Изабел отвори уста да възрази.
— Прави точно каквото ти казвам, за да се измъкнем невредими от това. Закарай фургона между онези дървета и остани там. Каквото и да чуеш, не излизай. Приготви си карабината и ако някой се появи, стреляй, докато го видиш мъртъв. Едва ли ще имаш втори шанс.
— А ти какво ще правиш?
— Отивам да намеря Джейк и момчетата. Ще ги изпратя тук. Най-добре е да приготвиш превръзки и гореща вода. Нищо чудно да има някой ранен.
Противно на желанието си, Изабел трябваше да се укрие между дърветата, но тя продължи да си повтаря, че ако я хванеха, Джейк и момчетата вероятно щяха да извършат нещо глупаво и опасно. Искаше й се да бе внимавала повече, когато Джейк се опитваше да я научи да язди и да стреля с карабина. Тогава едва ли щеше да й се налага да се крие като презрян страхливец.
Жена като нея бе безполезна за мъж като Джейк. Ако се омъжеше да него, щеше да му тежи като камък на шията.
Изабел ги видя много преди да излязат в долината, скътана между двата стръмни хълма. Не се налагаше да брои, за да установи, че някой липсва. Не след дълго видя Шон и Мат да водят по-малките. Не видя Чет и Люк. Нито пък Зийк и Нощния ястреб. Бък също го нямаше.
Не виждаше нито Уорд, нито Джейк. Откъм дърветата чу бързи стъпки и чупене на клони По-късно видя Люк и Зийк да водят конете, скрити под короните на дърветата.
— Какво се случи? — попита тя Дрю, който пръв стигна до нея.
— Няколко души ни нападнаха в низината. Чет подкара стадото срещу тях и после се върна бързо.
— Къде е Чет? — обърна се Изабел към Шон.
— Иска да се увери, че всички са тук — обясни Мат. — Каза, че Джейк му е наредил да направи това.
— Къде е Джейк?
— Бък падна. Джейк отиде да го прибере.
— А Уорд и Ястреб?
— Уорд мина покрай нас толкова бързо, сякаш дяволът го гонеше по петите — каза Шон. — Извика ни да намерим фургона и да те защитаваме.
Изабел бе толкова отчаяна, че не обръщаше внимание на нищо. Чак сега осъзна, че Зийк се бе качил във фургона, бе намерил оръжията и ги изваждаше.
— Остави ги на мястото им — каза Изабел. — Джейк каза да не ги пипате, освен когато е тук.
— Той не е тук — отвърна Зийк, а и не знаем дали въобще ще се върне. Не зная какво искат от нас онези бели дяволи, но съвсем не възнамерявам да стоя и да чакам да ме застрелят, докато в същото време разполагаме с тези чудесни оръжия.
— Аз също — обади се Уил и пристъпи напред да си вземе пушка.
— Не давайте оръжие на Уил — нареди Изабел. — На Пит и Дрю също. Ако останалите смятат, че могат да държат оръжие, да си вземат по един пистолет. След това направете кръг около нас. Искам да ми кажете веднага, когато чуете или видите нещо. И никой, повтарям, никои да не стреля, докато не дам разрешение.
Момчетата не казаха нищо, но явно бяха готови да изпълнят нарежданията й.
— Нуждая се от дърва и вода — каза тя на останалите. — Според Уорд сигурно има ранени. Пък и при всяко положение трябва да се приготви нещо за ядене.
— Събирайте само сухи дърва — рече Зийк. — Не трябва да има никакъв дим. Точно така ме хванаха фермерите, когато избягах.
Само след няколко минути едно от момчетата извика, защото бе видяло Чет да се приближава. Изабел отиде до края на горичката да го посрещне.
— Къде е Джейк? — попита тя.
— Отиде за Бък — отвърна Чет и се плъзна от седлото на изтощения си кон. — Каза всички ние да се съберем тук.
Изабел се опита да потисне паниката, която се надигаше в гърдите й. Беше сама насред тази пустош, където нямаше дори пътища, с тези момчета, които разчитаха на нея и нямаше ни най-малка идея, какво да прави. Погледна към кръга, който бяха направили, за да я защитят, и се зачуди дали бе в състояние да направи нещо друго, освен да приеме положението.
— Какво се случи?
— Стадото бе нападнато от крадци.
— Това го зная. Защо падна Бък? Той язди много добре.
— И аз не зная — каза Чет. — На хълма имаше един мъж с карабина, който стреляше по него.
— Защо точно Бък?
— Може би защото беше на кон и представляваше лесна цел. Или може би защото си е мислил, че ако застреля Бък, няма да има кой да ги спре да откраднат стадото.
— Ястреб не яздеше ли до него?
— Да, мис, но той изчезна.
Никой не бе виждал Джейк. Никой не знаеше какво се е случило нито с Бък, нито с Ястреб, нито с Уорд.
— Дай ми пушката си — каза Изабел на Чет.
— За какво?
— Отивам да търся Джейк.
— Съжалявам, мис, но не мога да ти позволя да направиш това.
— Не можеш да ме спреш! — отвърна Изабел.
— Не ми се иска, но ще го направя.
— И аз ще му помагам — добави Зийк.
Изабел не можеше да повярва, че момчетата се държаха така с нея и щяха да я задържат против волята й. Това беше пълен абсурд. Когато им обяснеше какво възнамерява да прави, сигурно нямаше да я спират.
— Нямаме голям избор — каза Зийк. — Но няма да позволя да проиграеш всичките ни шансове, като хукнеш наоколо и започнеш да викаш по име мъжа, който е напълно в състояние сам да се погрижи за себе си.
— Не можеш да си сигурен в това.
— Ти не знаеш на какво е способен.
— Той не е тук.
— Както и някои други.
— Може да са ранени.
— Едва ли ще можем да им помогнем, ако ни застрелят.
— Не съм глупачка, Зийк. Знам…
— Нищо не знаеш! — прошепна нетърпеливо момчето. — Може би точно в този момент той си проправя път насам. Ако излезеш сега, той ще предпочете да го убият само за да спаси твоето…
— Достатъчно! — извика Чет. — В мое присъствие никой не може да говори с мис Дейвънпорт по този начин.
— Тя не разбира, че ако не ни послуша, всички ще ни убият.
— Не, наистина не разбира. А сега се извини и се връщай на мястото си.
— Няма да се извинявам на никого, който е толкова глупав, че да тръгне да търси някого, без да има ни най-малка представа, къде е. По дяволите, тя дори не може да язди. А и сигурно ще се застреля, ако й дадете оръжие.
— Извини се, Зийк.
— Ще ме принудиш ли?
— Ако се наложи.
Зийк се хвърли върху Чет и двамата се затъркаляха по земята, вкопчени един в друг За по-малко от пет секунди всички момчета се събраха в кръг около тях, започнаха да крещят и да подкрепят своя любимец.
