подозренията му в тази връзка.
Знае, че парите са у нас. Няма доказателство, разбира се, но аз знам не по-зле от него, че е истински виртуоз в намирането на доказателства по въпросите, които го интересуват.
Идентифицирал е (по пръстовите отпечатъци) един от нинджите — майор Алехандро Винченцо от кубинското разузнаване, с когото се е запознал навремето, когато Кастро е бил на посещение в Монтевидео, а Винченцо е отговарял за охраната му.
Според мен веднага щом има възможност, трябва да поговорим по обезопасена линия.
Ако нещо съм оплескал, много съжалявам.
Кастило прочете бележката два пъти, сгъна я и я прибра в джоба си.
Когато „Гълфстриймът“ набра височина, той влезе в пилотската кабина и показа написаното на Торине и Лопес.
ЧЕТИРИ
Кастило се събуди, когато Лопес го разтърси за рамото. Спа неспокойно, защото след като излетяха от Кито, се бе свил на една от седалките в предната част на пътническия салон.
По-младото момиче се бе отпуснало на седалката срещу него. Госпожа Мунц и по-голямата й дъщеря бяха полегнали на канапетата. Когато отвори очи, Кастило забеляза, че са се изправили, че очите на малката, изпънала гръб, издават загриженост, дори страх.
След това забеляза защо.
В салона имаше четирима непознати. Единият бе в спретната униформа на лейтенант от имиграционното бюро. Другите двама бяха тежко въоръжени, облечени в черни гащеризони, на гърдите с емблеми на служба
Един от митничарите, едър мургав мъж, стискаше „Узи“ с насочено напред дуло и Кастило веднага му се сопна:
— Насочи тъпото си оръжие към пода! — излая той на английски.
— Гринго! — предупреди го предпазливо Лопес.
Офицерът насочи „Узито“ към Кастило.
— Значи не говориш английски? — сряза го Кастило на испански. — Не насочвай това чудо към мен!
— Спокойно, господине — обади се лейтенантът от имиграционните.
Погледна едрия с „Узито“ и нареди:
— Спусни надолу оръжието.
— Така вече е по-добре — отвърна все още вбесеният Кастило.
— Карлос — обади се Лопес, — господата искат да претърсят самолета и багажа ни. Торине предположи, че ще искаш да поговориш с тях.
— Ще претърсим самолета, не разбрахте ли? — озъби се едрият мургав митничар.
Кастило го погледна в очите.
Тогава, господине, с цялото си уважение, предлагам да започнете със съдържанието на куфарчето ми — подхвърли саркастично той. — На земята до вас е.
Какво има в куфарчето? — попита едрият.
— Документите ми — отвърна Кастило. — Аз съм специален агент Кастило от Тайните служби.
Мургавият се замисли за момент, след това кимна.
— Ясно.
— Така е — съобщи мургавият, очевидно впечатлен от документите. Само че смущението му не трая дълго. — Въпреки това ще претърсим багажа ви и самолета. Такива са разпоредбите!
— Търсете — отвърна Чарли. — Просто държах да се идентифицирам, преди да намерите оръжията на борда. — Обърна се към лейтенанта от имиграционните: — Как ще минем паспортен контрол?
— Отвън чака ван, който ще ви откара до пътническия терминал.
— Ще ни върне ли тук?
Лейтенантът кимна.
— Дами — обърна се към жените Кастило, — оставете на борда всичко, освен чантите. Трябва да минем през паспортен контрол. От името на САЩ се извинявам за това грубо посрещане.
— Благодаря ти за всичко, Фернандо — заговори Кастило, когато се върнаха при „Гълфстрийма“. — Когато се прибереш, стовари цялата вина върху мен.
— Мария така или иначе ще го направи — отвърна Лопес.
Той сграбчи Чарли в мечешка прегръдка.
— Ако ти трябвам за нещо, не ме търси — напомни му той.
— Нямаш проблем.
— Не говорех сериозно, гринго, знаеш го много добре.
— Само гледай баба ни да не се мярка около ранчото.
— Няма. Можеш да си сигурен.
— Ще намеря друго подходящо място за семейство Мунц веднага щом мога.
Лопес кимна, стисна ръката на Торине, целуна жените от семейство Мунц и се качи във вана.
Останалите се качиха в „Гълфстрийма“, а Чарли остана да гледа след отдалечаващия се ван. Тъй като не бе сигурен дали Торине е направил оглед на самолета, той го обиколи и се качи.
Усмихна се на едното от момичетата.
— Полковник Торине обеща да се повозя отпред, ако не пипам нищо.
Тя му се усмихна.
Когато влезе в пилотската кабина, Джейк Торине се бе настанил на мястото на втория пилот и си слагаше коланите.
— Радвам се, че си спомняш, че пилотът прави огледа преди излитането — отбеляза той. — Нещо важно да е изпаднало по пътя?
ПЕТ
Докато Кастило рулираше по пистата, забеляза, че до хангара са спрели два черни „Юкона XL“. До тях блестеше сребрист ягуар.
Когато приближи до хангара и спря, Торине предложи:
— Аз ще довърша, Чарли. Ти върви да се оправиш с пътничките.
Кастило освободи предпазните колани, влезе в пътническия салон и натисна копчето за отваряне на вратата. Люкът се задвижи и отвън нахлу сух горещ въздух. Мирисът му бе толкова познат.
Госпожа Мунц и по-младото момиче се усмихваха, станаха и погледнаха по-голямата, която спеше дълбоко на едното канапе.
