— Какво предлагате? — попита той с леден глас.
— Тъкмо обратното — отвърна Чарли. — Той е известен журналист, издател на „Тагес Цайтунг“ в Будапеща, вицепрезидент на борда на директорите на фирма „Госингер“…
Кастило забеляза намръщеното лице на стареца и едва удържа усмивката си.
— Според мен аржентинското правителство няма да остане особено доволно, ако нещо му се случи.
— Разбирам накъде биеш — кимна Мунц.
— Аз пък не разбирам — сопна се Кочиан.
— Те ще искат ДРУ да ви държи под око, хер Кочиан — обясни Мунц. — Не биха искали нещо да се случи на важен човек като вас.
— Според теб разумно ли е, Алфредо? — попита Кочиан.
— Разбира се.
— Че аз съм един най-обикновен журналист, който си върши работата — опъна се старецът.
— Ние го знаем, но аржентинците нямат представа, че е така — отвърна Кастило. — Ще накараме Ото да преувеличи, когато се обади на германския посланик тук.
Кочиан го погледна гневно.
— Точно така — реши Кастило. — Веднага ще му позвъня.
Когато влязоха в quincho, ефрейтор Лестър Брадли изпъна гръб и козирува.
— Лестър, постарай се да не го правиш повече — нареди Кастило. — Нали си в цивилно облекло.
— Слушам, господине — отвърна Брадли и загуби десет процента от стегнатата си поза.
Сержант Кенсингтън бе вътре в постройката, разположил се на шезлонг като на Кочиан, и четеше „Хералд“. На шезлонга бе облегната „Кар–4“. Остави вестника, но не стана.
— Колко време ти трябва, за да нагласиш радиото, Боб? — попита Кастило.
— Готово е, господине — отвърна Кенсингтън. — Току-що говорих с майор Милър.
— Къде е антената?
— На покрива, господине. На нея пише „Direc TV“.
— Голям си хитрец, Робърт.
— И майка ми все това повтаряше, господине.
— Слушай сега, Боб. Кажи ми дали става или не.
— Слушам ви, господине.
— Искам обезопасена линия на всички места, на които трябва да позвъня, стига да е възможно. Първо, трябва да позвъня на посланик Монтвейл, след това на личен номер в Германия, на личен номер в Сан Антонио и на един местен в Аржентина, а никак не ми се иска последният да разбере откъде е обаждането.
— Слушам, господине. Посланикът не представлява никакъв проблем. Ще се свържем с Милър в „Небраска“ и там ще разкодират логаритъма, а Милър ще го кодира отново и ще го препрати на телефониста на Белия дом и така ще имате обезопасена линия.
— Бързо ли ще стане?
— Да, господине — отвърна Кенсингтън, наведе се към пода, взе слушалка и я подаде на Кастило. — Все едно че звъните по телефона.
— Ами останалите? Може ли и с тях да направим същото?
— При тях вече ще възникнат някои проблеми — отвърна Кенсингтън. — През Белия дом можете да се свържете с Германия и Сан Антонио, но иначе не. Тук могат да ви осигурят обезопасена връзка единствено с посолството, но местните телефонни компании не предлагат подобни услуги за граждани.
— Няма проблем — намеси се Сузана. — Но ако не блокираме сигнала, ако човекът има телефон, на който се изписват номерата, ще проследи сигнала единствено до посолството, и то ако има достатъчно добра техника, за да заобиколи блокировката.
— Това не е проблем — успокои се Кастило. — Нека си мисли, че звъня от посолството. Значи ние блокираме изписването на номера, но няма опасност да стигнат дотук, ако успеят да заобиколят блокировката, така ли?
Кенсингтън най-сетне се надигна от шезлонга. Приближи се до нещо като кухненски шкафове, отвори една вратичка и приклекна пред радиото, след това се обърна.
— Всичко е наред, господине. С „Небраска“ ли да ви свържа първо?
— Да, ако обичаш. Пусни на високоговорител.
— Дадено.
— С какво мога да съм ви от полза, сержант Кенсингтън? — прозвуча гласът на майор X. Ричард Милър — след като бе закодиран във Вашингтон, окръг Колумбия, сетне препратен на четирийсет и три хиляди километра до сателита, след това насочен отново към земята и препратен в quincho извън Буенос Айрес — ясен и чист за изумление на всички присъстващи, освен на сержант Кенсингтън.
— Първо си свали подпухналия крак от бюрото ми — нареди Кастило, — след това ще говорим.
— Добро утро, подполковник. Питах се кога ли най-сетне ще имаме някаква вест от вас. Посланик Монтвейл, както сам се изрази,
— Колкото и странно да ти се струва, тъкмо за това се обаждам. Прехвърли ме към телефонната централа на Белия дом, ако обичаш.
— Дадено, Чарли.
Двайсет секунди по-късно прозвуча приятен глас.
— Белият дом. Връзката е обезопасена, подполковник Кастило. Господине, посланик Монтвейл се опитваше да се свърже с вас.
— Бихте ли ме свързали с него, ако обичате?
— Изчакайте, моля.
— Обезопасената линия на посланик Монтвейл — чу Кастило познатия глас на Труман Елсуърт.
— Обажда се подполковник Кастило за разговор с посланика, ако обичате — обяви Кастило.
— Здрасти, Чарли! — прозвуча веселият глас на посланик Монтвейл. — Кажи как си, където и да се намираш в момента.
— В Буенос Айрес, господине. След три или четири часа летя за Щатите.
— Хубаво е, когато не ти се налага да се съобразяваш със самолетното разписание, нали? — подхвърли Монтвейл и без да чака отговор, продължи: — Значи ще се видим след около дванайсет часа, нали така?
— Ще ми отнеме малко повече време, господине. Заминавам първо за Тексас, след това за Пенсилвания.
— Това е едно от нещата, за които спешно трябва да поговорим, Чарли. За куфарчетата в Пенсилвания. Човекът, който трябваше да разговаря с мен, така и не се появи. Независимо от часа, обади ми се, когато пристигнеш във Вашингтон. И го доведи със себе си.
— Стига да е възможно, господине. Но ще се видя с него, преди да дойда във Вашингтон.
— А би ли ми казал защо ще ходиш в Тексас?
— Бе отправена заплаха към семейството на един от основните ми източници на информация. Ще ги доведа в Щатите, за да са на сигурно място.
— Как прецени, че заплахата е истинска? За източника и семейството му? Или заплахата е отправена единствено към семейството? Къде ще ги отведеш?
— Освен всичко друго, бе направен опит — имам основание да вярвам, че става въпрос за същите неизвестни лица, които бяха в имението — да отвлекат специален агент Юнг. Той бе ранен.
— Това ли е основанието ти?
— Трупът не може да бъде идентифициран. Нападателят е бил приготвил спринцовка с приспивателно. Същият начин на действие както при двата опита за отвличане досега — на източника ми в Будапеща и
