живота си. Той предположи, че е било твърде глупаво от негова страна да не забележи още от самото начало, че една жена, която е пропътувала сама цялата страна, без да знае какво посрещане я очаква в края на пътя й, нямаше да се поколебае да влезе в кръчма.
Зак имаше две възможности. Първата беше да я върне обратно във Вирджиния и да остави баща й да я държи под око. От това обаче нямаше да се получи нищо. Лили вече беше успяла да избяга един път.
Другата възможност беше да промени някои свои навици — да спи нощем, да става сутрин, да накара братята си да му намерят почтена работа. Зак отхвърли тази алтернатива, без дори да я обмисли. Той не можеше да работи с братята си и не можеше да мисли за това как цялото заведение се облива в слънчева светлина.
Оставаше му само да се съгласи с предложението на Лили. Ако кажеше на всички, че е негова жена, те щяха да се държат към нея с уважение. Ако не го правеха, Зак щеше да им разбие главите. Така тя щеше да може да ходи където пожелае, без да му се налага да стои плътно до нея. А тя ходеше на много места. Зак никога не беше виждал жена, която да притежава толкова много енергия, колкото имаше Лили.
Това обаче щеше да го принуди да признае онова, което се бе опитвал да запази в тайна. Така щеше да стане почти невъзможно по-късно да се преструват, че не са били женени. Особено след като хора като господин и госпожа Торагуд постоянно се бъркаха в работите му. Е, какво пък, той винаги можеше да намери Уинди и да го накара да регистрира брака. Така Лили поне щеше да има защитата, която й даваше името му.
Щеше да се наложи тя да се разведе с него, но това може би нямаше да бъде чак толкова лошо. Ако Лили се върнеше да живее на изток, винаги можеше да каже, че е вдовица.
— Добре, но не можеш да носиш тази рокля. В нея изглеждаш като покана за размирици.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
Нервите на Зак се опъваха до скъсване всеки път, когато Лили се появеше в „Малкото райско кътче“. Това беше третата поредна нощ, в която тя посрещаше клиентите. Лили следваше безпрекословно заповедите му. Е, почти. Тя беше облякла не толкова предизвикателна рокля, но бе продължила да използва грим, за да придаде цвят на лицето си. Зак нямаше как да не признае, че това я правеше да изглежда още по-красива.
Той обаче направо полудяваше, когато си помислеше как стотици мъже я гледат, копнеят по нея, мечтаят да я имат. Не можеше да спи, не можеше да яде, обикаляше раздразнен залата и отвръщаше троснато на всеки, който се осмелеше да го заговори.
Зак се обличаше и слизаше в залата, преди Лили да се появи. Когато тя идваше, той подлагаше външния й вид на внимателен преглед. Спореше с нея, понякога й викаше, заплашваше да я заключи в кабинета си, ако не променеше последното нещо, което бе предизвикало гнева му. Лили го изслушваше спокойно, отказваше се от някои неща, променяше други, не му обръщаше внимание за трети и влизаше в залата точно в седем часа.
Зак влизаше след нея, като проклинаше жените — и особено онези с имена на цветя — и себе си.
Всяка вечер кръчмата се пълнеше до краен предел. Новината се беше разнесла и още преди вратите да бъдат отворени, пред заведението вече се образуваше дълга опашка от чакащи. Зак не беше уверен дали клиентите му играеха повече хазарт от обикновено — поне докато Лили беше там, — но нямаше никакво съмнение, че пиеха повече от обичайното. Момичетата буквално трябваше да тичат, за да изпълнят всички поръчки. Веднъж той дори накара Джули да се присъедини към тях, за да им помага. Тя обаче се почувства толкова неудобно от вниманието, което привличаше въпреки скромната си рокля, че той я върна обратно в кухнята.
— Тя е много красива. Ти не я заслужаваш.
Зак се обърна рязко при звука на гласа на Доди.
— Не те видях да влизаш. — Той веднага разбра, че тя беше пила. В едната си ръка държеше празна чаша за уиски. — Защо пиеш уиски?
