молеше за вода. В момента обезводняването беше най-голямата опасност, която го заплашваше. Не беше пил вода един ден повече от Ваялид и чиновника.
Джеф се размърда. Въпреки че ръката му беше отекла и го болеше толкова много, че едва можеше да си мърда пръстите, успя да извади една свещ от джоба си. След това събра малко чакъл и с крака си го натрупа до свещта. Пръстите го боляха толкова, че той едва държеше кибритената клечка и на два пъти я изпусна, преди да успее да я запали. Пламъкът на свещта осветяваше много малка част от тунела, затова Джеф извади още една свещ и я запали.
Нещо изпръхтя. Джеф се огледа. В тунела имаше още нещо. Първата му мисъл беше, че Харлан и Чапман някак си бяха успели да го намерят. Но те нямаше как да стигнат там без кофата, която се намираше на дъното на шахтата.
Джеф взе една свещ, вдигна я високо над главата си и се взря в тъмнината. След това бавно тръгна напред по тунела. След един завой се оказа зад едно муле, впрегнато в количка за руда. Джеф бе намерил източника на фекалиите.
Щом тук имаше муле, това означаваше, че някой му косеше вода, тъй като „Малкия Джони“ беше затворена. Джеф бе намерил изход.
Започваше да свиква с вонята и вече не му се гадеше. Вдигнал свещта високо, за да вижда колкото може по-надалеч, мина покрай мулето и намери една кофа с вода. Падна на колене, облегна свещта на стената и взе малко вода в шепи. Беше прясна. Задържа я в устата си, за да я усети, и едва след това я изпи. След още две шепи вода спря да пие, тъй като знаеше, че ако изпие твърде много, може да бъде опасно за него.
Изправи се и огледа мулето. Животното реагираше на присъствието му, но се намираше в мината толкова отдавна, че беше почти ослепяло. Това обаче нямаше значение. Мулето можеше да помогне на Джеф да изтегли Ваялид и чиновника на това ниво.
Джеф се върна при шахтата и размаха свещта си в бездната.
— Намерих изход!
— Как ще се качим при теб? — попита Ваялид.
— Тук има едно муле. Накарай чиновника да направи примка на въжето. Аз ще ви изтегля.
— Той ще се качи първи — заяви Ваялид.
Идеята не се хареса твърде много на Джеф, но той реши, че Ваялид няма да промени решението си. Не беше лесно да издърпа горе мъжа със счупения крак, но чиновникът се държа забележително добре. Малко по-късно Ваялид също беше в тунела.
— Мислех, че ще умрем — каза тя.
— Не и ние! — Нямам намерение да бъда първият Рандолф, който ще умре. Пък и има много неща, които трябва да свърша преди това.
— Какво например?
— Да се оженя за теб.
Ваялид се разсмя.
— Още не е минала една седмица.
— Аз имам чувството, че е минала.
— Кой е човекът там долу?
Джеф усети как усмивката му замръзва на лицето му. Дали Ваялид беше намерила чичо си?
— Прилича на миньор. Намерих го малко по-надолу по тунела. Какво се е случило с него?
— Чапман го хвърли в шахтата, защото ми помагаше — обясни Джеф. — Ще изпратим някой да прибере тялото му, когато се измъкнем. — Той замълча. — Там долу има още един труп.
— На чичо ми ли?
— Да.
— Сигурен ли си?
— Намерих портфейла му. Чапман и Харлан са го убили и са го заровили под купчина камъни. Не е имало никакво срутване. Тази мина е съвсем безопасна. Ела да ти покажа какво открих. — Джеф я заведе малко зад кофата с вода. От това място тръгваха тунели във всички посоки. — Оттук идва рудата, която вадят в „Сребърна вълна̀“. — Той вдигна едно парче, което се беше отчупило от стената. — Изглежда доста богата.
— Как ще разберем накъде да тръгнем? — поинтересува се Ваялид. — Тези тунели са истински лабиринт.
— Ще разчитаме на това, че мулето знае пътя, тъй като изнася рудата до шахтата на „Сребърна вълна“.
— Но как ще се качим горе? — попита чиновникът. — Чапман и Харлан няма да ни оставят да излезем.
— Знам — отвърна Джеф, — но те няма да слязат тук поне още няколко часа. Дотогава ще имаме план.
— Докато мислиш, можеш да ми помогнеш да направя шина и да обездвижа крака му — каза Ваялид.
В повечето мини се работеше денонощно, за да бъде добита колкото се може повече руда за най-кратко време. Докато миньорите стояха под земята, те не можеха да определят дали навън е нощ или ден. Харлан и Чапман работеха само на една смяна, защото не можеха да доверят тайната си на външни хора. Това беше щастливото стечение на обстоятелствата, на което Джеф разчиташе, за да се измъкнат от този капан.
Чакането им се стори цяла вечност, но най-после Джеф чу някой да се приближава по тунела. Чапман и Харлан.
— Не ми харесват всички тези убийства — казваше Харлан. — Някой може да разбере. За какво ще ни послужат парите, когато увиснем на въжето?
— Никой няма да разбере — отвърна Чапман. — Никой дори не знае, че тях ги няма. Дори ако някой се сети за тях, няма да знае къде да търси.
— Но онзи сакатият е Рандолф — възрази партньорът му. — Семейството му няма да се откаже, преди да разбере какво се е случило с него. Ще го търсят, докато го намерят.
— Ако изобщо някога разберат, че имаме нещо общо с това — а това няма да стане — ние вече ще сме продали мината и ще бъдем в Европа с достатъчно пари, за да живеем като царе до края на живота си.
— Все още ми се иска да бяхме приели офертата отпреди шест месеца — каза Харлан.
— Това бяха жълти стотинки. Всички знаеха, че мината е изтощена.
— Трябвало е да послушаш партньора си, Чапман — каза Джеф, докато излизаше от тъмнината. — Той е много по-разумен от теб.
Чапман се извъртя, но преди да успее да вдигне ръка, Джеф му нанесе удар, който го запрати в стената на тунела. Чапман обаче беше здравеняк и се хвърли срещу Джеф, готов да стовари масивните си юмруци в лицето му. Джеф се отмести, след което удари Чапман в гърлото. Докато едрият мъж се опитваше да си поеме въздух, Джеф му нанесе няколко удара в тялото, които го повалиха на колене. Един последен удар в брадичката го изпрати в безсъзнание.
Джеф се огледа, готов да отбие атаката на Харлан, но такава не последва. Чиновникът бе взел шината от Ваялид и сега тя се намираше пред гърлото на Харлан. Малко по-силен натиск и той щеше да се задуши.
— Според мен трябва да ги хвърлим в шахтата — каза чиновникът, когато Чапман беше вързан и хвърлен в количката за руда.
— Как ще се качим на повърхността? — попита Ваялид.
— Обзалагам се, че онзи предател Том Блейк е на лебедката — каза чиновникът.
— Харлан ще ни помогне — заяви Джеф. — Той ще убеди Блейк да ме изтегли горе.
— Ако Блейк знае, че си в кофата, няма да го направи — възрази чиновникът.
— Тогава ще трябва да се погрижа да не разбере.
— Какво смяташ да направиш?
— Ще те оставя тук с Чапман.
