— Шефе, това не влиза в служебните й задължения — отвърна Агнес, — има си собствен кабинет, собствен административен асистент, но всеки път, когато Киселия поиска кафе, Джулиет намира време да му го донесе.
— Ако беше друг, а не Киселия — отвърна Кастило, — бих казал, че тя го харесва. Само че в нашия случай става въпрос за най-обикновено любопитство.
Милър му показа среден пръст.
— Едгар, запознай се с госпожа Агнес Форбисън, която е истинският шеф тук, а Киселия е всъщност майор Дик Милър.
Дешамп кимна и на двамата, но не каза нищо.
— Трябва да те видя насаме, подполковник — заяви той.
— Тук има списък с хора, Едгар — Агнес и Дик са включени — ти току-що влезе в него — които знаят всичко, което знаят и останалите. Какво има?
— Вчера бях в Ленгли, подполковник. Един от дебелогъзите бюрократи там ми каза, че посланик Монтвейл искал да свърша някаква работа за него и да се явя лично. Затова отидох да се срещна с посланика. Той беше прекалено зает, за да се разправя с незначителен тип като мен, но лакеят му, Труман Елсуърт, с когото сме се срещали едно време, ме изпрати при теб за неопределен период и заяви, че ти си щял да ми обясниш каквото трябва.
— Ще ти обясня. Добре дошъл, Ед.
— Не си хаби приказките с приветствия. Остави ме да довърша.
Кастило изви едната си вежда.
— Добре, слушам те.
— Исках ти пръв да научиш, подполковник, че след малко отивам в Ленгли, за да подпиша заявлението си за пенсиониране, което в момента печатат. Съобщиха ми, че са необходими около три седмици, за да оправят всичко около пенсионирането. Натрупал ми се е доста платен отпуск, така че смятам да го използвам до уреждането на пенсионирането ми.
Кастило не отговори веднага.
— Струва ми се, че има нещо, което те е подразнило.
Дешамп се усмихна едва-едва.
— Казах ти в Париж, шефе, че ще ти кажа, ако се интересувам от нова работа във Вашингтон. Не съм се съгласявал. Не искам да работя тук и няма да работя.
— Имам нужда от теб, Ед — заяви простичко Кастило. — Извинявам се, че Монтвейл те е накарал да се качиш на първия самолет…
— Дори не беше Монтвейл — прекъсна го ядосан Дешамп. — Не беше и лакеят Елсуърт, а някакъв книжен плъх от Ленгли.
— … но вчера — бях в Аржентина — разбрах, че имам огромна нужда от теб, затова помолих Монтвейл да те изтегли тук.
Дешамп поклати глава.
— Веднага личи, че Вашингтон е успял да те зарази, шефе, че желанието ти да изградиш империя е станало неустоимо. Много добре знаеш, че ти дадох — и ще продължа да ти давам — всичко, което съм изровил около онези гадове, въвлечени в скандала
— Не се опитвам да градя империя!
— Погледни този противен кабинет. Това е тронната зала на бюрократ!
— Агнес е виновна за офиса. Тя каза, че било важно да изглежда по този начин. Аз не мога да се оправя във Вашингтон, докато тя може.
Агнес изсумтя без капка притеснение.
— Точно така е и нямам никакво намерение да се извинявам, задето съм се опитала да науча Чарли на основните правила.
Дешамп я погледна така, сякаш имаше намерение да отговори, след това реши нещо друго и погледна отново Кастило.
— Шефе, защо реши, докато беше в Аржентина вчера, че имаш толкова голяма нужда от мен, че да ме домъкнеш тук, независимо дали искам, или не искам?
Отговори Агнес:
— Сигурно всичко е започнало в Будапеща, когато въпросните хора — много ми хареса думата
Кастило я погледна.
— Опитали са се да те очистят? — повтори Дешамп.
— Опитаха се да отвлекат или очистят източника ми в Будапеща. Тъй като първият им опит се провалил, те пробваха отново. Само че аз бях в апартамента му.
— Затова му се наложило да ликвидира двама от тях — добави Милър.
Дешамп погледна Кастило за потвърждение.
Кастило бавно кимна.
— Ти май си истински Джеймс Бонд, а, шефе? — подметна Ед.
— Такъв е той — намеси се отново Милър. — Шефът дори бил достатъчно предвидлив да вземе .22 със заглушител от колегата ви в Будапеща.
Кастило погледна Милър с убийствен поглед.
— Не мога да повярвам, че ти е дал такова оръжие — учуди се Дешамп. — Той е от най-тъпите парчета в Агенцията.
— Забелязах — отвърна Кастило. — Наложи се лично Монтвейл да го накара да отвори оръжейната.
— А тъпото парче в Будапеща какво знае за цялата работа? Знае ли за двамата, които си очистил?
Кастило поклати глава.
— Нищо не съм му казвал.
— Много умно си постъпил, шефе — похвали го Дешамп. Замълча и се замисли. — Май си стигнал доста близо до целта.
— Освен това се опитаха да очистят агента на ФБР, който беше с мен в именито на Лоримър — в Уругвай — и преследват бившия шеф на ДРУ в Аржентина, който също беше в имението. И семейството му.
— Какво стана с източника ти от Будапеща? — полюбопитства Дешамп.
— Прехвърлих го в Аржентина, където двама стари приятели го охраняват.
— Какви са тези стари приятели?
— Трима са — уточни Кастило, изви вежда и добави: — Алекс Дарби с господин и госпожа Сиено.
Дешамп се замисли над чутото, кимна и попита:
— А охранявате ли онзи от ДРУ?
— Прехвърлихме семейството му тук. Той е все още в Аржентина, в безопасната квартира при останалите и се опитва да им помогне да навържат фактите. Тъкмо затова ми трябваш, за да разберем какво става.
— Как мога да ти помогна?
— Ами ако ти кажа, че Монтвейл каза на президента, че лично ще позвъни на директора на Централното разузнаване, за да му каже, че ще бъдеш тук, и да му нареди да осигури всичко, от което се нуждаеш?
Дешамп отново се замисли, след това каза:
— Когато подадох заявление за напускане, те ми се сториха много доволни. Май се е разчуло.
— Не мисля, Ед, няма как да стане толкова бързо — намръщи се Кастило. — Монтвейл го каза на президента вчера следобед.
— В такъв случай излиза, че просто са били доволни да се отърват от мен — реши Дешамп. — Да ти кажа истината, малко се вкиснах от готовността им да ми видят гърба. — Замълча отново и попита: —