Ловците

че всичко ще бъде наред.

В първия момент остана с впечатлението, че тя се стресна, след това извърна очи.

„Не трябваше да го правя. Някой може да ме види. По дяволите, исках да й дам малко кураж“.

В същия момент Солес излезе от мъжката тоалетна, пъхна ръце в джобовете и кимна едва забележимо на Юнг и Артигас. Извади пакет цигари от джоба си и без да бърза, защрака със запалка „Зипо“.

Мунц излезе почти веднага след него, също извади пакет цигари, потърси запалка, не откри и погледна безпомощно към Солес. Солес извади „Зипото“ и запали цигарата на Мунц.

Мунц погледна бързо съпругата си и дъщерите и се насочи към ескалатора. Солес пое в обратната посока — към асансьорите. Така бе по план.

Кастило се появи откъм ескалаторите. Направи се на приятно изненадан, когато забеляза Юнг и Артигас, и се приближи до масата им. Стиснаха ръце, потупаха се по гърбовете и се целунаха по аржентински.

Сеньора Мунц и момичетата вече познаваха всички участници в играта.

Кастило кимна към асансьорите.

Артигас прошепна:

— Ще се видим на ферибота.

Стана и тръгна към ескалатора.

Сеньора Мунц изчака съпругът й да потъне в тълпата, която чакаше да се качи на ескалатора, посегна към чантата си и стана, а след това даде знак на момичетата също да станат.

Юнг извади банкнота от джоба си и я остави на масата за бакшиш. Докато се пресягаше, усети тежестта на полуавтоматичния пистолет.

„Мили боже, спомни си неочаквано той, не съм го заредил! Ще ми отнеме цяла вечност с тази превързана ръка.“

Отправи се с бърза крачка към мъжката тоалетна, влезе в една от кабинките и заключи. Извади револвера, освободи барабана, като го притисна в ролката тоалетна хартия, и сложи патрони. След това го върна в кобура, отключи вратата и забързано излезе от тоалетната.

Обзе го паника, защото не успя веднага да види семейство Мунц. След това ги забеляза в тълпата пред ескалатора.

По-малкото момиче го видя, че приближава, и се усмихна с облекчение.

Той й се усмихна отново и се отправи към ескалатора.

XI

ЕДНО

16 Етаж, 1568 „Авенидл Арибеньос“

„Белграно“, Буенос Айрес, Аржентина

19:40, 8 Август 2005

Когато Пол Сиено отвори металната врата на апартамента, за да влязат Кастило и El Coronel Алфредо Мунц, бивш шеф на ДРУ, Кастило забеляза, че холът е пълен с хора. Ерик Кочиан се бе настанил на кафяв кожен фотьойл, вдигнал крака на близката отоманка. В едната ръка стискаше чаша вино, а в другата — пура.

„Кралят е своя замък“, помисли си с усмивка Кастило.

На масичката бяха поставени плата със сирене и шунка, бутилки вино и бира и чаши. Шандор Тор се бе настанил до Сузана Сиено на едно от канапетата. Старши сержант Джон Дейвидсън и полковник Джейк Торине седяха на другото. Ефрейтор Лестър Брадли се бе свил между тях. Фернандо Лопес се бе отпуснал на кресло, очевидно донесено от другаде.

Всички погледнаха Кастило и Мунц.

Кастило си каза: „Дейвидсън се пита кой ли е Мунц и какво търси тук. По всяка вероятност госпожа Сиено знае и едва сдържа любопитството си защо е тук.

Останалите — включително Джон, госпожа Сиено, дори Ерик Кочиан — ме гледат, очевидно решили, че е влязъл Джеймс Бонд, готов да отговори на всичките им въпроси.

Истината е, че щом се наставят в безопасната квартира в «Майерлинг», а семейството на Мунц премине в Уругвай и се качи на «Гълфстрийма», нямам представа накъде да поема и с какво да се захвана. Тъй като нямам никаква представа кои са лошите, нито дори за кого работят, как, по дяволите, да ги намеря. Аз съм офицер от армията, не съм скапаният Шерлок Холмс“.

— Май ще ни трябват още столове — отбеляза Пол Сиено и стана, за да донесе.

Макс, който досега лежеше в краката на Кочиан, се надигна и завъртя късата си опашка като ротор на хеликоптер, заситни бързо към Кастило, очевидно очарован да го види.

Кастило се наведе и погали Макс зад ушите.

— Докато не започна да се държи така с подполковник Кастило — заяви Кочиан, — бях убеден, че Макс умее отлично да преценява хората.

След тази забележка се понесе сподавен смях, точно както бе очаквал Кочиан.

— Ерик — обърна се към него Чарли на унгарски, — би ли поздравил, по възможност любезно, Oberst Мунц.

Кочиан отвърна на немски.

— Тъй като не говоря нито дума испански, как предлагаш да го направя?

Госпожа Сиено се усмихна. Бе очевидно, че много харесва стареца.

— Пробвай на немски — предложи Чарли.

— Guten Abend, Herr Oberst — поздрави Кочиан.

— Guten Abden, Herr Kocian — отвърна Мунц.

— Вие сте от Хесе — продължи на немски Кочиан. Думите му прозвучаха като обвинение.

— Аржентинец съм — премина Мунц на английски. — Родителите ми бяха от Хесе.

— Карл, защо не ми каза, че Herr Oberst говори английски? — попита Кочиан.

— Не си ме питал — отвърна Кастило, след това и той премина на английски. — Джон, това е полковник Алфредо Мунц. Кенсингтън извади куршума от рамото му след операцията в имението.

Дейвидсън кимна.

— Алфредо, двамата с Джон сме били заедно на много места…

Кастило усети как някой подръпва крачола му. Обърна се и видя, че Макс е захапал панталона. Кучето го пусна, седна и вдигна лапа към него.

— Според мен приятелят ти се опитва да намекне, че има естествени нужди, Чарли — заяви доволно Торине.

— Какво?

— Очевидно те е чакал — продължи Торине. — Даде да се разбере — по зъбатия начин — че не желае да излезе с никого от нас.

— Аз с удоволствие щях да го изведа, Карл — обади се Кочиан. — Само че ти си забранил.

— Какво?

— Ако знаех, че ще бъда затворник, Карлхен — продължи Кочиан, — нямаше да мръдна от Будапеща.

— Прости ми, че се опитвам да те опазя жив, Ерик — сопна се на немски Кастило.

Макс вече чакаше пред вратата, обърнал глава към Чарли.

Кастило се обърна към Шандор Тор и попита на унгарски:

— Да имаш каишка?

Тор се протегна към износено кожено куфарче отстрани на стола и извади верига.

„Защо си мислех, че в това куфарче има и «Узи»“?

— Добре, Макс — каза Кастило. — Идвам.

— Имаш ли нужда от компания, подполковник? — попита Дейвидсън.