различават.
Сестра Армина поглеждаше от книга на книга и кимаше.
— Не го бяхме забелязали с предишните две. Все си мислех, че са еднакви, а не били.
— Като се има предвид колко дребно нещо е, нищо чудно, че сме пропуснали. Това означава, че и трите са различни — посочи книгите Сестра Улиция.
— Какво според теб значи това?
— Може само да означава, че поне две от тях са копия, но пък нищо чудно и трите да са копия — скръсти ръце Сестра Улиция.
— Значи научихме нещо ново, само дето не е особено полезно.
— Негово сиятелство умее да прави невъзможното — погледна тя посестримата си косо. — Може би ще намери и другите екземпляри и тогава най-накрая ще сме в състояние да дадем сигурен отговор.
Покривалото на вратата се вдигна внезапно. Джаганг избута Ничи вътре. Тя се спъна и падна в краката на Калан. Ничи вдигна очи за миг, но се престори, че не я вижда пред себе си. Още поддържаха заблудата от първия ден от пленничеството на Ничи.
Калан видя яростта в очите на Ничи. Видя и болката. И безкрайното отчаяние.
Искаше й се да я прегърне, да я утеши, да й каже, че всичко ще е наред. Но не можеше. Още повече да й обещае, че всичко ще е наред.
— Какво сте открили? — мина зад Сестрите Джаганг. Сестра Улиция потупа една от книгите. Той се надвеси над рамото й и проследи пръста й.
— Ето тук, Ваше сиятелство. И трите се различават точно на това място.
— И коя е правилната?
И двете Сестри се прегърбиха едва доловимо.
— Ваше сиятелство — започна Сестра Улиция колебливо, прекалено е рано да се каже.
— Трябват ни и другите копия, за да сме сигурни — изтърси Сестра Армина.
Джаганг премести поглед върху нея, а после — съвсем не в негов стил — просто изръмжа безразлично. Огледа се, за да се увери, че Калан е все още на стола, където й бе казал да седи. Видя и Джилиан на пода, както и пазачите, които не откъсваха поглед от тях.
— Продължавайте да изучавате книгите — заръча Джаганг на Сестрите. — Аз отивам да гледам Джа’Ла. Пазете момичето.
Избута Ничи пред себе си, а после щракна с пръсти на Калан в знак, че очаква тя да се присъедини към тях и да не се отделя от него. Калан грабна наметалото си и го последва. Радваше се, че поне Джилиан няма да е сред тълпите войници и близо до Джаганг. Естествено, Джаганг можеше да упражни контрол чрез Сестрите и пак да нарани Джилиан както, където и когато си поиска.
След като се наметна, Калан направи на Джилиан знак да не мърда. Меднокафявите очи на момичето се втренчиха в нея, после кимна. Страхуваше се да остава сама. Калан я разбираше, но дори и да бяха заедно, не можеше да я защити.
Отвън пред палатката няколкостотин добре въоръжени телохранители се строиха бързо, готови да ескортират императора. Тези огромни мъже с плетени ризници и лъскави оръжия бяха заплашителна компания. Шестима от пазачите на Калан — с не толкова страшен вид, но не по-малко жестоки — наобиколиха и нея. Месестата ръка на Джаганг сграбчи крехката бяла ръка на Ничи и я поведе през тунела, който редиците мъже оформиха.
Повечето от тях огледаха Ничи подробно. Може да беше жената на Джаганг, но те пак искаха да я зърнат. Все пак внимаваха императорът да не види похотливите им усмивки. От погледите им Калан с облекчение разбра, че нея не могат да видят.
Макар да бе мрачно, облаците не бяха достатъчно гъсти, че да завали. Доста време не беше валяло и земята се бе втвърдила. На слабата сивкава светлина военният лагер изглеждаше още по-мрачен и неприветлив. Носещият се във въздуха дим от готварските огньове прикриваше до известна степен силната воня.
Докато вървяха през безкрайни шумни групи мъже и съоръжения, Джаганг разпита един от доверените си телохранители за мачовете на Джа’Ла. Мъжът го осведоми за различните мачове, които се бяха играли от последния път, като описа подробно всички отбори.
— А отборът на Карг? — попита Джаганг. — Те добре ли се справят?
— Без загуба до този момент — кимна телохранителят. — Вчера обаче не спечелиха с чак толкова голяма разлика.
— Надявам се да спечелят днес — изрече Джаганг с ледена усмивка. — Ще ми се от всички отбори, осмелили се да ме предизвикат, моят точно този да срази.
— Мачът е днес — посочи някъде наляво мъжът — ей там. Това е последният им мач. Като гледам как се развиваха мачовете до момента, точно те ще застанат начело и желанието ти ще се сбъдне, Ваше сиятелство. Иначе ще има елиминации. Ако обаче победят в този мач, ще се изправят срещу твоя отбор.
По време на разговора на Джаганг с телохранителя Ничи хвърли кратък поглед през рамо към Калан. Калан знаеше, че тя си мисли за мъжа, за когото й бе разказала. Самата Калан бе обзета от невероятно вълнение.
Докато се придвижваха през лабиринта на лагера в указаната от телохранителя посока и си пробиваха път през все по-голямото гъмжило от мъже с наближаването на игрището, Калан вече долавяше в далечината виковете на войниците в подкрепа на съответния отбор. Макар да нямаха шанс от такова разстояние да видят с очите си какво става, мъжете чакаха да научат резултата по веригата.
Имаше много повече зрители, отколкото Калан бе виждала при всичките предишни мачове. Очевидно ставаше дума за важен мач и вълнението на тълпата бе осезаемо. Внезапно избухна оглушителен рев и стана ясно, че един от отборите е отбелязал точка. Мъжете се притискаха по-близо, ръгаха се с нетърпение да разберат кой.
Телохранителите ревяха заповеди и избутваха хората настрана, плътната стена от войници поглеждаше през рамо, после с нежелание се отваряше, за да направи път на групата на императора. С помощта на клина от едри телохранители, които разчистваха пътя, най-накрая успяха да стигнат до самото игрище, оградено с въжета за императора. Телохранителите на Джаганг, които бяха избързали, вече бяха сформирали стена от всички страни, за да удържат зрителите наоколо.
През пролуките в тълпата Калан успя да зърне няколко от играчите, които тичаха на терена. От виковете и крясъците на тълпата едва успяваше да чуе собствените си мисли. От време на време се мярваше по някое петно червена боя. При тази тълпа от войници, дошли да гледат мача, и стената от телохранители от всички страни, да не говорим и за огромното туловище на самия император пред нея, охраняван от личните си телохранители, с усилие успяваше да види само откъслечни части от действието на игрището.
Поредният див рев на тълпата — някой пак беше отбелязал точка. Земята под краката на Калан се разтресе.
През малките пролуки между пазачите Калан забеляза нещо различно в този мач. На равни интервали по цялата дължина на игрището пред зрителите стояха мъже с разкрачена стойка и ръце зад гърба. Всички бяха голи до кръста, очевидно за да демонстрират мускулестите си тела.
Калан рядко бе виждала такива мъже. Бяха огромни. Всичките приличаха на статуи, сякаш изсечени от една и съща желязна руда и изковани от блок нажежена до бяло стомана.
Джаганг се придвижи напред към игрището, за да види какво се случва, и Ничи видя мрачните мъже, които Калан гледаше. Наведе се към нея и прошепна:
— Отборът на Джаганг.
Тогава Калан разбра какво всъщност правеха. Победителят в настоящия мач щеше да играе с отбора на императора. Тези мъже стояха там не просто да разучават тактиката на бъдещия си противник. Целта им бе да сплашат мъжете пред себе си — онези, които щяха да си извоюват възможността да играят срещу тях. Това беше открита заплаха за болката, която ги очакваше.
Командир Карг забеляза току-що пристигналия император и си проправи път през стената от телохранители. Калан вече го разпознаваше по уникалните му, подобни на змийски люспи, татуировки. Двамата с Джаганг си размениха няколко любезности на фона на поредната вълна от окуражителни викове на игрището.
