я губи.
Трябваше да престане да мисли за проблема и да се съсредоточи върху решението му. Трябваше да намери отговора.
Ако отговор въобще съществуваше.
Всички тези хора щяха да умрат, ако не им помогнеше, ако не намереше отговора. Но как да го направи?
За пореден път превъртя в мислите си всичко, което му се струваше важно за решението. За да възстанови всички щети, трябваше да отвори кутиите на Орден — всичко зависеше от това. Не го ли направеше, светът на живите, покосен от лавинния огън и неговата зараза, щеше да излезе от контрол. Не отвореше ли той правилната кутия, Сестрите на Джаганг щяха да го направят. Но той не знаеше как да отвори кутиите, а и нямаше контрол върху тях. За разлика от Джаганг.
Ричард си припомни, че поне беше направи няколкото стъпки, които бяха необходими, в случай че му се удадеше въобще някакъв шанс да отвори правилната кутия. Поне се завърна успешно от пътешествието през мрака. Това само по себе си беше сложна загадка, която той съумя да разреши. Сега оставаше само да използва силата на Орден.
Калан прие подаръка му — издяланата от него статуя, наречена Дух.
Спомни си, че разполага и с Изповедник — също важно условие.
Изповедник. Тук нещо не беше наред, но той не можеше да разбере какво.
Но знаеше със сигурност, че има само един начин да се добере до кутиите на Орден. Това беше единственият му шанс само ако можеше да го направи, преди Сестра Улиция да е отворила някоя от кутиите.
Чу трополене на забързани стъпки, огледа се и видя Вирна и Натан да тичат към него. Кара и генерал Мейфрет ги следваха по петите. Зед, Том и Рика бяха до Ричард.
За да даде възможност на Вирна и останалите да го настигнат, Ричард спря на мостче, покрито с красив зелен мрамор, което се издигаше над площада за отдавания и свързваше големи зали. Хората долу бяха коленичили, с чела опрени в земята, и повтаряха напева отново и отново. Те нямаха представа какво се кани да направи Ричард.
— Ричард! — извика Вирна запъхтяна.
— Радвам се да ви видя отново — поздрави ги Натан и кимна на Зед.
— Шеста няма да създава повече проблеми — обяви Зед на Пророка.
— Един проблем по-малко, но се боя, че имаме още доста — въздъхна Натан.
Вирна размаха енергично дневника си пред Ричард, без да обръща внимание на думите на високия Пророк.
— Джаганг определи срок до новолуние. Иска отговор. Казва, че ако не го получи, си наясно с последствията.
Ричард погледна Натан. Пророкът имаше мрачно изражение на лицето. Кара и генерал Мейферт също изглеждаха напрегнати. Те бяха безпомощни стражи на място, обитавано от десетки хиляди хора, които можеха да бъдат избити всеки момент.
Отдолу долетя монотонният напев.
Преглъщайки буцата, която се образуваше в гърлото му, Ричард потри с пръсти челото си. Поради една или друга причина той нямаше избор.
Погледна Вирна с поглед, в който се четеше зловеща неизбежност.
— Кажи на Джаганг, че съм съгласен с неговите условия.
— Съгласен си? — лицето на Вирна пламна.
— Какво говориш? — попита Калан, която стоеше от дясната му страна.
Ричард се почувства обнадежден от пробудилата се властност в гласа й. Но не обърна внимание на въпроса й и погледна Вирна.
— Кажи му, че съм решил да им дам това, което искат. Съгласен съм с неговите условия. — Ричард с усилие контролираше гласа си.
— Сериозно ли говориш? — Вирна беше бясна. — Искаш да му кажа, че се предаваме?
— Да.
— Какво?! — Калан сграбчи ръкава на ризата му, за да го обърне към себе си. — Не може да се предадеш.
— Трябва. Това е единственият начин да предпазя всички тези хора от нечовешките изтезания, които ги очакват. Ако му предам Двореца, той ще ги пощади.
— И ти ще се довериш на думата на Джаганг? — попита Калан.
— Нямам избор. Това в единственият начин.
— Върна ме тук, за да ме предадеш в ръцете на звяра ли? — зелените очи на Калан се изпълниха със сълзи на гняв и болка. — Затова ли искаше да ме намериш?
Ричард извърна поглед. Той би дал всичко да можеше да й каже колко много я обича. Ако трябваше да умре, искаше поне тя да знае истинските му чувства към нея, а не да си мисли, че се е оженил за нея по споразумение и сега я използва като разменна монета, за да задоволи исканията на Джаганг. Тази мисъл го побъркваше.
Но нямаше избор. Ако нарушеше стерилното поле на съзнанието й, Калан, такава, каквато той я познаваше, щеше да бъде завинаги изгубена.
Ричард насочи мислите си в друга посока.
— Къде е Ничи? — обърна се той към Натан.
— Заключена, както ми каза, докато Джаганг дойде да я прибере.
Калан се извърна към него:
— А сега предаваш и жената, която обичаш…
Ричард вдигна ръка, за да я накара да запази тишина. Пак заговори на Вирна.
— Прави каквото ти казвам. — Тонът му ясно показваше, че това е заповед, която не подлежи на обсъждане, още по-малко на неподчинение.
Всички стояха безмълвни и неподвижни.
— Аз ще бъда в Градината на живота, ще чакам там — заключи Ричард.
Имаше нужда от усамотение, за да се съсредоточи върху мислите си.
Само Калан го последва.
Чезнещата дневна светлина се процеждаше през прозореца над тях. Предстоеше нощта на новолунието — най-тъмната нощ в месеца. Ричард беше чувал да казват, че такава тъмнина приближава света на живите към Отвъдния свят.
Той крачеше напред-назад през цялото време, докато чакаше Джаганг да изкачи платото и да стигне до Градината на живота. Беше потънал дълбоко в мисли за тези два свята — на живите и на мъртвите.
Имаше нещо, което не разбираше. Непрекъснато превърташе в главата си текста на „Книгата на преброените сенки“, която беше наизустил като млад. Не можеше да се отърве от мисълта, че някъде има пропуск, който ще му попречи да я използва за отключване на силата на Орден. В същото време осъзнаваше, че елементите ще действат така или иначе, дори да не са подредени както трябва. За да се направи фалшиво копие, не беше нужно нищо повече, освен да се промени един-единствен детайл. Той знаеше, че в книгата, която беше наизустил, има някаква разлика, но не намираше начин да разбере в какво се състои тя, с какво е по-различна от оригинала.
Оригиналът беше у Джаганг. Той нямаше защо да се тревожи за грешки в неговия екземпляр. Сестра Улиция, в чието съзнание Джаганг щеше да се настани, щеше да чете оригинала. Така те щяха да използват истинската версия на книгата. Затова нямаше да им е нужен Изповедник.
Той застана пред Калан.
