мулето, върза багажа на магарето и се запъти извън града. Но не можеше да се отърси от чувството, че Хен е прав. Ще трябва да се върне. Има неща, които трябва да довърши.
Дейзи и Лаура се върнаха в хотела след продължително обикаляне по магазините. Дейзи беше с шапка, избрана така, че да прикрива късата й коса. Носеше под мишница няколко пакета. Още няколко вече бяха доставени в хотела. Имаше и още, които да пристигат. Един портиер взе пакетите от ръцете на Лаура.
— Никога няма да бъда в състояние да ти платя за всичко това — каза Дейзи за стотен път този ден, докато влизаха в гостната, и остави пакетите на пода.
— Не се притеснявай за това — каза Лаура, докато подаваше на портиера няколко песос. — Хен трябва да намери начин как да похарчи парите си.
— Иска ми се да можеше да даде малко от тях на Тайлър, за да построи хотелите си. Не иска да работи в банка. Дори не съм сигурна, че му харесва да живее в хижата. — Дейзи помогна на Лаура да съблече палтото си.
Лаура седна на дивана и въздъхна уморено:
— Тайлър има много пари. Всичките братя имат.
Дейзи неразбиращо се втренчи в Лаура:
— Но той казва, че няма пари. Зак открадна всичко, което имаше, за да отиде в Ню Орлеан. — Тя остави палтото на Лаура на облегалката на един стол и също седна. Беше изтощена.
Лаура се изсмя:
— Издръжката на Зак никога не му стига.
— Издръжка?
Лаура наля какао от един съд на масата и подаде чашата на Дейзи.
— Цялата собственост на Рандолф е общо притежание — обясни тя — ферми, банки, компании, стоки — всичко. Братята получават равни дялове от приходите. Мисля, че Зак е под попечителство до навършването на двадесет и пет, но Тайлър има толкова, колкото и всички останали. С изключение на Мадисън. Той има няколко собствени бизнес-предприятия, които сякаш правят пари по-бързо и от националния монетен двор.
Тайлър беше богат и не й беше казал.
— Тайлър смята, че трябва да заслужи мястото си в семейството. — Лаура си наля една чаша и се облегна. — Когато братята му не продадоха част от семейната собственост, за да му дадат пари за хотелите, той скъса със семейството си. Едва повярвах на очите си, когато отвори вратата. Не сме го виждали повече от година.
Главата на Дейзи се въртеше. Тайлър не й беше казал нищо от това. След дрънканиците за Филаделфия и богатия й дядо той трябва да си мисли, че тя преследва богатство. Освен това беше подиграла и идеите му. Не беше мислила, че ще го приеме точно така, но сега вече е твърде късно. Той няма повече да се върне в Албакерк.
Тя знаеше, че така е най-добре — отдавна го беше решила, — но съжаляваше, че няма да го види поне още веднъж, за да го накара да разбере.
Чуха викове и трополене от препускащи крака отвън. Една врата надолу по коридора се трясна.
— Джорди и Адам — обясни й Лаура. — В ранчото щяха вече да са на конете, но тук няма как да разтоварят излишната енергия, освен един на друг. Хен се опита да ме накара да ги оставя в ранчото, но няма друг освен него и мен, който да е в състояние да ги контролира. И по-точно Хен. Правят това, което поискам, защото знаят, че Хен ще им съдере кожата, ако не ме слушат. Направо благоговеят пред него.
Дейзи разбираше. Тя самата също изпитваше някакво страхопочитание към него.
— Ще полегна за малко. Ще оправим роклите, когато стана.
Дейзи бе настанена в стаята, в която бяха спали Тайлър и Хен предишната нощ. Беше благодарна за възможността да остане сама, преди да я налегнат мислите й.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Не ти ли харесва роклята? — понита Лаура. Беше вече следобед и тя стоеше коленичила във всекидневната и забождаше с карфици към подгъва на роклята широка ивица.
Дейзи се откъсна от мислите си.
— Красива е. Разбира се, че ми харесва.
Намериха само една готова рокля в целия Албакерк, която да стане на Дейзи, като се удължи малко. Изпратиха плат за две по-обикновени рокли, които да бъдат готови на другия ден. А три по-официални рокли им бяха обещани до пет дни.
— Май не ти харесва.
— Съжалявам, мислех.
— Но не за баща си.
Дейзи погледна виновно:
— Как разбираш?
— Никога и аз се отчайвах от въпроса дали Хен ме обича и ще се ожени ли за мен — усмихна се Лаура. — Чувствах се точно както ти сега.
— Предполагам, че няма защо да отричам, но е толкова глупаво. Той изобщо не е типът човек, който търся за съпруг.
Лаура се засмя от сърце.
— Аз се кълнях, че Хен Рандолф е последният човек, за когото ще се омъжа. Казах му да стои настрани от мен. Опитах се да го прогоня. Дори се опитах да избягам от него. Но нищо не се получи. Когато обичаш някого така, както ти Тайлър, нищо друго няма значение.
— Той не ме обича.
— Обърни се. Сигурна ли си?
Дейзи се завъртя леко.
— Никога не е казвал, че ме обича, и нямаше търпение да си замине.
— Имаш предвид това, че избяга. Всички от семейство Рандолф го правят.
— Защо?
— Вярват, че по характер не стават за женене. Направо трябва да ги вържеш и да ги замъкнеш при свещеника. Завърти се.
Дейзи се обърна още малко.
— Не бих се омъжила за някой, който трябва да бъде принуден да го направи.
— Малко преувеличих, разбира се — призна си Лаура, като стана сериозна. — Но те наистина се съпротивляват повече, отколкото е разумно. Ако успееш обаче да ги убедиш, остават при теб завинаги.
Тя се усмихна по начин, който накара Дейзи да й завижда, че Тайлър не чувства към нея същото, каквото Хен очевидно чувства към Лаура.
— Хен казва, че това е семейна черта. Аз мисля, че е заради отговорността. Първият ми съпруг бързо се ожени, но се самоуби и ме остави сама да се грижа за сина си. Хен толкова добре съзнаваше отговорността, която би поел, че се опита да се скрие. Роуз и Айрис казаха, че и с техните мъже е било така. А сега ми помогни. Никога няма да повярваш, че всеки ден изкачвах един каньон, когато бях бременна с Адам. Обръщай се бавно, за да видя дали е станало равно.
— Не мисля, че Тайлър някога ще се омъжи — каза Дейзи, като се въртеше бавно. — Той няма нужда от никого.
— Мисля, че го съдиш много строго. Той първи от братята се появи, когато Хен беше изпаднал в беда.
— Но ги каза, че не си го виждала от година.
— Вярно е — призна си Лаура. — Сега я съблечи.
Когато Лаура разкопча роклята, Дейзи я свали от раменете си и я остави да падне на пода. Взе старата
