна листото и я опита с ножа си. Когато установи, че е готова, я постави пред Калан.
— Внимавай, гореща е. Избута още една за себе си.
— Магда Сеарус била съкрушена. След края на войната трябвало да изкопчат истината от Лотаин — изменника, който ги предал. Със задачата се заел Мерит — един от магьосниците по онова време.
Ричард остана втренчен в пламъците известно време, преди да продължи.
— За да изкопчи истината, той създал Изповедник.
Както дъвчеше, Калан се сепна.
— Наистина ли? Значи така са се появили Изповедниците?
След като той кимна, тя попита:
— И коя е първата от тях?
— Магда Сеарус. Тя толкова страдала по загиналия си съпруг, че доброволно се съгласила да изпробват магията върху нея. Било изключително опасно, но се получило. Така били създадени Изповедниците. Тя била първата. Впоследствие тя се влюбила в Мерит и двамата се оженили.
Единственото, което свързваше Калан с миналото й, бе фактът, че е Изповедник. Сега вече знаеше как са създадени Изповедниците. Първата сред тях била жена, изгубила любимия си.
Ричард си избра по-дебела цепеница и понечи да я хвърли в огъня, но се сепна и я завъртя в ръката си. Накрая я остави и сложи в огъня по-тънка клонка.
— По-добре се наспи — рече накрая. — Утре тръгваме призори.
Калан виждаше, че той е по-изтощен, отколкото показва, но в същото време беше наясно, че нещо го
