неприятните неща да приключат колкото може по-скоро.
Госпожа Кокрейн ясно даде да се разбере, че под приключването на неприятните неща има предвид женитбата с Гай. Дейзи не можеше да разбере защо госпожа Кокрейн толкова иска Гай да се ожени за нея. Със сигурност имаше много други момичета, които се доближаваха до представата за идеалната съпруга за единствения й син.
Освен това Гай може и да не иска да се ожени за нея, след като разбере, че една седмица от живота й се губи. Ще трябва да му каже. Длъжна беше да даде на Гай възможност да оттегли предложението си, докато все още може.
Странно, тя едва си спомняше как изглежда той.
Не, просто мислите й бяха изпълнени с мъжете от семейство Рандолф. След като беше видяла трима от тях, всички останали й изглеждаха незначителни.
— Знаеш ли колко земя притежаваш? — попита госпожа Кокрейн.
— Нямам представа — отговори Дейзи. — Татко смяташе, че е много.
— Притежаваш почти сто хиляди акра — каза госпожа Кокрейн. — Цялата територия от реката до подножието на планината.
— Какво значение има, дори и да притежавах двеста хиляди акра? Не струва и цент.
— Струва доста — отговори госпожа Кокрейн. — Когато разберат, че е твоя, много мъже ще искат да се оженят за теб. Надявам се, че неочакваното внимание няма да ти завърти главата. Гай от няколко месеца изпитва силни чувства към теб.
Дейзи не можеше да повярва, че това, което госпожа Кокрейн казва, е истина:
— Но баща ми никога не можеше да спечели пари от нея.
— Ще ме извиниш, дете, но баща ти не беше добър стопанин. Ако се управлява добре, тази огромна земя ще те направи богата.
Дейзи не можеше да повярва, че госпожа Кокрейн е права, но си спомни, че и Тайлър е на същото мнение. Мислите й бяха прекъснати от влизането на Гай.
— Бедничката ми — каза той след поздрава. — Снощи майка ми каза. Само ако бяхме знаели. Тръпки ме побиват, като си помисля колко много си понесла, заобиколена само от непознати.
Дейзи осъзна, че макар да ги познава от кратко време, не възприема семейство Рандолф като непознати. Всъщност, за своя голяма изненада, си даде сметка, че се чувства много по-спокойна с тях, отколкото с Кокрейнови. Реши, че трябва да е така, защото семейство Рандолф знаеха за всичко, което се е случило, но все пак я приемаха.
Нямаше чувството, че може да бъде също толкова откровена със семейство Кокрейн. Би разказала на Адора по-голямата част от това, което се случи. Би казала на Гай част от истината, но не би казала нищо на господин и госпожа Кокрейн.
— Имала е голям късмет, че я е намерил един Рандолф — съобщи госпожа Кокрейн на сина си. — Не мога да кажа какво би се случило иначе.
— Рандолф? — озадачено попита Гай.
— Много богато семейство — информира го майка му. — Направих някои проучвания. Хенри Рандолф и жена му са заели целия горен етаж на „Поуст Иксчейндж хотел“ за неопределено време.
— Чакат раждането на детето си — обясни Дейзи. Неизвестно поради каква причина й беше трудно да слуша госпожа Кокрейн. Никога не си беше мислила за Тайлър като за богаташ. Ако сега го направеше, щеше да унищожи спомените си за него. А те бяха всичко, което имаше и искаше да запази.
— Не трябва да се притесняваш, че някога ще зависиш от непознати — увери я Гай. — Можеш да оставиш всичко на мен.
— И на татко — добави Адора. — Дейзи иска той да й помогне да намери убийците на баща си.
— Да, разбира се — каза Гай. — Това се разбира от само себе си. Сега трябва да направиш всичко възможно да забравиш случилото се през последните няколко дни. — Той зае мястото си до Дейзи. Столът на господин Кокрейн остана свободен. Една прислужница донесе кафе и топла храна.
Все едно Гай да я беше накарал да забрави собственото си съществуване, помисли си Дейзи. Нищо в живота й не беше толкова истинско, колкото последните няколко дни. Беше се почувствала свободна. Когато влезе в дома на Кокрейнови, все едно влизаше в клетка. Присъствието на Гай усилваше това усещане.
