— Тя не се върна с близначките.
— Съпругата на брат ми щеше да роди преждевременно. Тъй като Ваялид беше единственият човек с медицински опит, тя предложи да помогне.
— Но тя не се върна.
— Наложи се да асистира по време на операцията. Лекарят каза, че е единствената, която знае достатъчно за такъв вид операции.
Госпожица Сетъл се усмихна недоверчиво.
— Уверена съм, че има много други, които…
— Да разбирам ли, че оспорвате мнението на експерт по медицина, доведен тук чак от Бостън?
— Не — едва успя да изрече директорката.
— Кога беше следващият път, когато тя не е изпълнила задълженията си?
— Имаше няколко такива случая — каза неопределено госпожица Сетъл.
— Предполагам, че нямаш предвид двата дни, които прекара в хотела, след като беше затворена с всички онези момичета, или пък, когато брат ми направи специални уговорки или когато тя придружаваше племенничките ми при посещенията при леля им.
— Това са доста отсъствия.
— И всичките бяха одобрени от теб. Какво друго? Това не може да е всичко.
Госпожица Сетъл се чувстваше неудобно.
— Тя не се върна до сутринта след бала.
Джеф усети как нещо вътре в него се свива и го заболява. Това го разяждаше от дни, но той нямаше да позволи на директорката да го види.
— Ти попита ли я къде е била?
— Разбира се, че не. Аз не…
— Значи си я осъдила без никакви доказателства.
— Клара каза…
— Но ти не си имала доказателства.
— Тя не отрече — възрази директорката.
— Ако беше отрекла, щеше ли да й повярваш?
Самият Джеф се беше усъмнил във Ваялид, а я обичаше. Как можеше да очаква нещо повече от госпожица Сетъл?
— Напоследък между родителите се говори — каза директорката. — Много от тях не са доволни от поведението на госпожица Гудуин.
— В какво отношение?
— Тя се опитва да надскочи социалното си положение.
— И кой го казва? — попита Джеф.
— Няколко души.
— Имената им!
— Клара Рабин, например — отвърна госпожица Сетъл, притисната до стената. — А Ваялид се държа изключително грубо с мен, когато я повиках.
— Помпозна стара глупачка! Не осъзнаваш ли, че Клара Рабин се опитва да си го върне на мен чрез Ваялид? Тя ме мрази. Бети Сю мрази близначките. Те се нахвърлиха срещу Ваялид, защото тя е безпомощна. Ти самата настоя тя да отиде на бала, въпреки нежеланието й. Не е могла да направи нищо, когато мъжете предпочитат да танцуват с една красива жена, вместо с някаква стара крава с пъпчиво лице като Клара.
Госпожица Сетъл беше пребледняла.
— Госпожа Рабин каза…
— Клара е лъжкиня и винаги е била, а ти си глупачка, че си й повярвала. Ти си още по-голяма глупачка, ако си мислиш, че Клара ще си мръдне пръста, за да ти помогне, когато си изгубиш работата.
Директорката пребледня още повече.
— Какво искате да кажете? Няма да посмеете…
— Ако разбера, че с Ваялид се е случило нещо лошо, за теб ще бъде по-добре да те няма тук, когато се върна. А сега искам да знам къде е тя.
— Не знам. Не проявявам интерес към хора, които не си вършат добре работата. Нито пък им давам препоръки.
— Моли се настоятелството да не се отнесе по същия начин и с теб.
Смелостта на директорката се изпари.
— Къде живее тя? — попита Джеф.
— Вече ви казах, че не знам.
— Кой знае?
— Госпожица Никълсън трябва да има данните…
Джеф не изчака да чуе края на изречението и излезе от кабинета. Клара Рабин чакаше пред вратата и повдигна предизвикателно брадичка, когато го видя. Джеф се приближи бавно към нея и Клара сведе очи пред яростта му.
— Моли се нищо лошо да не се е случило с Ваялид — каза й той с дрезгав глас, — защото в противен случай може да забравя един от основните принципи на живота си и да посегна на жена.
— Тя остави повечето си вещи в таванската стая — каза Бет на Джеф. — Каза, че ще се върне да си ги вземе.
— Каза ли къде отива?
— Не.
— Имаш ли някаква представа къде може да е отишла?
— Не.
— Има ли приятели в града, при които може да е отишла?
— Ако има, не знам кои са. Тя не познава никого, освен онзи адвокат.
— Какъв адвокат?
— Онзи, който я заведе на бала.
— Нямам представа къде може да е отишла — каза Харви на Джеф. — Не съм я виждал от нощта на бала.
— От следващия ден — поправи го Джеф.
Погледите, които двамата си разменяха, бяха открито неприятелски.
— Тя те видя пред училището — каза Харви. — Не искаше да говори с теб и аз я заведох там, където тя пожела. Видях я едва на следващия ден. — Харви замълча няколко секунди. — Няма ли да ме питаш къде пожела да прекара нощта?
— Не — каза Джеф, поставяйки под контрол собствените си съмнения и овладявайки любопитството си. Трябваше да вярва на Ваялид. Поне веднъж в живота си не трябваше да си прави изводи въз основа на предположения.
Харви изглеждаше разочарован от отговора на Джеф.
— Нали знаеш, че тя те обича?
Джеф едва се сдържа да не подскочи.
— Ти пък откъде знаеш?
— Тя ми го каза. След отвратителното ти държане спрямо нея тя имаше нужда да поговори с някого. Спряхме за малко, за да й дадем време да се посъвземе. Затова и ти стигна до училището преди нас. Направих всичко възможно, за да те изместя, но тя не ме иска. — Харви се усмихна уморено. — Във всеки случай, не мисля, че ще имаш полза от това. Тя се закле, че никога няма да се доближи на по-малко от хиляда мили до теб.
Джеф не беше особено поласкан от това, че Ваялид беше доверила чувствата си на Харви, но реши да остави гордостта настрани.
— Трябва да я намеря, за да й обясня.
