момчетата. Сигурен съм, че на госпожица Гудуин вече й е омръзнало да се разправя с вас. Не се притеснявайте — обърна се той към Ваялид, когато забеляза, че тя не изглежда много спокойна. — Предупредил съм всички. Хлапетата ще бъдат третирани като затворници до пристигането на Джордж и Роуз.
— И кога ще дойдат те? — попита Ваялид, която не знаеше какво друго да каже на този мъж, който, изглежда, се интересуваше от племенничките си още по-малко от Джеф.
— Утре. Изпратих им телеграма тази сутрин.
Ваялид едва бе успяла да приеме, че човек може да се придвижи от Тексас до Колорадо само за два дни. Тя все още не можеше да свикне с телеграфа, а вече бе чула, че няколко души в Денвър са си купили новата лудост, наречена телефон. Ваялид много искаше да види телефон. Как беше възможно човек да говори в някаква малка кутийка и гласът му да се чува на много мили? Погледна към газовите лампи, които осветяваха стаята. Толкова много неща се бяха променили през последните няколко години, но баща й не бе имал парите, за да се възползва от тях. Семейство Рандолф очевидно не беше имало парични затруднения.
— Съжалявам, че ги изключиха. Те не са лоши момичета, просто не спазват правилата.
Фърн бе влязла в стаята тъкмо навреме, за да чуе последната реплика.
— Те никога не са спазвали правилата. Едва ли Роуз е вярвала, че ще останат дълго в училището.
Ваялид беше шокирана. Фърн изглеждаше много по-зле отколкото когато я бе видяла преди една седмица. Ваялид потисна импулсивното си желание да й помогне да седне, но това не се оказа необходимо. Медисън скочи на крака в мига, в който жена му влезе в стаята. Той може и да не се интересуваше от момиченца, но отдалеч си личеше, че обожава съпругата си. Ваялид изчака Фърн да седне и Медисън да се увери, че жена му е настанена възможно най-удобно.
— Съжалявам, че трябваше вие да доведете близначките дотук, но сама виждате, че нямаше как лично да се погрижа за това — каза Фърн. Тя погледна с любов към съпруга си и Ваялид се зачуди дали някога щеше да изпитва същото към някой мъж.
— А сега, когато Медисън се върна, нямам намерение да му позволявам да излиза оттук, преди да се роди детето.
— Госпожица Сетъл се съгласи аз лично да доведа момичетата — каза Ваялид.
— По този начин, ако ги изгубим, вината няма да бъде ваша — вметна Медисън.
Госпожица Сетъл й бе казала същото, но Ваялид нямаше намерение да им казва това.
— Тъкмо щях да кажа на съпруга ви колко добри ученички са близначките, но те просто не успяха да свикнат с правилата в училището. Това не означава, че те са лоши, но вие сами разбирате, че при дадените обстоятелства училището не може да ги задържи.
— Винаги съм смятал, че Роуз ги изпрати да учат там, за да си почине малко от тях — каза Медисън.
— Засрами се — скастри го Фърн. — Знаеш, че ако има човек, който да може да укроти тези хлапета, то това е Роуз.
— Е, не смятам, че това е по силите на всеки. Господ да е на помощ на мъжете, които се оженят за тях.
Ваялид си помисли, че това не е честно. Ако някое момче се държеше по същия начин, щяха да кажат, че просто има твърде много енергия. Ако пък момчето разполагаше и с тлъста сума пари и изглеждаше добре, всяка жена на възраст за женене щеше да тича след него. Но Ваялид бе научила колко глупаво е да се бори с предразсъдъци, които не можеха да бъдат променени.
— Госпожица Сетъл каза, че ако след година-две момичетата поулегнат малко, тя ще преразгледа решението си.
— Колко й е платил Джеф, за да каже това? — поинтересува се Медисън.
— Той още не знае — обясни Ваялид. — Помислих си, че може да искате да му кажете лично.
— Съмнявам се дали това го интересува.
— Той много ни помогна, докато теб те нямаше — каза Фърн. След това се разсмя внезапно. — Какво ли не бих дала да го видя по време на карантината при вас.
