изненадат.
— Моля те, недей.
— Не се тревожи за момчетата. Можеш да си тръгнеш още сега и те никога няма да те открият.
— Няма ли да е по-добре, ако уведомиш шерифа? Той ще трябва да дойде тук, ако двамата с Мърсър потвърдим думите ти. По този начин няма да се наложи да застрелваш никого.
— Мис, да не би да се тревожиш, че може да ме застрелят?
Тя изглеждаше искрено изненадана.
— Не искам никой да пострада.
— Но аз съм просто едно нищожество. Ти самата го каза.
Изабел се изчерви от смущение.
— Надявам се, че ще забравиш това, което казах. Моля те, почакай.
Когато ставаше дума за жени, Джейк се смущаваше и вследствие на това бе учудващо несръчен. А когато жената бе красива като Изабел, той бе направо безпомощен. Ето и сега, бе готов съвсем сам да се изправи срещу това гнездо на оси. Сигурно си бе загубил ума.
— Добре, ще почакам — но нямаше намерение да чака дълго.
Подвикванията изведнъж престанаха. Конят на метиса беше спрял да рита и да се противи. Конят на другото момче беше изморен, но в него все още кипеше енергия.
— Кои са тези момчета? Явно много ги бива с конете.
— Казват се Нощния ястреб и Чет Атмор. Искаха просто да се позабавляват. От толкова дълго време са били затворени в сиропиталището, че почти са забравили, че са момчета.
Докато наблюдаваха, Нощния ястреб свали седлото от коня, който току-що бе яздил, и го повече към малкия корал. Когато се отправи към другите коне, размахвайки ласо, те се разпръснаха и побягнаха.
— Какво прави? — попита Изабел.
— Готви се да си хване още един кон — отвърна Джейк. — Чудя се дали няма намерение да ги покори всичките.
— Ти би ли имал нещо против?
— Нямам нищо против, но няма смисъл. Те отново ще подивеят.
— Но ездачите ти ще могат да ги ползват.
— Може би.
Джейк нямаше намерение да й казва, че няма ездачи. Още повече че му бе много по-интересно да наблюдава Нощния ястреб. Той беше завързал с въже Соутуут, коня с най-лош нрав в ранчото. Соутуут нямаше нищо против да му сложат юзда или въже. Покорно би те последвал навсякъде. Но само се опитай да сложиш седло на гърба му и той на мига ще се превърне в истински звяр.
Нощния ястреб прехвърли юздата през главата на Соутуут и го поведе към големия корал. Там той превърза главата му към един дървен кол. И тъй като не можеше да мърда главата си, Соутуут не можеше да се противи, когато момчето му сложи седлото.
— Много добре — промърмори Джейк. — Това момче познава конете.
— Баща му е вожд на команчите — обясни Изабел. — Нощният ястреб е живял с команчите, докато е навършил единайсет години.
Чет Атмор също накрая бе подчинил коня си. Докато умореното животно стоеше със спънати крака, опитвайки се да си поеме дъх, Нощния ястреб предложи своя кон и на другите момчета. Мат Хаскинс пристъпи напред.
Джейк не бе успял да забрави Мат с неговия празен, нищо невиждащ, поглед. Момчето, което бе видял предишната вечер, не бе способно да язди кон. Джейк потисна внезапния импулс да извика, за да го спре. Това бе първият знак, който Мат даваше, че нещо го интересуваше в този живот. Джейк продължи да наблюдава Мат, който се готвеше да скочи на седлото.
— Нищо чудно да загубиш готвача си — обърна се той към Изабел. — Това не е кой да е кон, а Соутуут. Със сигурност ще хвърли момчето на земята. След това ще се опита да го убие.
Изабел нямаше да е по-изненадана и шокирана, ако Джейк бе казал, че Мат ще язди мечка гризли.
— Трябва да го спреш! — изкрещя тя.
