Ловците

Силвио. — Той е… запознат е с… със случая още от самото начало.

— Беше заедно с главен инспектор Ордьонес, когато той пи отведе двамата с Хауъл в имението — уточни Юнг.

— А вие с Хауъл… колко сте му казали?

— Нищо, но той вече сам се бе досетил, май… всъщност посланикът „подполковник“ ли те нарече?

— Да — потвърди Силвио.

— Поздравления — отвърна Юнг. — Напълно заслужено.

„Този е надрусан, помисли си Кастило. Няма друго обяснение. Май искрено се зарадва.“

— Благодаря — отвърна Кастило, докато Юнг енергично разтърсваше ръката му.

— Какво ти дадоха за болката, Дейв? — попита Кастило.

— Нищо. Аз обаче реших да изпия два аспирина.

„Направо не е за вярване“.

— Артигас, ти си проблем, какъвто не очаквах да се появи — призна Кастило. — Господин посланик, позволете да използвам обезопасената ви линия.

— Разбира се — кимна Силвио. — Намира се в сбутаната стаичка, която евфемистично наричам кабинет.

ТРИ

— Господине — обърна се Кастило към Силвио, — ако имате обезопасена линия с Белия дом, никой в посолството няма да разбере, че съм тук.

— Трябва да мина през оператора на Държавния департамент.

— Те ще ви превключат.

Силвио вдигна слушалката с дебел кабел.

— Обажда се Силвио. Свържете ме по обезопасена линия с централата на Държавния департамент, ако обичате. — Свързването отне около двайсет секунди. — Обажда се посланик Силвио. Бихте ли ме свързали по обезопасена линия с Белия дом?

Подаде слушалката на Кастило.

— Ще те оставя сам.

— Останете, ако обичате — помоли Чарли.

Силвио кимна.

— Белият дом.

— Обажда се подполковник Кастило. Бихте ли ме свързали с посланик Монтвейл по обезопасена линия?

— Обезопасената линия на посланик Монтвейл — прозвуча познат глас.

— Обажда се подполковник Кастило, господин Елсуърт. Бихте ли ме свързали с посланика?

Десет секунди по-късно Монтвейл се обади:

— Здрасти, Чарли — каза сърдечно той. — Надявах се да ми се обадиш. Как върви при теб?

— Много неща се случиха, господин посланик. Може ли да ви разкажа набързо, а когато се върна във Вашингтон, ще разберете и подробностите?

— А това кога ще стане, Чарли?

Силвио срещна погледа на Кастило.

— Надявам се, късно следобед вдругиден. След това ще са ми необходими още двайсет и четири часа.

— Виждам, че си много зает.

— Така е — потвърди Кастило. — В Будапеща направиха опит да отвлекат източника ми. Тъй като бе неуспешен, се опитаха да го убият. Ранен е на две места. На следващия ден опитаха да го убият в апартамента му, а след това да подпалят жилището, с надеждата събраната информация да изгори. И този опит бе неуспешен.

— Той нали е добре?

— Да, добре е. Материалите му са на път към Вашингтон, може би дори са пристигнали.

— Кога ще мога да ги видя?

— Щом пристигнат, когато пожелаете. Струва ми се, че ще трябва да ги преведа. А не мога да го направя, преди да се върна във Вашингтон.

— А това ще стане след няколко дни, нали така?

— Ще стане веднага щом се прибера, господин посланик.

— Човекът ти на сигурно място ли е в Будапеща?

— Взех го със себе си в Аржентина.

— Хубаво нещо се оказват личните самолети, нали?

— А, значи вече знаете?

— Дочувам разни неща оттук-оттам. Знаеш как е, Чарли. Това го научих от майор Милър. Наложи се да му напомня, че си ми дал дума да ме държиш в течение. Затова пък той не ми каза накъде си тръгнал от Будапеща. Трябваше сам да науча.

— Да научите или да предположите?

— Първо предположих, след това потърсих потвърждение. Случайно да си се виждал с посланик Силвио или с Алекс Дарби?

— Обаждам се от резиденцията, господине. Посланик Силвио е при мен. Господин Дарби е отвън.

— Как е господин Юнг? Успя ли да свърши онова, заради което го беше изпратил, преди да го нападнат автокрадците?

— Значи и за това знаете?

— Секретар Кохън бе така любезна да ми позвъни и да ми съобщи, че посланик Макгрори й е позвънил, за да й съобщи. Струва ми се, че в онази част на света престъпността е излязла от контрол.

— Юнг е при мен, господине. Не е тежко ранен. Предполагам, че е свършил онова, заради което го изпратих, в противен случай щеше да каже нещо. Сигурно ще го върна с мен в Щатите.

— И какво ще прави тук?

— Ще търси някаква връзка в информацията, която ще му дам.

— И източника ли ще доведеш?

— Него ще го настаня в безопасна квартира тук, която е наета с парите от благотворителен фонд „Лоримър“, и ще го оставя да систематизира информацията, с която разполага, материалите на Юнг и всичко останало, което успея да му осигуря.

— Благотворителен фонд „Лоримър“ ли каза? Много ми допадна — отвърна Монтвейл. — Не че си търся похвали, но помниш ли кой е виновникът за създаването на този, така наречен, фонд?

— Ще ви бъда вечно задължен, господине.

— Мога ли да направя нещо за теб, Чарли?

— Благодаря ви, че попитахте, господине, тук има един агент на ФБР, „правен аташе“ от посолството в Монтевидео, казва се Хулио Артигас, който ще бъде повече от помощ на посланик Силвио, отколкото на посланик Макгрори. Можете ли да уредите прехвърлянето му?

— Каква е тази работа?

— Той, съвсем сам, е намерил отговорите на всички въпроси, които посланик Макгрори е задавал.

— А някой друг може ли да стигне до същите отговори?

— Надявам се, не. Мисля, че не.

— Ще поговоря с директор Шмит веднага щом ми остане време.

— И днес ще свърши работа, господине. А ако стане веднага след като приключим разговора с вас, ще е най-добре.