— Разбира се.
— Единствената разлика в това да си изпълнителен помощник на секретаря и да си адютант на някой генерал е, че от моето рамо не виси златно въже.
Уидърингтън се усмихна.
— Сред многото неща, които трябва да правя, като например да нося куфарчето му, е да се опитвам да намеря отговор на някой въпрос, преди репортерите да са го задали на секретаря. А някой репортер скоро ще го запита: „Какво знаете за изчезналия «Боинг 727»?“ А тъй като не знае почти нищо по въпроса, мисля, че е по-добре да намеря човек, който е експерт и има поне някои отговори.
— И сте дошли тук, за да направите това?
— Лопес и аз бяхме в Тексас — каза Кастило. — И така, аз се запитах къде мога да намеря такъв експерт и дори може би такъв самолет, за да мога да го разгледам. Отговорът беше ясен.
— Вие сте пилот, така ли?
— Пилотирах предимно хеликоптери, когато бях в армията — каза Кастило. — Не знам нищо за реактивните самолети.
— Но сте летели на „Лиър“, нали?
— Секретарят силно вярва, че ръцете, които не работят, са инструмент на дявола — каза Кастило. — И каза на Лопес: „Вместо да оставиш Кастило да хърка, защо не го научиш как да пилотира самолета? Може да му е от полза някой ден.“
Уидърингтън отново се засмя.
— Добре се приземихте, между другото.
— Наричат това „късмета на новите“ — каза Фернандо.
— Причината, поради която ви зададох въпроса, мистър Кастило…
— Мисля, че можете да ме наричате Чарли, защо не?
— Добре, Чарли — каза Уидърингтън. — А аз съм Джери. — Той погледна Фернандо.
— Повечето хора ме наричат просто Лопес — каза Фернандо. — Трудно е да се измисли прякор или съкращение, когато първото ти име е Фернандо.
— Добре, Лопес е достатъчно добре — каза Уидърингтън и му стисна ръката. — Причината, поради която ви зададох въпроса, беше да добия представа откъде да започна лекцията — каза Уидърингтън. — И да се опитам да си представя какви въпроси биха могли да бъдат зададени на шефа ви.
— Е, очевидният е: „Мислите ли, че е бил откраднат от терористи, които искат да взривят някоя сграда?“
— Това е първото, което си помислих, когато чух, че е изчезнал самолет — каза Уидърингтън.
— И какво мислиш?
— Не мисля, че е възможно — каза капитанът.
— Защо?
— Хей, не искам да бъда цитиран, а после някой да разбие този самолет в Белия дом — каза Уидърингтън.
— Никой нищо не записва — каза Кастило. — И никой в офиса дори не знае, че съм тук. Така че защо не?
— Ще е по-лесно да се направи със „767“ — каза Уидърингтън. — Ако се замислите, ударът по двата небостъргача в Търговския център е бил внимателно обмислен и планиран. Самолетите бяха големи — един „767“ е дълъг 156 фута и няколко инча, а един „727“ е само 108 фута…
— Не знаех, че разликата е чак толкова голяма — каза Кастило.
— „767“ има обхват от 6 100 морски мили, резервоарите на „767“ могат да съберат почти 24 000 галона6 гориво.
— Исусе, това е много гориво! — каза Кастило.
— Да, така е — каза Уидърингтън. — И затова са успели да съборят небостъргачите. Когато се е запалило всичкото това гориво, то е размекнало дори стоманата и сградите са паднали.
— И казвате, че няма вероятност това да се случи със „727“?
— Наистина не искам да звуча като всезнайко, но…
— Хей, това ще си остане между нас. Благодарен съм ви, че ми давате информация и мнението си на експерт.
— Само не ме цитирайте, нали?
— Имате думата ми — каза Кастило.
— Максималният обхват на „727“ е не повече от 2 500 мили — каза Уидърингтън. — Но повечето са конструирани така, че не могат да изминат повече от 1 500. Това означава, че е необходимо по-малко гориво и по-малки резервоари. Никога не съм чувал на „727“, а съм летял на много от тях, да има резервоари, които могат да съберат повече от 9 800 галона. Повечето събират около 8 000.
— Една трета от онова, което събират резервоарите на „767“ — каза Кастило.
— Точно така — каза Уидърингтън. — И така, казвам, че ако искам да взривя себе си и някоя сграда, мисля, че ще отвлека „767“ а не да отида чак до Африка, за да отвлека „727“, който няма да нанесе чак такива сериозни щети, а и ще е трудно да стигне до място, където би могъл да причини щети. Те все още продължават да следят и да търсят, както, предполагам, знаете, много внимателно.
— Да, и аз така чух — каза Кастило.
— Един от нашите току-що долетя от Рио на „747“ — каза Уидърингтън. — Предполагаше, че ще спре в Каракас, но не го е направил, защото времето не позволявало, та се отправил направо за Маями. Но забравил да отрази промяната в плановете си. Двайсет минути след времето, когато се предполагало, че трябва да кацне в Каракас, получил обаждане от развълнувания служител от наземния контрол, който го запитал къде е и какво прави. Той му отговорил, а десет минути, преди да стигне до Санто Доминго, погледнал през прозореца и видял, че го следи реактивен изтребител.
— И какво мислите, се е случило с онзи „727“? — запита Кастило.
— Мисля, че вероятно са прелетели двеста мили, а може би дори по-малко, а после са започнали да го „канибализират“. Има пазар за всяка една част в тази част на света, която наричаме „развиващите се нации“.
— Не съм мислил за това — каза Кастило. — Има смисъл. Наистина ми помогнахте.
— За мен беше удоволствие. Ще се върна веднага.
Когато Уидърингтън се отдалечи на такова разстояние, че да не може да ги чуе, Кастило каза:
— След като разгледаме, за което няма да ни е необходимо много време, ще закусим, а после можеш да си отидеш у дома.
— Надявах се да кажеш: „Фернандо, тъй като и без това ще преспиш тук, защо не останеш с мен? Можем да вечеряме или нещо подобно.“
— Ти ще преспиш тук?
— Ще трябва да преговарям с нашите вашингтонски адвокати.
— За какво?
— Единствената причина, поради която мога да оправдая пътуването със самолета до Вашингтон, е да кажа, че е трябвало да преговарям с вашингтонските ни адвокати. Да докажа, че не използвам самолета за лични цели.
— А как успя да ме вземеш от летището в Савана?
— Онова беше рутинен полет.
— Ти си истински дявол, Фернандо.
— Въобще не мога да се сравнявам с теб, гринго.
Кастило тъкмо се канеше да го запита какво, по дяволите, би трябвало да означава това, когато Уидърингтън отново се появи иззад ъгъла на бетонната сграда, като буташе пред себе си количка за голф, и се оказа, че двамата нямат време.
(ЧЕТИРИ)
Старата административна сграда
Ъгълът на Седемнайсета улица и Пенсилвания авеню