само онези, които се движат с лагера, които са съгласни.
Джонрок не отговори и помисли малко, като продължи да дъвче. Ако безмълвният гняв можеше да реже стомана, Ричард щеше да е махнал яката си и предприел нещо, за да измъкне Калан от това място, да я заведе някъде в безопасност малкото безопасност, която бе останала в този свят, полудял заради една кауза.
— Знаеш ли, Рубен, много те бива да разваляш нещата.
— Предпочиташ да лъжа? — погледна го Ричард. — Да си измислям неща само за да ти е леко на съвестта?
— Не, но все пак… — въздъхна Джонрок.
Ричард осъзна, че е по-добре да не потиска дясното си крило, иначе нищо чудно той да не е напълно концентриран по време на мача. Ако загубеха следващия мач, нямаше да имат шанс да играят срещу императорския отбор и може би никога вече нямаше да види Калан.
— Ами ти ставаш все по-известен, Джонрок. Хората те приветстват, когато се появиш на терена. Сигурно и много хубави жени с нетърпение ще споделят постелята на едрия красив мъжага от отбора на победителите.
— Вярно е — ухили се най-накрая Джонрок. — Много войници печелим на наша страна. Мъжете вече викат за нас. — Махна към Ричард. — Ти си нападателят. И теб много хубави жени ще искат.
— Само една искам.
— А мислиш ли, че тя ще те иска? Ами ако не иска и да чуе за теб?
Ричард отвори уста, но размисли. Калан не го познаваше. Дори и да му се отдадеше възможност да я измъкне от Джаганг, какво щеше да прави, ако тя реши, че е поредният непознат, който се опитва да я отвлече? Ами ако не пожелае да тръгне с него? Ако се съпротивлява? Едва ли ще има време да й обяснява.
Въздъхна. Поредната грижа, която щеше да го държи буден цяла нощ.
Двайсет и осма глава
КАЛАН СЕДЕШЕ ТИХО на нисък кожен стол в сенките до външната стая. Ръцете й бяха отпуснати в скута. Джилиан седеше недалеч на пода с кръстосани крака. От време на време Калан поглеждаше Сестрите Улиция и Армина, вглъбени във възложената им задача да сравнят книгите, които бяха ключът към отварянето на кутиите на Орден. Преглеждаха всеки том дума по дума и търсеха разлики.
Някои от другите пленени от Джаганг Сестри бяха намерили трета книга долу, в катакомбите под Народния дворец, и сега Улиция и Армина имаха още едно копие, което да сравнят с двете първи книги — от Двореца на пророците, която Джаганг отдавна имаше, и онази, която бяха намерили в катакомбите в Каска, където бе заловил Улиция, Армина и Сесилия, както и самата Калан.
Книгите трябваше да са „Книгата на преброените сенки“. В заглавието на гръбчетата на последните две обаче думата не беше „сенки“, а „сянка“. Улиция и Армина спореха дали това е от значение.
От доловените откъслечни думи Калан бе разбрала, че има един оригинал на „Книгата на преброените сенки“ — истинската, и четири фалшиви копия. В момента Джаганг имаше три от общо петте екземпляра. Събирането на всичките пет бе основен приоритет. Доколкото Калан схвана, имаше хора, чийто живот бе посветен само и единствено на тази цел.
Мистерията се бе задълбочила, когато се оказа, че на гръбчето на наскоро намерената в катакомбите под Народния дворец книга пише „сянка“. Ако се съдеше по заглавията, първите две бяха копия — както бе казала и Калан, — а новата вероятно оригиналът. На този етап обаче нямаше как да го докажат.
Калан се тревожеше какво ще прави, ако Джаганг я накара да прецени дали последната книга е оригиналът.
Сестрите обясниха на Джаганг, че в самите книги пише, че само Изповедник може да разпознае истинската книга. Калан беше чула, че е Изповедник, но — подобно на останалата част от забравеното си минало — тя не знаеше какво означава това. Нямаше представа как се очаква от нея да разпознае оригинала. Джаганг не се интересуваше дали знае или не — очакваше да го стори.
