Ловците

кулата, за да провери прогнозата за времето и да предаде летателния си план.

— Благодаря.

— Ще зареждате ли, имате ли нужда от нещо друго?

— Ще допълним резервоарите. Освен това имаме нужда от малко храна.

Служителят погледна вана.

— Храната ви вече е уредена — отвърна той.

— Благодаря ви — кимна Кастило.

„От Юнг, който няма начин да не свърши онова, което му е поръчано“.

— Ще изпратим цистерна веднага — продължи служителят. — Заповядайте отново, следващия път за по-дълго — добави той с усмивка и слезе по стълбата, последван от колегата си.

Кастило се върна в пилотската кабина.

— Джейк, няма да има никакви усложнения. Просто предай летателния план.

— Къде, по дяволите, са пътниците ни? — попита на глас Торине.

— Нямам представа. Дай да оправим най-важното — летателния план.

Докато Торине стигне до вратата, ванът с надпис „Кетъринг“ се беше приближил толкова близо, че когато задната врата се отвори, почти докосна корпуса.

„Мама ви стара, помисли си Торине. Не можете ли да внимавате?“

Мъж в костюм скочи от вана на „Гълфстрийма“.

— Buenos tardes! — поздрави весело той, след това погледна разстоянието между вана и мястото, където бе застанал, поклати недоволно глава и заслиза по стълбите, Застана до задната част на вана и протегна ръце, сякаш искаше да хване някого.

Младо момиче скочи навън. Целуна мъжа по бузата, след това погледна Кастило, сякаш чакаше разрешение да се качи.

Кастило си помисли: „Това сигурно е по-малката дъщеря на Алфредо“.

Усмихна се и й махна да се качи.

Почти веднага от вана изскочи друга млада жена, след нея по-възрастна, целунаха мъжа една след друга и се качиха в самолета. Мъжът тръгна след тях, огледа пътническия салон и влезе.

— Внимавайте, най-добре да затворим — подхвърли той и дръпна щорите на прозорците зад канапетата.

Специален агент Уилям Д. Юнг — младши от ФБР се качи след тях.

— Някой ще ми каже ли какво става? — обърна се Кастило към Юнг.

— Подполковник Кастило, това е главен инспектор Ордьонес — посочи Юнг мъжа в костюма.

„Мили боже, какво му става на този Юнг? Как може да ме представя с истинското ми име и чин?“ Ордьонес се усмихна на Кастило и протегна ръка.

— Позволете ми да изразя искрената си благодарност, подполковник, за всичко, което правите за семейството на общия ни приятел Алфредо.

Кастило стисна ръката му, ала не отговори.

Ордьонес се обърна към Торине.

— Вие ли сте пилотът?

Торине кимна.

— Въздушен контрол е отсреща — посочи инспекторът. — Подайте план до Порто Алегре, Бразилия. По този начин ще привлечете много по-малко внимание, отколкото с дестинация толкова на север.

Торине сви рамене и погледна Кастило, сякаш питаше: „Защо не?“.

Кастило кимна.

— Освен това ви предлагам да излетите час по-скоро — продължи Ордьонес.

Торине слезе по стълбата, подмина цистерната с гориво, заобиколи сградата отляво и влезе с бърза крачка.

Ордьонес се обърна към Юнг.

— Ще ми помогнеш ли за храната, Дейвид?

Юнг кимна.

Ордьонес погледна насядалите по канапетата жени.

— В добри ръце сте. Аз ще се грижа за Алфредо. Vaya con dios!

Заслиза по стълбите и понечи да се качи във вана.

Юнг подаде на Кастило сгънат лист, гъсто напечатан.

— Всичко, което знам, е тук — рече той и тръгна надолу но стълбите.

Кастило понечи да разгъне листа, но преди да успее, Юнг го повика по име. Приближи до вратата. Юнг му подаваше запечатан контейнер. Кастило слезе до средата на стълбата и го пое. Малко непохватно остави контейнера на пода в пътническия салон.

Когато се обърна отново, Юнг му подаваше втори контейнер. Тъкмо го бе оставил и него и се обръщаше, когато забеляза, че Ордьонес дръпна Юнг във вана на кетъринговата служба.

— Обади се в офиса и остави номер, на който мога да се свържа с теб! — провикна се Кастило.

Юнг кимна и вратите на вана се затвориха. Почти веднага след това автомобилът потегли.

Кастило се усмихна.

„Обади се в офиса и остави номер, на който мога да се свържа с теб“, нареди мениджърът на проблематичния продавач.

„Мили боже!“

Усети, че жените го наблюдават. Влезе в салона.

— Аз съм Карлос Кастило, приятел на баща ви — представи се той на по-малкото момиче.

Тя му се усмихна срамежливо.

— Говорите много добър испански за Norteamericano — отбеляза момичето.

— Благодаря — отвърна Чарли.

— Ето го и Джейк! — провикна се Лопес от пилотската кабина.

Пет минути по-късно, Торине се беше разбрал с хората, които зареждаха, обиколи самолета, за да огледа всичко, качи се и затвори вратата.

— Вдигаме гълъбите, Фернандо — провикна се той и се обърна към Чарли.

— След като излетим, поемаме към Порто Алегре — обяви той.

Торине погледна жените и попита по-малкото момиче:

— Говориш ли английски?

— Si, senor. Малко.

Торине се усмихна.

— Аз съм пилотът. Ако стюардът не ви дава каквото поискате, само ми кажете. Искам да ви предупредя, че е от най-некадърните.

Тя му се усмихна и погледна Кастило. Чу се рев на двигатели.

Шейсет секунди по-късно „Гълфстриймът“ започна да рулира.

Кастило вече бе разгърнал напечатания лист и още преди самолетът да излезе на пистата, се бе зачел.

Подполковник,

Не бях сигурен дали ще ни остане време да поговорим.

Написах всичко, преди да тръгна за летището, защото имах известни съмнения, че могат да на отведат до един в белезници.

Ордьонес се оказа невероятно схватливо и хитро ченге. Извадихме късмет, защото е добър приятел на Мунц.

Той знае много — дори бих казал прекалено много — за имението.

Знае, че хеликоптерът на руския мафиот е бил там. Подозира, че и той е замесен.

Знае, че онова, което се е случило там, няма нищо общо с приказките, че Лоримър бил наркотрафикант.

Знае, че е свързано е „Петрол срещу храни“ Трябва да призная, че потвърдих