Когато Джейк не се помръдна, тя се втурна напред, но той бързо я хвана за ръката и я дръпна назад.
— Нека да видим какво ще направи Мат.
— Но…
— За всеки случай ще приготвя ласото си.
Джейк се запъти към коня си, без да сваля нито за миг очи от Соутуут. Развърза ласото си, без да бърза, го нагласи удобно в ръката си, готов да го използва на мига, ако възникнеше такава необходимост.
— Остани на верандата — обърна се той към Изабел, когато тя понечи да тръгне към корала. — Соутуут не прави разлика между каубой и дама.
Нощния ястреб държеше Соутуут завързан за кола, докато Мат се качваше на седлото. След това нагласи стремената и юздите, после провери ремъка дали е затегнат здраво. Каза нещо на Мат, след което развърза Соутуут.
В продължение на един миг Соутуут остана напълно неподвижен. В следващия вече се бе превърнал в неудържима фурия — бясно риташе обръщаше се и отново риташе. Беше само въпрос на секунди Мат да полети във въздуха.
Момчето се изправи и изтупа праха от себе си, преди Соутуут да осъзнае, че на гърба му нямаше никого. Конят спря и се обърна, търсейки с изпълнен с омраза поглед човека, който се бе осмелил да го язди. Изсумтя ядно и се впусна към Мат.
Джейк вече бе готов да хвърли ласото си към непокорното животно. Това, за което изобщо не бе подготвен, бе да види Мат да стои на място напълно неподвижен, като че ли искаше конят да го стъпче. Изумлението бе причината да изостане с една стъпка от Нощния ястреб. Момчето хвърли примката около врата на Соутуут тъкмо навреме, преди Мат да бъде прегазен.
Соутуут незабавно насочи вниманието си към Нощния ястреб.
Като се ругаеше за колебанието си, което можеше да струва живота на Мат, Джейк хвърли ласото си. Умореният и мръсен сив жребец беше уловен. Въпреки изтощението си, той отново започна да рита и зацвили от ярост.
— Излезте от корала! — извика Джейк. Мат продължи да стои на едно място.
— Ако не искаш да излезеш, тогава се качвай отново на гърба му!
Джейк не знаеше какво го прихвана, за да каже това. Просто имаше чувството, че момчето искаше да умре, че бе останало на мястото си, защото искаше Соутуут да го убие. Джейк си спомни за хилядите момчета, не по-възрастни от Мат, които умряха през войната, които биха дали всичко, за да бъдат на мястото на Мат. Това събуди в него неистов гняв.
— Хайде! — изкрещя той. — Или ще имаш куража да яздиш докрай, или не. Кое избираш?
Всички застинаха по местата си и замълчаха, очаквайки отговора на Мат. Изабел слезе по стълбите, като се олюляваше леко, закрила уста с ръка, а очите й бяха разширени от страх. Дори Соутуут се обърна и погледна момчето, което стоеше и го наблюдаваше с празен поглед.
Мат не помръдваше. Джейк се зачуди дали той не се е свил прекалено много в себе си, за да бъде достигнат. Бе виждал толкова травматизирани момчета, особено след някоя битка, от факта, че бяха станали свидетели как приятелите им загиваха разкъсани на парчета от шрапнели; струваше му се, че те се затваряха в някое тъмно място в душата си и просто отказваха да излязат оттам.
Изведнъж Мат направи крачка напред, но нито изражението му, нито стойката на тялото му се промениха. Само краката му се раздвижиха. Соутуут изцвили яростно и отново започна да раздава бясно ритници. Момчетата отново се втурнаха към оградата, за да заемат местата си. Изабел хукна към корала.
— Всъщност няма да го накараш да се качи отново на този кон, нали? — попита тя.
— Ако той поиска.
— Но конят ще го убие!
— Той е вече наполовина мъртъв. Може би Соутуут би могъл да спаси останалата част от него.
— Как можеш да говориш така? Мат е просто едно момче.