Дейзи каза на Гай всичко, което вече беше казала на майка му и сестра му, но когато за последен път отново разказа всичко на господин Кокрейн на вечеря същата вечер, тя вече беше на границата на търпението си. Ако не трябваше да моли за помощта му при откриване на убийците, едва ли щеше да издържи. Каза му всичко за мъжете, които я бяха проследили. Помисли си, че изглежда притеснен, когато описа човека, стрелял по нея, но изражението на лицето му се проясни и тя предположи, че не знаеше за подобен човек.
— Остави всичко на мен — каза той. — Ще се отбия при шерифа утре, като отивам в банката.
— Аз исках да им устроим засада, но Тайлър каза, че трябва да почакаме, ако искаме да хванем човека, който стои зад тях.
— Какво ви кара да мислите, че има някой зад тях? — каза господин Кокрейн.
— Тайлър казва, че не са от този тип хора, които могат да измислят такъв план. Те са наемни убийци. Каза, че ако ги хванем, този, който ги е наел, ще наеме други да ме убият.
— Боже господи! — възкликна Бел Кокрейн. — Това не е нещо, за което момиче като теб трябва да си мисли. Според мен е крайно неподходящо господин Рандолф да обсъжда това с теб.
— Аз го обсъждах с него — съобщи Дейзи на всички. — В края на краищата аз бях тази, която се опитваха да убият. Това не е нещо, което може просто да се забрави.
— Била си страшно храбра — каза Адора. — Аз сигурно щях да изпадна в истерия.
— Не мисля. Не е възможно да изпаднеш в истерия за девет… — Дейзи рязко спря. Ако не внимаваше, щеше да развали всичко — почти за два дни, особено когато през половината време си в безсъзнание, а през другата половина яздиш магаре.
— Горкото момиче — прояви съчувствие Гай. — Бих те разбрал, ако си легнеш и не се събудиш цял месец.
Дейзи не знаеше какво да отговори на това. Такава абсурдна мисъл никога не й беше хрумвала.
— Може да си почива както си иска и колкото си иска — увери я госпожа Кокрейн. — Адора и аз ще бъдем щастливи да направим каквото можем за теб.
— Мисля, че Боб Грийн трябва да стои зад всичко това — каза Дейзи, като се опита да върне разговора към убийците. — Нямам представа защо, но не мога да се сетя за никой друг.
— Можеш да забравиш цялата тази работа — каза господин Кокрейн. — Не съм съгласен с господин Рандолф. Сигурен съм, че са скитащи престъпници, които убиват за каквото и да е. — Той се замисли за момент. — Въпреки че Боб Грийн може да бъде един от заподозрените. — Той отново направи пауза. — Да, трябва да се помисли по това.
— Добре. Радвам се, че тази работа е уредена — каза госпожа Кокрейн. — Сигурна съм, че за теб е облекчение, скъпа, да знаеш, че не трябва отново да се притесняваш.
Дейзи се накани да каже на госпожа Кокрейн, че няма да се успокои, докато убийците и мъжът, които стои зад тях, не бъдат хванати, но осъзна, че е безсмислено. Всичко беше в ръцете на господин Кокрейн. Бел Кокрейн никога не би разбрала защо има и други неща, за които една жена да си мисли.
За Дейзи беше неприятна изненада да установи, че Кокрейнови са също толкова решени да мислят вместо нея както баща й. Всъщност те изобщо не искаха тя да разсъждава. Беше очаквала, че ще бъде облекчение да повери всичките си проблеми в ръцете на Гай и баща му, но не беше така, не и когато дори нямаше да я оставят да говори за това.
— Адора и майка й имат да правят няколко посещения утре сутринта — каза господин Кокрейн. — Това ще бъде възможност за теб и Гай да останете сами. Имате много неща да обсъждате. — Той хвърли на сина си многозначителен поглед. Гай неловко се усмихна, но не показа нежелание. — Сега мисля, че трябва да си лягаш.
— Сигурен съм, че семейство Рандолф добре са се грижили за теб, но е невъзможно да се наспиш добре в хотел особено след преживения ужас. Сигурно си много изтощена.
Дейзи не искаше да се показва толкова безпомощна, но имаше страшна нужда да остане сама.
Когато най-после се пъхна в леглото, почувства облекчение. Адора искаше да разговаря. Дейзи заяви,