Не бе искал да каже точно това. Зак се радваше да види Доди отново. Надяваше се, че тя се беше върнала за постоянно, но беше толкова отнесен да следи Лили, че не знаеше какво говори. Сега Лили говореше с някакъв мъж, който изглеждаше, сякаш беше дошъл направо от мините. Ако се съдеше по миризмата му, мъжът дори не беше се постарал да се изкъпе.
— Не се притеснявай. Няма да остана дълго — каза Доди, когато проследи погледа на Зак. — Чух, че Лили правела чудеса за това място, и реших, че трябва да видя с очите си. Тя е много по-добра, отколкото аз съм била някога.
Зак долови нотката на ревност и съжаление и изпита съчувствие към Доди. Тя му беше служила вярно в продължение на години. Сигурно й беше трудно да приеме, че можеше да бъде заменена толкова лесно. Той се запита защо тя беше започнала да пие отново. Зак инстинктивно обви ръка около кръста й и я притегли към себе си в приятелска прегръдка.
— Никой, дори и Лили, не може да те замени. Нея трябва да я наблюдавам постоянно. Ти можеше сама да управляваш заведението до полунощ и въпреки това на следващата сутрин ставаше рано и започваше да преглеждаш счетоводните книги.
— Аз бях вярно куче пазач — отвърна Доди, — но сега ти имаш някой много по-специален на моето място. Надявам се, че осъзнаваш това.
— Осъзнавам, че нейното място не е тук.
— Тогава направи нещо.
— Какво? Тя не иска да остане при Бела, освен ако я вържа със собствените си ръце.
— Донеси ми още едно уиски, скъпа — каза Доди на едно момиче, което премина забързано край нея; след това се обърна към Зак. — Предполагам, че сам ще се сетиш какво да направиш, когато бъдеш готов.
— Не мислиш ли, че си пила достатъчно? — попита Зак.
— Знам кога да спра — отговори тя. — Не се тревожи за мен. Ще си взема питието и ще седна в ъгъла. Когато го изпия, ще си тръгна.
— Какво правиш сега?
— Почивам си. Реших, че имам нужда от това.
— Иска ми се да се върнеш.
— И двамата имаме проблеми, които трябва да решим. Ти трябва да го направиш по своя начин, а аз по своя. — Тя пое чашата, която й подаде момичето. — Сега отивам да си намеря мъж, който няма да гледа жена си през цялото време, докато говори с мен.
Зак се обърна с лице към нея.
— Съжалявам. Не осъзнавах, че го правя.
— Знам. Винаги става така когато тя е наблизо.
Доди се отдалечи, оставяйки Зак да мисли върху последните й думи. Той не харесваше значението им, но предполагаше, че Доди беше казала истината. Докато Лили се намираше тук, той не можеше да мисли за нищо друго. Половин час по-късно Лили погледна към него. Зак кимна. Време й беше да си тръгва. Тя послушно прекрати разговора, който водеше, и тръгна към другия край на залата. След това последва Зак в кабинета му.
— Таксито те чака — каза той, докато вдигаше наметалото й с голямата качулка. Беше й забранил да си тръгва от кръчмата, без да бъде покрита от главата до петите.
— Няма да мръдна оттук, докато не си получа целувката за лека нощ — каза Лили и се изчерви леко. — Това е най-малкото, което една жена може да очаква, след като цял ден е робувала на съпруга си.
Зак не можеше да прецени дали това беше най-ужасният или най-очакваният момент за него тази вечер. Реши, че Лили използва този претекст, за да го дразни. Е, тя беше успяла. Откакто беше слязъл в залата, той не можеше да мисли за нищо друго. И въпреки това сега, когато тя трябваше да си тръгне, това беше последното нещо, което той искаше да направи.
Да я целуне и да се преструва, че не желае да разкъса дрехите й и да я люби на пода на кабинета си беше повече, отколкото можеше да направи без огромно усилие на волята.
Зак не се опита да я целуне леко по устните. Беше опитал това първата вечер. Когато тя то беше
