Мат продължаваше да стои в същото положение, но започна да трепери по-силно. Джейк разбра, че напрежението у момчето расте. Ако просто изчакаше достатъчно, Мат със сигурност щеше да каже нещо.
Джейк не можеше да си представи какво можеше да стори някой на Уил. Не бе забелязал никакви следи от побой — никакви белези или синини. Момчето беше твърде чистосърдечно, открито и любящо. Мат беше този, който се държеше настрана, затворен и изплашен.
Мат! Разбира се! Джейк се почувства като истински глупак, че не го бе забелязал по-рано.
— Той го е сторил на теб, нали? — попита Джейк. — Какво стана, Мат? Какво се случи?
Мат започна да трепери още по-силно. Опита се да се изправи на крака и да се махне, но Джейк го хвана за раменете и го принуди отново да седне на мястото си.
— Не можеш цял живот да таиш това у себе си.
Мат все още отказваше да говори. Тялото му започна неистово да се тресе. Зъбите му тракаха. На Джейк му се струваше, че почти може да почувства как мускулите на момчето се свиват неконтролируемо. Каквото и да се бе случило, очевидно Мат бе помислил, че той ще стори същото с Уил, затова го бе нападнал. Но какво бе това, което бе толкова ужасно, за да накара момчето да мери сили с него?
— Кой беше? — продължи да настоява Джейк — Ако е бил някой от временните осиновители, можем да уведомим агенцията. Те ще се погрижат това никога повече да не се случва.
Мат само мълчаливо поклати глава.
— Кой беше тогава?
— Чичо.
Джейк за малко да пропусне тихо промълвения отговор. Мат не бе говорил толкова отдавна, гласът му бе леко дрезгав и изпълнен с отчаяние.
— Какво е направил чичо ти?
— Той харесваше момчета — отвърна Мат — Млади момчета.
В ума на Джейк се оформи неясна картина. Повдигна му се. Не знаеше много за тези неща, но бе отвратен от това, което си представяше, че се е случило.
— Той докосваше ли те между краката?
Мат мълчаливо кимна в знак на съгласие. Джейк почувства как кожата му настръхва. Едно от момчетата, които бе обучавал през войната, му бе разказвало затова, какво можеше да направи един по-възрастен мъж на младо момче. Войничето продължаваше да сънува кошмари години по-късно.
Внезапно Джейк разбра. Мат го бе нападнал, когато Уил се бе навел напред със смъкнати панталони.
Помисли си, че още малко и ще повърне. Не можеше да си представи един мъж да върши такова нещо. Още повече — един чичо да стори това на невръстния си племенник! Бе направо невероятно.
— Той принуждаваше ли те да си смъкваш панталоните? — продължи Джейк.
Мат отново кимна.
— Колко време продължи това?
— Три години.
Джейк почувства как у него се надига яростен, неконтролируем гняв. Три години за момче на възрастта на Мат бяха цяла вечност. Мат сигурно е живеел в истински ад. Джейк изпита неистово желание да намери това копеле и да го убие.
— И защо приключи?
Мат скочи толкова бързо, че Джейк едва успя да го хване.
— Трябва да ми кажеш, Мат. Твърде дълго си таил всичко това в себе си. Ако не се освободиш от този товар, ще се побъркаш.
Мат вече трепереше толкова силно, че Джейк трябваше да го прихване под мишниците и да го изправи. Не беше сигурен дали момчето щеше въобще да заговори за това.
— Хайде, Мат. Вече ми разказа най-лошото. Сега трябва просто да довършиш. Освободи се от всичко това.
— Видях го веднъж да поглежда към Уил — отвърна накрая Мат с дрезгав шепот. — Знаех какво си мисли. Казах му, че може да го върши с мен и аз няма да кажа на никого, но дори да не си помисля да докосне Уил.
Мат изтри устни с ръкав и вдигна поглед към Джейк.
— Един ден той заведе Уил сред група дървета зад къщата. Нямаше и да разбера, но чух Уил да хлипа и стене. Когато ги намерих, той бе накарал Уил да се наведе над един клон. И двамата бяха голи. Той се готвеше…
Момчето млъкна. Треперенето бе започнало отново. След това Мат извърна поглед. Джейк си помисли, че може отново да се опита да избяга, но младежът остана на мястото си.
— Какво стана после? — попита тихо Джейк.
— Не можех да допусна той да направи същото и с Уил. След тези думи Мат се разплака. От очите му се лееха горещи, мъчителни сълзи. После вдигна умоляващ поглед към Джейк.
— Просто не можех.
— Какво стана? — попита отново Джейк.
— Намерих един касапски нож в къщата. Всъщност не точно там, а в помещението за опушване на риба зад къщата. Намушках го няколко пъти, докато издъхна пред очите ми. Погребах го близо до къщата.
Тялото му се тресеше от ридания Мат просто стоеше пред Джейк беззащитен и изплакваше мъката си, която толкова дълго бе държал в себе си.
— Сега ще ме обесят ли?
В гърдите на Джейк се надигна ужасен, глух гняв. Сякаш не беше достатъчно, че това момче бе живяло с този кошмар толкова години, но трябваше да живее и със страха, че ще бъде обесено!
— Никой и с пръст няма да те пипне. Никога. Кълна ти се.
Джейк обгърна раменете на Мат и го привлече към себе си. Момчето го прегърна и се разрида.
Джейк се запита защо цялата жестокост на света, изглежда, се стоварваше върху беззащитни деца. Може би му се струваше така, защото бе виждал много такива случаи. Помисли си за всичките бездетни семейства по света, които биха дали мило и драго, за да имат син като Мат. А той се бе оказал с чичо, който го бе насилвал сексуално, чичо, който Мат бе убил, за да защити по-малкия си брат.
Как трябва да постъпи човек, за да спаси такава изтерзана душа? Джейк нямаше никаква представа. Дори не бе сигурен, че е възможно. Момчето бе живяло в постоянен страх за живота си. Джейк не знаеше как изобщо бе успяло да издържи на това напрежение. Нищо чудно, че отказваше да говори.
Риданията на Мат постепенно заглъхнаха. Момчето пусна Джейк, объркано и смутено от слабостта си.
— Съжалявам.
— А не трябва.
Мат избърса очи.
— А сега ще кажеш ли на някого?
— На Изабел трябва да кажа. Необходимо е тя да разбере.
— Не искам Изабел да знае за това.
— Защо?
Мат сведе поглед и замълча.
— Хайде, Мат, кажи.
— Тя ще си помисли, че съм омърсен — отвърна момчето, без да вдигне поглед. — А ти сигурно вече не ме искаш в това пътуване.
Хиляди проклятия! Бремето и мъката на момчето бяха по-ужасни, отколко Джейк си бе представял. Мат си мислеше, че се е превърнал в такова нищожество, че със сигурност никой не би поискал да има нещо общо с него.
— У теб няма нищо мерзко или мръсно — увери го Джейк. — Винаги съм смятал, че си много приятен млад човек. След като знам какво е трябвало да преживееш, какво искаше да направиш, за да защитиш брат си, всичко това ме кара да те уважавам още повече.
Мат въздъхна облекчено, но явно не можеше да повярва на думите на Джейк.
