подозренията му в тази връзка.

Знае, че парите са у нас. Няма доказателство, разбира се, но аз знам не по-зле от него, че е истински виртуоз в намирането на доказателства по въпросите, които го интересуват.

Идентифицирал е (по пръстовите отпечатъци) един от нинджите — майор Алехандро Винченцо от кубинското разузнаване, с когото се е запознал навремето, когато Кастро е бил на посещение в Монтевидео, а Винченцо е отговарял за охраната му.

Според мен веднага щом има възможност, трябва да поговорим по обезопасена линия.

Ако нещо съм оплескал, много съжалявам.

Юнг

Кастило прочете бележката два пъти, сгъна я и я прибра в джоба си.

Когато „Гълфстриймът“ набра височина, той влезе в пилотската кабина и показа написаното на Торине и Лопес.

ЧЕТИРИ

Международно летище „Сан Антонио“

Сан Антонио, Тексас

03:50, 10 Август 2005

Кастило се събуди, когато Лопес го разтърси за рамото. Спа неспокойно, защото след като излетяха от Кито, се бе свил на една от седалките в предната част на пътническия салон.

По-младото момиче се бе отпуснало на седалката срещу него. Госпожа Мунц и по-голямата й дъщеря бяха полегнали на канапетата. Когато отвори очи, Кастило забеляза, че са се изправили, че очите на малката, изпънала гръб, издават загриженост, дори страх.

След това забеляза защо.

В салона имаше четирима непознати. Единият бе в спретната униформа на лейтенант от имиграционното бюро. Другите двама бяха тежко въоръжени, облечени в черни гащеризони, на гърдите с емблеми на служба „Американски митници“.

Един от митничарите, едър мургав мъж, стискаше „Узи“ с насочено напред дуло и Кастило веднага му се сопна:

— Насочи тъпото си оръжие към пода! — излая той на английски.

— Гринго! — предупреди го предпазливо Лопес.

Офицерът насочи „Узито“ към Кастило.

— Значи не говориш английски? — сряза го Кастило на испански. — Не насочвай това чудо към мен!

— Спокойно, господине — обади се лейтенантът от имиграционните.

Погледна едрия с „Узито“ и нареди:

— Спусни надолу оръжието.

— Така вече е по-добре — отвърна все още вбесеният Кастило.

— Карлос — обади се Лопес, — господата искат да претърсят самолета и багажа ни. Торине предположи, че ще искаш да поговориш с тях.

— Ще претърсим самолета, не разбрахте ли? — озъби се едрият мургав митничар.

Кастило го погледна в очите.

Тогава, господине, с цялото си уважение, предлагам да започнете със съдържанието на куфарчето ми — подхвърли саркастично той. — На земята до вас е.

Какво има в куфарчето? — попита едрият.

— Документите ми — отвърна Кастило. — Аз съм специален агент Кастило от Тайните служби.

Мургавият се замисли за момент, след това кимна.

— Ясно.

— Така е — съобщи мургавият, очевидно впечатлен от документите. Само че смущението му не трая дълго. — Въпреки това ще претърсим багажа ви и самолета. Такива са разпоредбите!

— Търсете — отвърна Чарли. — Просто държах да се идентифицирам, преди да намерите оръжията на борда. — Обърна се към лейтенанта от имиграционните: — Как ще минем паспортен контрол?

— Отвън чака ван, който ще ви откара до пътническия терминал.

— Ще ни върне ли тук?

Лейтенантът кимна.

— Дами — обърна се към жените Кастило, — оставете на борда всичко, освен чантите. Трябва да минем през паспортен контрол. От името на САЩ се извинявам за това грубо посрещане.

— Благодаря ти за всичко, Фернандо — заговори Кастило, когато се върнаха при „Гълфстрийма“. — Когато се прибереш, стовари цялата вина върху мен.

— Мария така или иначе ще го направи — отвърна Лопес.

Той сграбчи Чарли в мечешка прегръдка.

— Ако ти трябвам за нещо, не ме търси — напомни му той.

— Нямаш проблем.

— Не говорех сериозно, гринго, знаеш го много добре.

— Само гледай баба ни да не се мярка около ранчото.

— Няма. Можеш да си сигурен.

— Ще намеря друго подходящо място за семейство Мунц веднага щом мога.

Лопес кимна, стисна ръката на Торине, целуна жените от семейство Мунц и се качи във вана.

Останалите се качиха в „Гълфстрийма“, а Чарли остана да гледа след отдалечаващия се ван. Тъй като не бе сигурен дали Торине е направил оглед на самолета, той го обиколи и се качи.

Усмихна се на едното от момичетата.

— Полковник Торине обеща да се повозя отпред, ако не пипам нищо.

Тя му се усмихна.

Когато влезе в пилотската кабина, Джейк Торине се бе настанил на мястото на втория пилот и си слагаше коланите.

— Радвам се, че си спомняш, че пилотът прави огледа преди излитането — отбеляза той. — Нещо важно да е изпаднало по пътя?

ПЕТ

Ранчо „Дабъл Бар Си“

Тексас

05:55, 10 Август 2005

Докато Кастило рулираше по пистата, забеляза, че до хангара са спрели два черни „Юкона XL“. До тях блестеше сребрист ягуар.

„Значи Тайните служби са тук. Почти съм сигурен, че ягуарът е на Abuela, защото не може да стои мирна. Сигурно е дошла с «Лиъра»“.

Когато приближи до хангара и спря, Торине предложи:

— Аз ще довърша, Чарли. Ти върви да се оправиш с пътничките.

Кастило освободи предпазните колани, влезе в пътническия салон и натисна копчето за отваряне на вратата. Люкът се задвижи и отвън нахлу сух горещ въздух. Мирисът му бе толкова познат.

Госпожа Мунц и по-младото момиче се усмихваха, станаха и погледнаха по-голямата, която спеше дълбоко на едното канапе.

Вы читаете Ловците
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату