Мъждукането на една лампа от горния етаж проникваше в мрака на горния коридор. Почувства как мускулите й се отпускат, като видя Тайлър да се показва от стълбите.
— Запазил е целия горен етаж — каза той, като я стигна. — Трябва да има достатъчно стаи и за двама ни.
В отговор на почукването на Тайлър един висок рус мъж отвори вратата. Дейзи знаеше, че трябва да е Хен. Между братята имаше голяма прилика.
— Какво те доведе тук? — попита Хен, без да се отмести, за да покани брат си. — Бях сигурен, че вече си прокопал половината планина.
— Имам нужда от помощта ти.
Едва тогава Хен забеляза Дейзи, която стоеше в сянката над Тайлър, и се отмести.
— По-добре влезте.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Дейзи видя най-сините очи. Но в тях не можа да прочете нищо, което да й подскаже какво изпитва Хен към брат си или към нея. За щастие, една хубава жена с водопад от черна коса, който се спускаше по гърба й, стана от един стол и приближи към тях, преди Дейзи да се уплаши. Движеше се тромаво — беше в последните месеци от бременността.
— Влезте. Изглеждате така, сякаш сте пътували цял ден.
— Два дни — доуточни Тайлър.
— Трябва да сте изтощени. Ето, вземете моя стол.
— Не — каза Дейзи ужасена, че може да заеме стола на бременна жена. — Предпочитам да постоя малко права. — Тя погледна към Тайлър. — Имам чувството, че почти съм забравила какво е.
Хен донесе стол от друга стая:
— Можете да седнете на този.
— Аз съм Лаура Рандолф — каза жената, като отново седна. — А това е съпругът ми, Хен. — Лаура топло се усмихна. Изражението на лицето на Хен остана същото. — Сега кажете как да ви помогнем.
— Всъщност, да помогнем на Дейзи — започна Тайлър.
Дейзи наблюдаваше лицето на Лаура, докато Тайлър накратко разказваше събитията от последната седмица. Тя с облекчение забеляза, че Лаура й съчувства, учудва се и се ядосва на това, което Тайлър казва. Тя малко се поотпусна. Тази жена може и да нямаше как да помогне, но поне й съчувстваше.
— Разбира се, че може да остане с нас — каза Лаура, когато Тайлър свърши. — Искаше ми се да я беше довел тук веднага.
— Като си помисля, предпочитам да го бях направил — каза Тайлър.
Дейзи се чудеше какво иска да каже с това, но нямаше време да търси отговора по лицето му. Лаура й говореше:
— Имате ли стая?
— Не — отговори Тайлър вместо нея, — но тъй като Хен е резервирал целия етаж, помислих си, че можем да използваме една от вашите.
— Наистина имаме една излишна спалня — каза Лаура. — Вие с Хен можете да спите там. Дейзи ще остане при мен.
Дейзи бързо се обърна да види как ще отговори Хен на това, че жена му го пъди от леглото си, но не забеляза промяна на лицето му. Този човек я притесняваше. Мислеше си, че по лицето на Тайлър трудно може да отгатва мислите му. По лицето на този мъж беше невъзможно.
— Не мога да направя такова нещо! — противопостави се Дейзи.
Лаура погледна Хен и протегна ръка. Той веднага я взе в своята.
— На Хен няма да му хареса, но не мога да те оставя да спиш в една стая с Тайлър.
— Защо? Една седмица беше така.
— За всички в Албакерк баща ти е бил убит днес. Тайлър те е довел тук веднага.
Дейзи безпомощно погледна към Тайлър.
— Благодаря — каза той. — Зная, че подобно нещо е ужасно непоносимо в такова време, но не знаех какво друго да направя.
— Направи точно това, което трябваше — увери го Лаура. — Сигурна ли си, че не си гладна? — попита тя Дейзи.
— Не съм. — Дейзи излъга, но беше твърде нервна да яде. Съмняваше се, че и за миг ще може да заспи.
— Не искаш ли да седнеш?
Дейзи седна.
— Тайлър може да донесе нещата ти и ще те настаним.
— Това е всичко, което имам — каза Дейзи. — Всичко останало е изгоряло в пожара.
Лаура изглеждаше смаяна.
— Разбирам. Е, няма да бъде лесно да подновим гардероба ти. Създадена си с по издължени линии.
Дейзи успя да се усмихне слабо:
— Никога не съм чувала да го казват по такъв красив начин. Доста съм висока за жена. Бях облекчена, когато съпругът ви отвори вратата и трябваше да го погледна от по-ниско.
— Ще харесаш семейство Рандолф — каза Лаура с успокоителна усмивка. — Всичките седем братя са по-високи от теб. Синът на Джордж, Уилям Хенри, е само на дванадесет, но е почти шест фута.
Дейзи си помисли колко чудесно би било да се намира сред тази гора от едри мъже, но изхвърли тази мисъл от главата си. Нямаше защо да се залъгва с невъзможни неща.
— Трябва да си уморена — каза Лаура, като се изправи. — Аз съм.
На вечеря дообмислиха историята, която щяха да предложат на обществото. Сега умората си казваше думата.
— Мисля, че трябва да си лягаме — каза Лаура и отиде до Хен.
Той нежно я целуна.
— Сигурна ли си, че ще бъдеш добре? — попита той.
Това беше първото смекчаване, което видя у този човек. Той просто безумно обичаше жена си.
— Ще се оправя. Досега винаги съм била добре. Вие с Тайлър можете да обсъдите какво да направите за бъдещето на Дейзи. А аз ще се притеснявам за това, как да й намеря дрехи.
— Няма нужда да го правиш — обади се Дейзи. — Мога още доста дълго да нося тази рокля.
— Не, не можеш — заяви Лаура, като подчертаваше думите. — Изглежда така, сякаш всеки миг ще се разпадне. — Тя хвърли на Дейзи преценяваш поглед. — Мисля, че мога да намеря нещо, което да ти стане. Ако полите не са достатъчно дълги, ще пришием един волан.
Тя въведе Дейзи в удобна спалня.
— Добре ще е за мъжете да си поговорят довечера. Не си говорят един на друг, освен ако не ги принудиш.
— Зак говори предостатъчно и за двамата.
Лаура се изсмя:
— Съжалявам, че е трябвало да го изтърпиш. Той направо ще умори Джордж.
С помощта на Дейзи, Лаура облече нощницата си.
— Ето, вземи една от моите — каза тя с усмивка. — Може да не е достатъчно дълга, но е широка за две като теб.
Когато облече нощницата, Дейзи се изсмя. Едва стигаше да прасците й, но тя беше щастлива да съблече роклята си и да облече нещо подходящо. Би предпочела да носи ризата на Тайлър, но не мислеше, че Лаура би я разбрала.
Лаура легна на леглото и се облегна на няколко възглавници. Потупа с ръка съседното легло.
— А сега ми кажи какво наистина се случи между теб и Тайлър. Ти, разбира се, го обичаш.
Хен хвърли към Тайлър песимистичен поглед:
