които са необходими, за да управлява човек ранчо — каза Ваялид. — Мисля, че повечето от тях дори не са виждали крава, нито пък са яздили кон повече от един-два пъти.
— Бети Сю се страхува от коне — каза Аурелия.
— Не искам повече да споменавате Бети Сю — каза майка й. — Ние се опитваме да подобрим нещата, а не да разискваме върху вече стореното, което не може да бъде променено.
Ваялид осъзна, че трябва да беше много трудно да си само на девет години и от теб да се иска да се държиш като възрастен. Много възрастни не можеха да се държат като зрели хора. Като си помислеше за това, тя веднага се сещаше за Джеф Рандолф. Ваялид обаче си напомни, че неговият проблем се дължеше на предразсъдъците му, а не на незрялостта му. Но не бяха ли предразсъдъците проява на незрялост? Или пък, в случая на Джеф, не ставаше ли въпрос за обикновен инат? В семейството му това качество изглежда се наблюдаваше в изобилие. Близначките също го притежаваха в огромно количество.
— Жалко, че не можем да поканим всички момичета в Тексас е нас — каза Роуз — и да им позволим да видят какво правим в ранчото.
— И край Денвър трябва да има ранча — каза Ваялид.
— Можем да яздим понитата си — предложи Аурелия.
— А Уилям Хенри може да стреля по цели — допълни Джулиет. — Той е отличен стрелец.
— Трябва ви родео — предложи Ваялид. — Когато дойдох в Денвър, видях реклама.
— Можем да го организираме при леля Фърн — заяви Джулиет с блеснали от вълнение очи. — Тя има много крави.
— И достатъчно място — добави майка й и се замисли. След това се разсмя на ентусиазма на дъщерите си. — Нали осъзнавате, че няма да успеете да отстраните Монти?
— Можеш ли да доведеш понитата ни от Тексас? — попита я Аурелия.
— Чичо Монти ще доведе Кошмар. Знаеш, че ще го доведе. — Роуз се обърна към Ваялид.
— Мислите ли, че училището ще се съгласи с подобно нещо?
— Не знам — отвърна Ваялид. — Не знам нищо за родеото и не бих могла да организирам нещо такова.
— Ние ще се погрижим за това — успокои я Роуз. — Вие само трябва да убедите госпожица Сетъл да позволи на момичетата да присъстват. Ние ще уредим всичко друго.
— Мислите ли, че идеята ще свърши работа? — попита я Ваялид.
— Не знам, но близначките ще останат много доволни. Подобно събитие ще им даде основание да се гордеят, че са от Тексас.
— Можем да се упражняваме, когато отидем при леля Фърн — каза Аурелия.
— Татко ще ни помогне ли? — поинтересува се Джулиет.
— Уверена съм, че ще ви помогне, но смятам, че трябва да поканите и Джеймс и Тейзуел да участват.
— Но те са толкова малки — възрази Аурелия.
— Не са кой знае колко по-малки от вас, а и след като майка им без съмнение е най-добрата ездачка в семейството, те сигурно няма да се изложат. Освен това, щом искате да проведете родеото на нейното ранчо не виждам какво друго можете да направите.
— Ако изберете дата, аз ще говоря с госпожица Сетъл — каза Ваялид. — Не знам за ученичките, които идват само за занятия, но всички момичета от пансиона ще присъстват.
— Ще го направим като истински празник, така че момичетата сами да искат да дойдат — каза Роуз.
— Момичета, искате ли да се похвалите на останалите, че сте отново в училището? Сигурна съм, че госпожица Сетъл ще одобри това.
Когато близначките изчезнаха, Роуз се обърна към Ваялид:
— Оценявам, че правите това заради мен.
— Аз не правя нищо — отвърна Ваялид. — Вие имате съгласието на госпожица Сетъл за тяхното завръщане и ще поемете организацията на родеото. Всичко, което аз трябва да правя, е да се радвам на свободните си следобеди.
— Предполагам, че задълженията ви няма да се изчерпват само с това — каза Роуз, — но се радвам, че приемате нещата по този начин.
— Говорихте ли с Джеф? В крайна сметка, той е човекът, който прекара най-много време с близначките напоследък.
Джеф не можеше да каже на Роуз нещо, което никой друг не би казал, но Ваялид искаше да знае къде е той и какво прави.
Роуз се разсмя тихо.
— Момичетата ми казаха, че той влязъл насила тук, защото мислел, че ги криете от него. Типично за Джеф. След като ви се с наложило да го търпите, направо се учудвам, че просто не отказвате да имате нещо общо с цялото ни семейство.
— Той не се държа чак толкова зле — каза Ваялид, като се чудеше дали изобщо някой в семейството харесваше Джеф. Нищо чудно, че беше весел като пуритан. Сигурно не му е било лесно да знае, че дори собственото му семейство не го иска. — Понякога беше малко неудобно, но се оправихме.
— Сега разбирам защо искате да приемете близначките обратно — дори те няма да ви се струват толкова ужасни след Джеф.
Ваялид не можа да се сдържи. Тя не знаеше какво се бе случило между Джеф и Роуз преди четиринайсет години, но смяташе, че вече е крайно време семейството да започне да се държи с него като с човешко същество.
— Близначките и Джеф имат трудни характери, но аз открих, че си струва човек да ги познава — каза Ваялид. Тя се надяваше, че повдигнатите вежди на Роуз изразяват изненада, а не гняв, но всъщност това нямаше никакво значение.
— Радвам се, че го харесвате — каза Роуз. — Джеф има нужда от това. Той не вярва, че някой може да го харесва, дори и собственото му семейство.
Ваялид беше доволна, че Роуз бе успяла толкова бързо да я разбере. Тя се радваше също и на това, че Роуз бе пристъпила направо към проблема без никакви увъртания. Това даваше възможност на Ваялид да постъпи по същия начин.
— Тогава защо всички говорят такива жестоки неща за него?
— Всички в семейство Рандолф са странни хора. Омъжена съм за Джордж от четиринайсет години, но все още не разбирам начина, по който те се държат. Невъзможно е да съберете двама от тях в една стая за повече от пет минути, без да се сбият — дори Хен и Монти го правят, въпреки че са близнаци, — но ако един от тях загази, останалите ще пропътуват половината свят, за да му помогнат. Джеф е най- безкомпромисният от тях, но в замяна приема тяхната грубост. Струва ми се, той смята, че това е единственото отношение, което заслужава.
— Но той не е такъв наистина. И аз си мислех, че е, но трябваше да го видите с Еси Браун. Тя е само на осем и е най-срамежливото дете тук, но с Джеф се отпускаше и дърдореше. Тя просто го обожава.
— Джордж казва, че преди войната Джеф е бил различен и че войната е унищожила завинаги нещо в него. Не знам. Аз се опитах да го харесам, но той така и не забрави, че баща ми беше полковник в армията на Съюза. За него това е все едно, че аз съм била в армията.
— Но той вече не е такъв. О, той все още говори същите неща, но вече не вярва в тях и ги казва само по навик.
Роуз присви очи.
— Какво ви дава основание да твърдите това?
— Аз съм от Масачузетс и брат ми участва във войната. Джеф е бил пленник в град близо до родния ми град, но въпреки това ми даде два дни в хотел „Уиндзор“ след края на карантината, а когато близначките избягаха, се върна с мен, за да се увери, че директорката няма да ме обвини за бягството им.
— Може би се е променил. Аз лично не съм забелязала, но и не съм се виждала често с него след заминаването ни за Тексас. Джордж ще се зарадва да чуе това. Той се тревожи за Джеф.
Ваялид не познаваше Джордж, но вече го харесваше и искаше да се запознае с него. Роуз се изправи.