Понеже първите две заглавия бяха грешни, това беше приемлива причина да ги обяви за фалшиви. При последната версия обаче нямаше за какво да се хване, понеже заглавието беше правилно, а от текста не можеше да се ориентира, тъй като магията не й позволяваше да го види. Понеже вниманието му беше заето с Ничи, Джаганг още не беше поискал от нея да се произнесе относно валидността на най-новия екземпляр.
Ако обаче поискаше и тя не успееше да му даде задоволителен отговор, от това щеше да пострада Джилиан.
Досега Сестрите не бяха успели да намерят никакви разлики между трите копия. Разбира се, както колебливо бяха обяснили на императора, разликите нямаше да докажат нищо. Можеше и трите да са различни и пак никоя да не е оригиналът. Откъде можеха да знаят? По нищо не можеше да се съди, че най- последната книга, дори и да се окажеше различна от другите, е оригиналът. Само по себе си това, че е различна, не доказваше нищо.
Доколкото Калан можа да прецени, единственият начин да открият истинската книга би бил ако имаха оригинала и всичките пет копия. И независимо от изблиците и желанията си, Джаганг би трябвало също да го знае. Без съмнение точно затова бе отделил хора да се заемат с намирането на другите книги.
Така или иначе, Джаганг искаше книгите да се преровят за някакви разлики и Сестрите това и правеха, дума по дума.
Джаганг им бе дал предостатъчно време да прегледат книгите. Макар безкрайно да искаше да разкрие тайната на „Книгата на преброените сенки“, в момента интересът му към Ничи надделяваше.
Откакто я заловиха, той бе обсебен от нея. Не беше водил друга жена в леглото си и дори беше пропуснал мачовете на Джа’Ла. Според Калан Джаганг си въобразяваше, че ако може задоволително да демонстрира силата на нагона си към нея, ще я накара да разбере истинските му чувства, от което пък съпротивата й ще отслабне.
Ничи от своя страна бе станала още по-студена.
Безчувственото й и дистанцирано отношение някак странно привличаше Джаганг, но незачитането от нейна страна предизвикваше у него агресия, която само влошаваше страданието й. Но пък и Калан не можеше да си представи друго, когато дойдеше нейният ред, освен такова отношение към Джаганг.
На няколко пъти след изблик на несдържана ярост Джаганг внезапно се усмиряваше, осъзнал, че може би е отишъл твърде далеч. При тези случаи Сестрите бяха привиквани на пожар да се опитат да съживят Ничи. През цялото време, докато те отчаяно се опитваха да спасят живота й, той крачеше напред-назад с тревожен, гузен поглед. След като Ничи се съвземеше, той подемаше отново обвиненията си, че сама го принуждава да прибягва до такова насилие.
Понякога, както например миналата нощ, оставяше Калан и Джилиан в преддверието и вземаше Ничи само за себе си през нощта. Калан предполагаше, че това е идеята му за романтично усамотение. Докато я водеше към спалнята, Ничи размени с нея бърз поглед.
Джаганг беше толкова разсеян, откакто се върна Ничи, че пренебрегваше почти всичко — от „Книгата на преброените сенки“ до мачовете по Джа’Ла. Калан не харесваше играта, но отчаяно искаше да види мъжа, когото всички наричаха Рубен. От ежедневните разговори на стражите Калан знаеше, че отборът на командир Карг е спечелил всичките си мачове досега, но тя искаше да види онзи нападател със странните рисунки по тялото си, мъжа със сивите очи, който я познаваше.
— Виж тук — обади се Сестра Улиция и потупа с пръст една от страниците. — Тази формула е различна от онези двете.
Калан седеше отзад и ги гледаше как сравняват отворените на масата книги. Двамата огромни телохранители на Джаганг от другата страна също наглеждаха Сестрите. Двамата редови войници — специалните пазачи на Калан — наблюдаваха единствено Калан. Лицето й поруменя, когато осъзна какво точно зяпат, ето защо придърпа част от косата си върху гледката, откриваща се от липсващото най-горно копче на ризата й.
— Да — изрече бавно Сестра Армина. — Съзвездието е друго. Странно, нали?
— Със сигурност затруднява откриването на разликите. Не само това, виж и тук. Тези ъгли също се
