започвам да вярвам.“
Полковник Грашър натисна бутона на интеркома.
— Омар, ще провериш ли дали генерал Потър може да ми отдели пет минути?
— Да, сър. Веднага, сър. Полковник, имам… ъъ… съобщение относно майор Милър.
— Донеси го — нареди Грашър.
— Да, сър.
Сержант Перес се появи почти мигновено, отиде до бюрото на полковник Грашър и остави на него листа със съобщението. При влизането си в офиса сержант Перес избягна погледа на майор Милър. Полковник Грашър взе съобщението и го прочете.
СЕКРЕТНО
ВАЖНО
10:05 8 ЮНИ 2005
ОТ КОМАНДВАЩИЯ ГЕНЕРАЛ РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ НА ОТБРАНАТА
ВАШИНГТОН, ОКРЪГ КОЛУМБИЯ
ДО КОМАНДВАЩИЯ ГЕНЕРАЛ НА ЦЕНТРАЛНОТО КОМАНДВАНЕ
ВЪЗДУШНА БАЗА „МАКДИЛ“
ВНИМАНИЕ: ОТДЕЛ „СПЕЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“ J–5
ПО ПОВОД: МИЛЪР, Х.РИЧАРД, МАЙОР, ОСВОБОДЕН ОТ ДЛЪЖНОСТ
1. ОТНЕМА МУ СЕ ПРАВОТО ДА ПОЛУЧАВА СЕКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ И, НАРЕЖДАМ, ДА БЪДЕ ВЪРНАТ ПОД КОНТРОЛА НА АМЕРИКАНСКАТА АРМИЯ.
2. КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД ГОРНОТО, МИЛЪР Е ОСВОБОДЕН ОТ ПОСТА ПОМОЩНИК ВОЕНЕН АТАШЕ ОТ ПОСОЛСТВОТО В ЛУАНДА, АНГОЛА, И Е НАРЕДЕНО ДА БЪДЕ ВЪРНАТ ТАМ, ОТКЪДЕТО Е ИЗПРАТЕН, А ИМЕННО ОТДЕЛ „СПЕЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“ J–5 НА ЦЕНТРАЛНОТО КОМАНДВАНЕ.
3. ОБВИНЕНИЯТА, ПОВДИГНАТИ СРЕЩУ ГОРЕСПОМЕНАТИЯ ОФИЦЕР, ВКЛЮЧВАТ СЕРИОЗНИ НАРУШЕНИЯ НА МЕРКИТЕ ЗА СИГУРНОСТ, НЕПОДЧИНЕНИЕ И ПРЕВИШАВАНЕ НА ЗАКОННИТЕ МУ ПРАВОМОЩИЯ, ПОВЕДЕНИЕ НЕПОДХОДЯЩО ЗА ОФИЦЕР И ДЖЕНТЪЛМЕН. ДОКЛАДЪТ ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО, КОЙТО ЩЕ ПОСЛЕДВА НЕЗАБАВНО, ЩЕ ВИ БЪДЕ ИЗПРАТЕН ВЕДНАГА.
РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА НА ОТДЕЛА ПО ОТБРАНАТА
СЕКРЕТНО
Грашър остави съобщението на бюрото и погледна Милър.
— В Ангола не са много загрижени за теб, нали? — запита той.
— Сър — дойде гласът на сержант Перес по интеркома, — генерал Потър е на конференция заедно с генерал Нейлър. Тя ще продължи поне още четирийсет и пет минути. Да ви уредя ли среща за тогава?
— Не. Обади се в офиса на генерал Нейлър, Омар, и кажи на сержант Еди-кой-си, че трябва да видя генерал Нейлър и генерал Потър веднага и че аз и майор Милър сме тръгнали към тях. Разбрано?
— Да, сър.
(ПЕТ)
— Хей, Алън. Какво има? — запита секретар Хол по мобилния телефон в офиса си генерала от Централното командване, който седеше до масата за конференции и също използваше мобилния си телефон.
— Един въпрос, Мат.
— Давай.
— Президентът ли изпрати Чарли в Луанда, Ангола?
— По дяволите! — каза Хол, после запита: — От кого си чул?
— От майор Х. Ричард Милър, който доскоро е работил за разузнаването в Луанда.
— „Доскоро работил“?
— Бил е освободен от длъжност и изпратен обратно.
— Той е в Тампа?
— Да, той е в Тампа. Освободен, а причините са многобройни — от нарушение мерките за сигурност до неподходящо поведение.
— Този кучи син! — каза Хол.
— Това не се отнася за майор Милър, нали? — запита сприхаво Нейлър.
— Не, естествено, че не — каза Хол. — Майор Милър е едно много добро момче, Алън.
— Наистина съм щастлив да чуя това — каза Нейлър. — Ще ми кажеш ли какво става?
— Не точно сега — каза Хол след моментно колебание. — Казаха ли ти какво трябва да правите с него?
— Никой не може да ми каже какво — или защо — да правя. Казват само, че ще ми изпратят резултатите от разследването, което ще започне веднага. Имам чувството, че те ще бъдат разочаровани, ако не го разпъна на кръст — каза Нейлър.
— Нищо такова няма да се случи — каза твърдо Хол. — Бих искал да го изпратиш тук, Алън. Има ли причина това да не може да стане?
— Не че това има значение, но — официално или неофициално?
— Както е по-лесно за теб.
— И къде да му кажа да отиде?
— Не можеш ли да му дадеш мобилен телефон? И дали вече не разполага с такъв?
— Ако няма, ще се погрижа да получи един.
— Дай ми номера. А на него дай личния ми номер, но да го използва само ако наистина мисли, че има причина.
— Добре.
— И му кажи, че ключът за апартамента на Чарли ще го чака на рецепцията в „Мейфлауър“. Кажи му да стои в апартамента, а аз ще се свържа с него, когато и ако възникне нужда.
— Добре.
— Това вероятно няма да стане, докато Чарли не се върне.
— Да се върне откъде?
— Казах му да ми донесе торта от „Сахер“ — каза Хол.
На Нейлър му беше необходим миг, за да разбере какво означава това.
— Какво прави Чарли във Виена?
— Има среща с руски търговец на оръжие на име Александър Певснер — каза Хол.
— Исусе Христе!
— Алън, мисля, че ще е по-добре Милър да е облечен в цивилни дрехи. Но нека, все пак, да носи и униформа със себе си.
— Добре.
— Ще ти обясня всичко това веднага, щом мога, Алън.
— Много бих искал, Мат. Не обичам да се препъвам в мрака.
— Веднага, щом мога, Алън.
— Добре — каза Нейлър. — И благодаря, Мат.