Ваялид се усмихна в отговор.
— Не беше много доволен от това, но за човек с неговия характер се справи доста добре.
Тя беше онази, която не бе успяла да се справи със ситуацията. Тя се бе поддала на чувство, което беше колкото глупаво, толкова безсмислено.
— За човек с неговия характер? Не знам защо не сте го застреляли — каза Медисън.
Ваялид прехапа език. Беше срещнала трима от братята на Джеф и всеки от тях се бе изказал брутално нелюбезно за него. Знаеше, че понякога Джеф проявяваше трудния си характер — самата имаше опит в това, — но все пак те му бяха братя. Ако изобщо някой можеше да го разбере, това бяха те.
— Той трябваше да изтърпи много.
Фърн я огледа внимателно и видя повече, отколкото на Ваялид й се искаше.
— Според мен госпожица Гудуин смята, че семейството на Джеф се държи твърде грубо с него.
Ваялид нямаше желание да става обект на такова голямо внимание, нито пък да слуша как критикуват Джеф и да не бъде в състояние да го защити. В същото време неговите роднини сигурно го познаваха по- добре от нея. Коя беше тя, че да си позволява да им казва как да се държат със собствения си брат?
— Смятам, че нося отговорност за това, тъй като забравих да му спомена за карантината.
— Ако наистина сте от Масачузетс, а по акцента ви си личи, че сте, — каза Медисън, — самият факт, че е говорил с вас, е истинско чудо. Не искам да ви обидя, но никой от нас не може да си обясни как сте постигнали това.
— Джеф не е чак толкова лош. Той само иска да изглежда такъв. Вие му помагате, тъй като му позволявате да казва и върши каквото си иска, без значение колко смешно е то.
Медисън и Фърн се втренчиха в нея с удивление и Ваялид усети, че се изчервява. Не бе искала да каже толкова много и изобщо не бе имала намерението да критикува когото и да било.
— Когато той започне да говори по някоя от любимите си теми, или изобщо не трябва да му обръщате внимание, или трябва да му покажете колко е абсурдно онова, което казва. Той е много интелигентен.
— Вие с Роуз ще се разберете отлично — заяви Медисън.
— Напротив! — възрази Фърн.
— Но те стигнаха до едно и също заключение — каза Медисън.
— Само че върху различна основа.
Ясно беше, че Медисън не разбра за какво говореше съпругата му. Ясно беше също и че той беше готов да й поиска обяснение. Ваялид реши, че няма да може да издържи на това и стана от мястото си.
— По-добре да се връщам в училището. Хората винаги казват, че не трябва да се тревожим за нищо, докато не сме на работа, но ако ми се наложи да оправям някаква бъркотия, предпочитам да съм там, когато се случи.
— Вие сте интелигентна жена — каза Медисън. — Защо не помолите Джеф да ви намери работа в банката си?
— Не мисля, че неговото мнение за моите способности е толкова високо, колкото е вашето. — Тя не смяташе да му казва, че ако работеше толкова близо до Джеф, никога нямаше да успее да овладее чувствата си. — Благодаря ви, но сегашната ми работа ме задоволява напълно и…
Тя млъкна, защото Фърн се опита да стане, но не можа да се надигне от стола си.
— Добре съм — каза Фърн, когато Ваялид и Медисън се опитаха да я подкрепят. — Просто понякога не ми остават никакви сили. Ще се оправя.
— Не мисля така — възрази Ваялид. — Имам опит с жени във вашето състояние и знам, че нещо не е наред. Не ме интересува какво казва лекарят ви — добави тя, когато Фърн се опита да протестира. — При предишните си бременности чувствали ли сте се по същия начин?
— Не — каза Фърн с неприкрито облекчение от това, че можеше да признае собствените си страхове.
— Извиках всички лекари в Денвър да я прегледат — каза Медисън. — Всички казаха, че й няма нищо.
Ваялид знаеше колко безполезно е една медицинска сестра да изказва мнението си пред това на
