— Но аз не разбирам.
— И тя не разбра. Тя очакваше да избягам с подвита опашка вдън гора и да треперя от страх дали няма да се появи — изсъска Шота. — Така че не е и очаквала майка й да я посети. Имаше твърде ограничено въображение, за да се сети за нещо подобно. Не е и подозирала за могъществото на подобна връзка, тъй като никога не се е замисляла, че е възможно между майка и дъщеря да съществуват други чувства освен омраза и страх.
Калан място не можеше да си намери от неудобство, когато лакираният нокът на Шота се плъзна надолу по ризата на Ричард.
— Не обичам да ми измъкват от ръцете неща, за които съм се борила и които съм създавала. Тя няма права над това, което ми принадлежи — обърна се тя към Ричард с поверителен тон. — Отне ми доста време и усилия да поправя стореното от нея. Но се справих.
— Ти направи много повече от това да спасиш себе си, Шота. Мисля, че си искала да помогнеш на всички ни.
Шота само махна с ръка небрежно и застана с гръб към Ричард.
— Кутиите са в действие. Ако Сестрите на мрака ги отворят, ще загинат безчет невинни хора. Самата аз ще бъда подхвърлена на Пазителя като парче мръвка.
Ричард можа само да кимне в отговор. Наведе се и вдигна меча си от земята. Подаде й го с ефеса напред.
— Вземи.
— Скъпо момче, нямам нужда от меч.
Калан никога не бе чувала по-приятен, галещ слуха глас. Шота с нищо не показваше, че е забелязала още някого в стаята. Освен в случаите, когато хвърляше бързи предупредителни погледи на Зед, очите й рядко се отделяха от Ричард.
— Моля те, заради мен, докосни го.
Лицето й омекна, озарено от кокетна усмивка.
— Щом настояваш…
Изящните й пръсти обвиха ефеса. Очите й внезапно фиксираха Калан, която стоеше на крачка от Ричард.
— Мечът прекъсва действието на лавинния огън — обясни той. — Не възстановява изгубеното, но ти дава възможност да видиш онова, което е пред теб.
Погледът й се зарея, след малко се върна върху Ричард.
— Така значи. — Гласът й стана сериозен. — Но така или иначе всички ние, които се намираме в тази стая, ще бъдем покосени от силата на Орден и ще попаднем в лапите на Пазителя. — Пръстите й пак докоснаха лицето на Ричард. — Както ти казах и преди, не бива да допускаш това да се случи.
— И какво да направя?
Шота го изгледа сърдито.
— Нали вече го водихме този разговор, Ричард. Ти си играчът. Ти си този, който трябва да вкара кутиите в играта.
Ричард въздъхна.
— Но кутиите се намират далеч от тук. Джаганг ще ги вкара в играта, преди да успеем да се доберем до тях.
Шота му се усмихна.
— Знам един начин да се върнеш.
— А именно?
Шота вдигна пръст към небето.
— Ще полетиш.
— Да полетя ли?
— Драконът, който Шеста омагьоса и който самата тя използваше.
— Дракон! — не се стърпя Зед. — Значи очакваш Ричард да яхне дракон!
— Какъв дракон? — прекъсна го Ричард.
— Разгневен.
— Моля? — Ричард имаше чувството, че нещо не е доразбрал.
— Е, не ме бива много да се правя на майката на дракона, но успях да го поуспокоя — сви рамене Шота. — Поне до известна степен.
Ричард ги помоли да го изчакат в коридора, докато се преоблече с дрехите, които бе скрил зад гредата. Щом се появи, дъхът на Калан секна.
Беше с черна риза, отгоре с туника без ръкави, украсена със странни символи, които се виеха по продължение на широка златна ивица, спускаща се по цялата дължина на дрехата от двете страни. На кръста туниката бе пристегната от широк кожен колан, орнаментиран с още подобни символи. През дясното му рамо минаваше износен с годините ремък, от който стърчеше изкованият от злато и сребро ефес. На двете му китки имаше широки кожени накитници от кожа и сребро, пак богато орнаментирани със символи. Черните ботуши, в които влизаха черните му панталони, бяха украсени в същия стил. На широките му плещи се поклащаше златоткано наметало.
Калан не би могла да си представи, че един магьосник войн би могъл да изглежда по подобен начин. Приличаше на крал на кралете. Истински Господар Рал.
За Калан не бе никак чудно, че Ничи се е влюбила в мъж като него. Сигурно е най-щастливата жена на света. Двамата си бяха съвсем лика-прилика.
— Да побързаме — подкани Шота той.
Шота пое по средата на коридора, прозирната й сивкава рокля се носеше ефирно зад нея. Поведе ги по второстепенни, семпли галерии, които изглеждаха напълно занемарени. От време на време вдигаше ръка към вратите, покрай които минаваха, сякаш да предотврати атака отвътре. Всъщност със сигурност се бе погрижила за спокойствието им, защото докато вървяха по коридорите, не срещнаха никого. Спряха зад вещицата, когато тя застана пред масивна дъбова порта. Обиколи ги с поглед, сякаш да провери дали са готови. Прекрачиха прага, наметалото на Ричард заплющя. На покрива ги посрещна огромен звяр с лъскави червени люспи и остри шипове по целия гръбнак.
Наоколо бушуваха пламъци, във въздуха се сипеха отломки и камъни. Всички се сепнаха уплашени.
— Това не е Скарлет — отбеляза Ричард. — Надявах се да е тя.
— Познаваш дракони? — недоумяваше Калан.
— Да, ти също познаваш, но този не сме го виждали. Изглежда далеч по-голям и гледа доста по- лошо.
Горещината от бушуващите пламъци ги принуди да се дръпнат назад. Без да се притеснява, Шота, тананикайки си нежна мелодия, тръгна право напред. Пламъците утихнаха. Драконът изпружи врат към нея, килна глава и я изгледа заинтригуван. Вещицата му прошепна нещо, което Калан не успя да чуе, драконът изсумтя тихичко и доволно.
Шота, докато галеше звяра под брадичката, се обърна към тях.
— Ричард, ела да говориш с този приятел.
Драконът почти мъркаше при нейните думи. Ричард тутакси се приближи.
— Имам приятелка дракон — подхвана той. — Може да я познаваш. Казва се Скарлет.
Огромното същество отметна глава назад и избълва огнен стълб към висините. Опашката му, осеяна с шипове, се раздвижи, разхвърчаха се отломки. Червената глава се спусна към Ричард. Устните се разтеглиха и разкриха зловещи остри зъби.
— Скарлет ми е майка — изръмжа драконът.
Ричард остана приятно изненадан.
— Скарлет е твоя майка? Ти да не си Грегъри?
Драконът се приближи още повече и го подуши. Наметалото на Ричард се развя на гърба му.
— Кой си ти, дребосък?
— Името ми е Ричард Рал. Когато те видях за последно, ти беше още яйце — каза Ричард, все едно разговаря със стар приятел. — Беше ей толкова голям — оформи кръг с дланите си той.
— Ричард Рал — ухили се Грегъри, в миг преодолял цялата си враждебност. — Майка ми е разказвала за
