усмивката му се превърна в ядосано намръщване. Лили обаче не мислеше, че беше сгрешила. Зак се беше зарадвал, че я вижда. Проблемът беше как да го накара да си признае това. Той тръгна към нея и Лили бързо си наложи да махне от лицето си доволната усмивка.
— Какво правиш тук? — попита той, докато все още беше на няколко метра от нея.
Зак говореше толкова високо, че почти всички се обърнаха. Обикновено на него не му пукаше дали някой слушаше разговорите му, но този път не желаеше да има публика.
— Ела в кабинета ми. Трябва да си изясним няколко неща.
Зак не знаеше защо беше мислил, че Лили ще остане в пансиона. Тя не беше останала на нито едно от местата, на които той я беше настанил. Въпреки това той се бе изненадал, когато бе слязъл по стълбите и я бе забелязал да седи на една от масите, красива като ангел, сякаш не се бяха оженили само преди един ден.
Зак осъзна, че нямаше право да се оплаква от това. Та нали той самият искаше да убеди Лили, че бракът няма да се отрази добре на живота им.
— Не трябваше да идваш повече тук — каза той още щом затвори вратата.
Зак не знаеше защо все още се изненадваше толкова много на красотата й. Той я бе виждал всеки ден в продължение на седмици, но всеки път откриваше по нещо, което не бе забелязал досега. Днес тя беше облечена в елегантна тъмносиня рокля. Това правеше очите й да изглеждат още по-живи от обичайното. Косата й беше прибрана в елегантен кок, а във възела беше втъкната малка китка цветя. Лили изглеждаше пораснала и удивително елегантна.
— Не мога да си стоя цял ден в стаята, без да върша нищо.
— Защо не отиде на гости на Сара Торагуд?
— Реших, че това не е добра идея. След като я видях как се държа с теб вчера, сигурно щеше да ми се наложи да изслушам някои неприятни неща.
Решителността, с която Лили беше готова да защитава репутацията му, накара Зак да се усмихне.
— Помислих си дали да не отида да посетя Дейзи, но реших, че това няма да ти хареса.
— Може да кажеш нещо, което не трябва да казваш, но не можеш да идваш повече тук.
— И защо не? Тук живее и работи съпругът ми. Какво по-подходящо място може да има за жена му? Точно това трябва да обсъдим. Бела ми каза, че богатите мъже не спели в една къща с жените си. Знам, че в Салем не винаги правим нещата според модата, но очаквах, че един мъж и една жена трябва поне да спят под един покрив.
Зак знаеше, че този момент ще настъпи, и го очакваше с ужас. Трябваше да й го каже още предишния ден, но бе постъпил глупаво, като бе решил да я остави да се досети сама.
— Ако продължиш да идваш тук, репутацията ти ще бъде съсипана и хората ще започнат да говорят какво ли не.
— Не и ако знаят, че сме женени. Според мен това, че не ни виждат заедно, би навредило много повече на репутацията ми.
Тя може и да беше невинна, но беше успяла да се досети за някои неща. Може би беше време Зак да спре да заобикаля въпроса.
— Като оставим настрани всички останали причини, поради които не можем да живеем на едно и също място — а те не са малко, — не мога да остана в една стая с теб, без да те докосна.
— Но аз искам да ме докосваш — каза Лили. — Последния път ми хареса много. Надявах се скоро да го направиш отново.
На Зак му се прииска Роуз да беше тук сега. Той беше готов да издържи на нейните укори само и само тя да му спестеше тази част от обяснението му.
— Не говоря за това. Когато мъжете и жените спят в едно легло, те… Смята се за нормално за семейните мъже и жени да… Един мъж не може да се владее безкрайно — завърши той обяснението си.
— Да не се опитваш да ми кажеш, че мъжете бързат да си направят бебе?
— Да — отвърна Зак, улавяйки се за сламката, която тя му подаваше, въпреки че правенето на бебето беше последното нещо, за което мислеше.
— Знам всичко за това.
— Ти знаеш как… — Той не знаеше как да завърши изречението си.
Лили се усмихна.
— Няма начин да не знам, след като съм израснала във ферма.
Зак въздъхна облекчено. Най-лошото беше свършило.
— Значи разбираш. Ако си направим дете и ти решиш, че не искаш повече да бъдеш съпруга на комарджия, няма да имаш никакъв избор. Но сега можеш да си тръгнеш, когато ти писне от мен, и да се преструваш, че никога не си била омъжена за мен. Ще ти дам достатъчно пари, за да живееш добре, дока не си намериш мъж, за когото пожелаеш да се омъжиш.
— Но аз нямам нищо против да бъда жена на комарджия — заяви Лили. Това, че не го разбираше, си личеше по разтревоженото й изражение.
— Може би не сега, но скоро ще промениш мнението си. Няма да ти бъде приятно да казваш на всички, че бащата децата ти е комарджия.
— Няма да имам нищо против — настоя Лили. — Дори ще гордея с това. Пък и ти изглеждаш добре.
Зак не можа да се въздържи да не се усмихне, но чувствата му бяха смесени. През целия си живот той бе чувал колко е красив, очарователен и забавен. Повечето хора казваха това така, сякаш той трябваше да се срамува. Много пъти му беше казвано, че външният му вид не можеше да компенсира сериозните липси в характера му. Той предпочиташе Лили да не получава възможността да стигне до същото заключение. Тя беше единственият човек на този свят, който не виждаше нищо лошо в него, и ако Зак трябваше да бъде съвсем честен това му харесваше.
— Знам, че не разбиращ, но аз правя това заради теб. Повече не можеш да идваш тук. Ще наредя на мъжете на вратар да не те пускат.
— Но…
— Не. Ще направиш каквото ти казвам. Сега не мисли така, но след време ще решиш, че бракът ти с мен е бил грешка. Тогава ще ми бъдеш благодарна за всичко, което върша сега. А сега ще те върна в пансиона на Бела.
Лили не се помръдна от мястото си.
— Ще станеш ли, или искаш аз да те вдигна и да те изнеса?
Зак се надяваше тя да избере първата възможност. Ако дори само я докоснеше, той може би нямаше да се въздържи и щеше да я отнесе в спалнята си.
— Просто си мислех за нещо — каза тя, докато ставаше. — Мислех, че баща ми е най-твърдоглавият и най-упоритият мъж ма света. Сгрешила съм. Дори и той отстъпва пред теб. А аз трябва да съм много тъпа, щом като изминах целия път от Вирджиния до Калифорния, за да се влюбя в теб.
— Ти не ме обичаш. Само си мислиш…
— Не ми казвай какво мисля. Татко правеше това в продължение на деветнадесет години и вече ми омръзна.
Зак се стресна от тона й. Лили никога досега не му се беше ядосвала толкова.
— Поне се надявам да е само твърдоглавие — добави Лили, докато Зак й отваряше вратата. — Каквото ида е, аз смятам да ти докажа, че грешиш. Аз може и да съм просто жена, но знам какво мисля. И независимо дали това ти харесва или не, аз те обичам, Зак Рандолф. Не се прави на толкова удивен. Може би не подобава на една съпруга да казва такива неща, но съм сигурна, че поне не е противозаконно.
Лили почувства облекчение, когато видя, че Бела седи в дневната.
— Имам нужда от помощта ти — каза тя направо. Бела остави счетоводната книга.
— Трябва да си купя нова рокля — червена, струва ми се. Искам да изглеждам ослепително, но не искам видът ми да бъде шокиращ.
Бела се опули.
— Мога ли да те попитам къде смяташ да носиш тази рокля?
