— Не е същото, като да разполагаш с пръстови отпечатъци, но ските на хеликоптерите оставят следи в почвата — например в нивата близо до имението „Шангри-Ла“ — които могат да бъдат идентифицирани. По-точно казано, няма да е никак трудно да се определи какъв точно хеликоптер е оставил следите. А той със сигурност е бил „Бел Рейнджър“.
— И мислиш, че е на Певснер?
— Не съм сигурен. Знам обаче, че в Буенос Айрес няма много „Бел Рейнджъри“. Също така знам, че след като е бил на летище „Хорхе Нюбъри“, рано вечерта преди да станат убийствата в „Шангри-Ла“, „Бел Рейнджърът“ на Певснер е излетял за Пилар. Там не е дал нов летателен план. Тъй като в Пилар няма летище, няма и сведения дали е кацнал изобщо. Рано на сутринта след убийствата хеликоптерът на Певснер се е върнал на „Хорхе Нюбъри“. Предполага се, че е идвал от Пилар. А тъй като не е кацал на летище, няма сведения кога и дали е излетял оттам. Останал е на „Хорхе Нюбъри“ до края на деня, след това отново се е върнал в Пилар.
— Това означава, че в нощта на убийствата в имението „Бел Рейнджърът“ на Певснер е имал достатъчно време, за да лети до провинция Такуарембо и да се върне. Ако е прелетял съвсем ниско, нито радарите тук, нито аржентинските радари са успели да го засекат.
— Мислиш, че Певснер е замесен в тази работа в имението ли?
— Не знам, Дейвид. Само че Певснер не е от хората, които могат да отпаднат от подозрение единствено защото има неопетнена репутация. Ще ти разкажа какво още съм научил, с надеждата, когато свърша, ти да ми разкажеш какво знаеш по този въпрос.
— Не мога да приема такава сделка.
— Сам разбираш, че това е признание, че знаеш нещо.
— Нищо подобно. Досега нямах никаква представа, че руският мафиот е в Южна Америка или че притежава хеликоптер. Отказвам се от сделка, защото, след като ти ми разкажеш всичко, а аз не мога да ти кажа нищо, ще ме обвиниш, че не постъпвам честно.
Инспекторът погледна умислен Юнг.
— Помниш ли, че ти казах, че в съвместната ни работа с Мунц се е случвало да охраняваме разни величия като например Фидел Кастро?
Юнг кимна.
— Казах ти още, че едно от нещата, за които не намирам никакво обяснение, е, че двама от нинджите бяха простреляни със специални куршуми, каквито получават единствено стрелците по състезания и войниците от Специалните части!
— Помня.
— Най-много ме озадачи реакцията на посланик Макгрори, когато заместник-министърът на външните работи Алварес го попита дали случайно не е чувал за намеса на вашите Специални части. Наблюдавах изражението му. Изненадата му беше неподправена, както и гневът му, когато чу въпроса. Ако вашите Специални части са били замесени, посланик Макгрори не знаеше нищо по този въпрос. Следователно възможностите са две — или те не са били замесени, или са предприели толкова секретна мисия, че дори американският посланик не е бил уведомен.
— Хосе, има едно правило, което се съблюдава много строго — особено в случаите, когато се използват Специалните части — нищо не може да се случи в чужда страна без знанието на посланика.
— Да, знам — кимна инспекторът. — Нека да довърша. Задавах си всички тези въпроси, когато отидох в Британската болница, за да присъствам на аутопсиите на господин Лоримър и нинджите. След това, когато наблюдавах простреляния в главата нинджа, ми се стори, колкото и да бе глупаво, че съм го виждал някъде.
— Ами?
— Трябваха ми трийсет и шест часа, за да си спомня къде и кога — призна Ордьонес. — Тогава си извадих албума и го открих. Снимка на Фидел Кастро, застанал пред хотел „Белмонт Хаус“, а зад него се виждаха три познати лица. El Coronel Алфредо Мунц, аз и майор Алехандро Винченцо от кубинското разузнаване.
— Мили боже! — възкликна Юнг. — Ти сигурен ли си?
Инспекторът кимна бавно.
— При нас съществува практика да снемаме пръстовите отпечатъци на такива хора, когато посещават страната ни. Имаме и твоите, например. Проверих отпечатъците. Майор Винченцо от Кубинското разузнаване, идвал тук като шеф на охраната на Кастро, е един от убитите нинджи в имението „Шангри-Ла“ с куршум на Специалните части.
— Значи са били кубинци?
— Останалите ги нямаше в базата данни, но за Винченцо нямаше съмнение. — Ордьонес се изправи. — Ако не възразяваш, приятелю Дейвид, ще си сипя още една чашка „Феймъс Граус“, докато ти прецениш каква помощ можеш да ми окажеш.
— Какво, по дяволите, са търсили кубинците в имението? — чудеше се Юнг.
Инспекторът се разсмя.
— Прости ми, но реакцията ти е толкова прозрачна, колкото и на посланик Макгрори. Не успя да прикриеш учудването си, нали сеньор Непроницаем?
— Точно така — призна Юнг.
— Мога ли да започна да ти задавам въпроси?
— Ще ти кажа каквото мога — съгласи се агентът.
Помисли си:
— Да започнем с най-важното за мен — заговори инспекторът от бара. — Защо охранявате семейството на Мунц? И от кого?
— Мунц се безпокои за сигурността им.
— А вас какво ви засяга?
— Длъжници сме му.
— Защо?
— Не мога да отговоря.
— Прости ми, но прав ли съм да подозирам, че тази работа има нещо общо с раната му? — попита Ордьонес. — Възникват още въпроси, включително и първият — от кого?
— Не знаем. Вероятно хората, които са убили Мастърсън.
— Това би трябвало да са същите хора, които са изпратили нинджите в имението, не мислиш ли?
— Звучи логично, но истината е, че не знаем.
— Пазите го и от руския мафиот Певснер, нали?
— Възможно е, много възможно и от него.
— Ще бъда напълно честен с теб, Дейвид. Изпитвам огромно облекчение, че Мунц ви вярва толкова, че да ви повери закрилата на семейството си. Това означава, че се класирате сред добрите.
— Мисля, че наистина сме от добрите — отвърна агентът.
— Как възнамерявате да защитите сеньора Мунц и момичетата? Мога ли да помогна с нещо?
— Заминават за Щатите — призна Юнг. — Утре.
— И Алфредо ли ще пътува с тях?
— Не. Отказа.
— Ако не вярвах, че сте от добрите, щях да заподозра, че семейството му са заложници, за да осигурят доброто му поведение.
— Това са пълни глупости — сопна се възмутен Юнг. — Той остава, за да ни помогне да разберем кои са мръсниците.
— Първо, ще се погрижа семейство Мунц да са в безопасност, докато се качат на самолета с теб и ковчега на Лоримър.
— Те не заминават с мен — отвърна Юнг. — Частен самолет ще ги вземе утре по някое време.
— „Лиърджет“ ли?
