— Решавайте, инспекторе — подкани го Кастило. — Тръгвате или оставате?

След малко Дохърти отговори.

— Оставам с резерви.

— Какви резерви?

— Няма да върша нищо, което е в разрез със закона.

— Това означава, че си тръгвате — заяви Кастило. — Ще направя каквото е необходимо, за да изпълня дадената ми заповед, и не мога да обещая, че няма да нарушавам законите.

Дохърти въздъхна шумно.

— Да ви кажа ли какво си мисля, подполковник?

— Щом настоявате — отвърна Чарли.

— Ако откажа, ще изпратят друг на мое място, ако и той откаже, ще изпратят трети, докато накрая дойде човек, който е готов да ви играе по свирката.

— Напълно разумен сценарий — съгласи се Кастило.

— Когато постъпих на работа в Бюрото, си мислех, че рано или късно ще се наложи да заложа живота си на карта.

По онова време бях млад наивник и си представях банкови обирджии с пищови или руски шпиони, които действат с отрова или ножове. Никога не ми е хрумвало, че мога да заложа живота или кариерата си за нещо подобно. Той въздъхна отново.

— След като президентът е преценил, че е толкова важно кой съм аз, че да оспорвам решенията му? А кой е по-подходящ от мен да опази Бюрото да не хвърлят кал по него?

Погледна Кастило.

— Добре, оставам. Без резерви. Ще играя по вашите правила.

— И никакви тайни резерви — настоя Кастило.

— Както вече казах, подполковник, оставам. Това означава, че съм с вас.

Никой от присъстващите не се усмихна.

— Добре, Агнес, къде да се настаним? — попита Кастило.

— Мислех си за конферентната зала — отвърна тя. — Голяма е колкото баскетболно игрище, има телефони и всичко необходимо. И, разбира се, кафе машина.

— Заведи, ако обичаш, господин Дешамп и инспектор Дохърти да огледат. Трябва да си кажа няколко думи с майор Милър, а след това и ние ще дойдем да огледаме.

— Кажи? — обърна се Кастило към Дик в мига, в който вратата се затвори след госпожа Форбисън и останалите.

— Инспектор Дохърти не те харесва особено — призна Милър.

— Пет пари не давам дали ме харесва или не. Въпросът е дали ще пипне телефона в мига, в който му попадне случай. „Момчета, направо няма да повярвате какво е намислил оня лудият Кастило“.

— Аз лично не бих му гласувал доверието, което ти гласува на Юнг.

— В тази връзка искам да ти кажа, че Юнг вече обърна нова страница.

— Преди или след като онези мръсници са се опитали да го убият?

— Бритън ми зададе почти същия въпрос — разсмя се Кастило.

— Нали знаеш, че хората са казали, че великите умове мислят еднакво — отвърна Милър. — Кажи.

— Аз лично разбрах след това — призна Кастило. — Имам чувството, че е отпреди това.

— Сигурно се дължи на това, че си харизматичен лидер.

— По-скоро защото му казах, че до края на кариерата си ще разследва измами с талони за паркиране някъде в Южна Дакота, а той сам е стигнал до извода, че това ще се случи така или иначе, ако се върне във ФБР. Следователно връщането отпада, а се оказва, че да работи за нас, не е чак толкова зле. Не знам. Нямам намерение да броя зъбите на харизания кон. Юнг е умен и имаме нужда от него.

— Преди да го изпратиш на юг, каза, че му имаш доверие, защото е човек с висок морал — напомни му Милър.

Кастило кимна.

— Според мен и Дохърти е такъв. Разликата е, че Дохърти е от големите играчи в Бюрото.

— Той обаче знае, че, първо, е тук, защото президентът е наредил, и, второ, че ако нещо се чуе във ФБР и ние разберем, той ще бъде единственият заподозрян.

— С изключение на Юнг, разбира се — напомни му Кастило. — Какво мислиш за Едгар Дешамп?

— Струва ми се, че те харесва — отвърна Милър. — Беше ядосан — ама много — защото беше решил, че приятелят му Кастило му е забил нож в гърба.

— Дали все още мисли така?

— Даде ти втори шанс — обясни Милър.

Кастило кимна.

— Аз го харесвам. А на нас ни трябва точно динозавър като него.

— Интересно ми е как ще се спогодят с инспектора.

— Господи, дори не помислих за това — призна Кастило. — Ще дойде още един. Пак е от големите играчи в Националната агенция по сигурността. Няма да работи за нас, но ще ни осигури каквото ни е необходимо.

— Кога ще дойде?

— Би трябвало вече да е дошъл — отвърна Чарли. — Да видим какво е направила Агнес.

Конферентната зала не беше чак колкото баскетболно игрище, но бе огромна. Имаше овална маса с дванайсет места, пред всяко поставен бележник, телефон, малък монитор и кожен стол. Имаше място за още хора. В единия край имаше екран, сега навит на руло, а на стените бяха монтирани плазмени широкоекранни телевизори. Две „черни дъски“ на колелца, снабдени с жълти маркери, вместо с тебешир, бяха прибрани до едната стена и оставаше място поне за още пет или шест.

— Все едно че се каним да насочваме някого как да кацне на луната — пошегува се Милър.

Кастило и Агнес се разсмяха.

Дешамп и Дохърти дори не трепнаха.

— Подполковник — обади се Дохърти. — Искате ли предложение как да процедираме?

— Разбира се, инспекторе.

— Първо най-основното. Ако тази стая не е проверена, проверете я и го правете всеки божи ден.

— От Националната агенция по сигурността ще изпратят човек — отвърна Кастило. — Предполагам, че е техник. Това добре ли е?

Дохърти кимна, след това продължи:

— И заключете тази зала. Никога не я оставяйте празна и не допускайте вътре хора, които нямат работа. Ако стане прекалено мръсно, затваряме за час, обръщаме дъските и викаме някой да почисти.

— Няма проблем, инспекторе — кимна Агнес Форбисън.

— Като говорим за дъски — продължи Дохърти, — тези двете няма да са ни достатъчни. Донесете още четири — нека да са шест.

— За кога ги искате? — попита Агнес.

— За веднага.

— Първата ще бъде тук след пет минути — отвърна Агнес. — Сигурно ще са необходими два часа за останалите пет.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре — отвърна Дохърти.

— Защо са ни толкова дъски? — учуди се Кастило.

— Инспектор Дохърти сподели с мен — отвърна Дешамп, — че има намерение да използва единствено и само най-добрия компютър.

— Ще се заемеш ли с компютрите, Агнес? — попита Кастило.

— Веднага щом с инспектора ми кажете какво ви е необходимо.

— Подполковник — прекъсна ги Дешамп, — ние говорим за компютрите между ушите ни.

Вы читаете Ловците
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату