накарала да го направи три пъти, той бе изпитал чувството, че ще се взриви.
Втората вечер беше започнал с нещо, което си бе представял като някаква средна по сила целувка — дълга и чувствена, но не чак толкова дълга и чувствена, че да бъде болезнена за него. Това не беше свършило работа. Лили беше харесала целувката толкова, че бе поискала той да я повтори.
На третата вечер Зак беше започнал с гореща, страстна целувка, беше проникнал с език в устатата й и беше оставил телата им да се докосват от коленете до гърдите. Това беше свършило добра работа. Лили беше толкова шокирана, че се беше оставила Зак да я качи на таксито и да я отпрати, преди да се беше съвзела. След това му бяха необходими часове, за да възвърне собственото си равновесие, но то беше нещо, което той предпочиташе да запази за себе си.
Сега обаче му беше достатъчен само един поглед към Лили, за да осъзнае, че тази вечер нямаше да се отърве толкова лесно.
— Снощи ме обърка и ме отпрати, преди да се съвзема. Защо? — попита го тя.
— Така беше по-безопасно.
— И какво толкова опасно има в една целувка? Дори Бела казва, че е нещо нормално семейните хора да се целуват.
— Ти да не би да казваш на Бела какво става между нас?
— Не, но й казах, че татко не одобрява целуването. Тя каза, че това са глупости. Ако е вярно, защо все се опитваш да се отървеш от мен?
— Не обичам да напускам залата през работно време — опита да се измъкне той. — Човек не знае какво могат да направят хората, ако не ги държи постоянно под око.
— Време е да наемеш някого да ти помага. Почти не те виждам. Нямаме време да останем заедно.
— Предупредих те за това още когато пристигна в Сан Франсиско — каза Зак. — Ти ставаш, когато аз си лягам. Ти винаги ходиш на църква, а аз съм се зарекъл да не стъпвам там. Всичко в живота ти е пълна противоположност на онова, с което съм свикнал аз.
— Не се налага да бъде така. Можем да променим това. Трябва само да седнем за достатъчно дълго време, за да обсъдим въпроса. Сигурна съм, че ще постигнем някакво съгласие. Липсваш ми.
Сега тя вадеше дългите ножове и ги забиваше дълбоко точно в онази част от него, която той не бе успял да запечата.
— Не можем да направим това сега — каза Зак, който изпита желание да се махне оттук, преди чувството му за вина да го беше накарало да се съгласи с нещо, за което след това щеше да съжалява. — Трябва да се върна в залата. Чет Лий е отново тук, а аз му нямам доверие.
— Няма да излезеш оттук, преди да ме целунеш — каза Лили. Зак я придърпа към себе си и я целуна бързо. Тя му се усмихна — ослепителна, прелъстяваща усмивка, която го извади от равновесие.
— Няма да ти се размине само с това жалко подобие на целувка. След снощи вече знам, че можеш да се справиш и по-добре.
Не му беше трудно да прегърне Лили. Той обичаше да я целува, независимо дали само докосваше леко устните й, захапваше ухото й или я целуваше страстно с отворена уста. Всичко това му беше толкова лесно. Въздишките й на доволство, внезапното учестяване на дишането й, бяха ласкаещи признаци, които го караха да забрави, че трябва да бъде честен и да не се поддава на инстинктите, които му напомняха натрапчиво, че трябва незабавно да се възползва от онова, което му принадлежеше по право.
Зак забрави, че Лили беше дъщеря на свещеник, кой щеше да го изпрати в ада за онова, което вършеше. Той забрави, че Лили беше млада и доверчива и не знаеше какво злоба. Единственото нещо, което помнеше, беше, че тя е най-красивата жена, която познаваше, че се намираше в ръцете му и че ако това продължеше още малко, той щеше да се пръсне от желание.
Усещането за нейното стройно тяло, уханието на парфюма й, топлината на тялото й, притиснато към неговото, му действаха възбуждащо. Зак започна да обсипва с целувки носа й, клепачите й, устата й, забравяйки какво можеше да се случи, ако не успееше да се овладее.
Тя се вкопчи в него; нуждата й беше също толкова голяма, колкото и неговата. Тялото й беше също толкова напрегнато, колкото и неговото, мускулите й бяха също толкова стегнати. Устата й се отвори, за да посрещне неговата. Езикът на Лили жадно започна да изучава устата на Зак, вплете се в неговия, отдръпна се и нападна отново.
Двамата се отдръпнаха, опитвайки се да си поемат дъх.
— По-добре тръгвай — каза Зак. Гласът му звучеше, сякаш току-що беше пробягал десет километра.
— Защо? Нямам какво да правя, освен да си легна.
— Трябва да тръгваш, иначе не отговарям за действията си.
— От какво се страхуваш? Ние сме женени.
Тя го погледна умолително; мозъкът й търсеше отговори, а тялото й знаеше точно какво искаше. Зак чувстваше, че всеки момент може да се огъне.
— Сега не му е времето да обсъждаме това. — Той сграбчи наметалото и го хвърли върху раменете й. Когато Лили си сложи качулката, Зак успя да се поовладее.
— Но обещаваш, че ще го обсъдим, нали?
— Да. Скоро. Сега ти трябва да си тръгнеш, а аз трябва да се върна в залата.
Лили отиде до вратата и се обърна назад.
— Обичаш ли ме?
Тя никога не му беше задавала този въпрос. Зак бе смятал, че между тях има мълчаливо споразумение да не говоря за това. Явно се беше залъгвал. Рано или късно трябваше да даде отговор на този въпрос както за нея, така и за себе си.
— Не знам.
— Сигурен ли си, че не казваш това само за да се отървеш от мен?
— Толкова лесно ли ще бъде?
Лили му се усмихна и част от веселието се върна в погледа й.
— Не. Татко казва, че аз съм упорита като магаре и се впивам като пиявица.
— За първи път съм съгласен с баща ти.
— Искам да ме обичаш.
— Толкова голямо значение ли има това за теб?
— Това е единственото, което има значение за мен. А за теб?
Зак не знаеше. За него любовта винаги бе била непознато чувство. Дори обичта му към Джордж и Роуз беше породена най-вече от собствен интерес. Той беше приел лоялността на семейството си и на момичетата, които работеха за него, като нещо, което му се полагаше по право, като винаги бе мислил, че и той им отговаря със същата лоялност.
Сега обаче Зак започваше да се съмнява в това.
Знаеше ли изобщо какво е любов? Може би просто беше омагьосан. Може би сексуалните му нужди бяха взели връх над всичко мисловно и емоционално.
— Никога не съм разбирал любовта, поне не по начина, с който я свързват другите хора — започна Зак. — Според Дейзи аз съм студен и безотговорен човек. В едно обаче съм сигурен не мога да спра да мисля за теб. Ти ми действаш като магия.
— Не искам да бъда такава. Това не е здравословно — каза Лили. — Искам да стана част от теб. Искам да се чувстваш непълноценен без мен.
— Ти това ли изпитваш към мен?
— Почти от самото начало. Защо според теб постоянно идвах тук и те будех? Нямаше значение, че всички останали знаят какво правя; единственото, което имаше значение за мен, беше дали ти ме разбираш. Трябваше да ти го кажа, въпреки че ти заплашваше да направиш ужасни неща с мен.
— Не бих те наранил.
— Знаех това.
Зак се изтръгна от заслепението, в което пропадаше, без да се усети.
— Трябва да тръгваш. Ако бързо не се върна в залата, там ще започнат безредици, стрелби и жените ще се разпищят.
— Защо винаги се шегуваш, за да скриеш онова, което чувстваш в действителност, и да не позволиш на
