Ловците

08:25, 11 Август 2005

— Добре дошъл, шефе — поздрави госпожа Агнес Форбисън, заместник-директор на администрацията към Звеното за организационен анализ, когато Кастило, Торине, Милър и Бритън слязоха от асансьора. — Да не би вече да предпочиташ да те наричам „подполковник“?

— Предпочитам да ме наричаш Чарли, Агнес.

Тя се приближи и го целуна по бузата.

— Това вече ми е минало през главата — отвърна спокойно тя. — Вече си прекалено голяма клечка, за да се обръщам към теб на малко име. Та кажи кое от двете предпочиташ?

— Предавам се — въздъхна Кастило. — Ти си избери.

— Шефе звучи по-добре — отвърна тя. — Този град е пълен с полковници и подполковници. Да не се обидите, полковник Торине?

— Няма, разбира се — отвърна Торине.

Тя погледна Бритън.

— Много свежо сако, Джак.

— Благодаря — отвърна Бритън. — Нямам какво друго да облека. Не бях предвидил разходка до Вашингтон.

— Какво е първото за днес, Агнес? — попита Кастило.

— Вече те чакат — заяви тя и го поведе към кабинета му — на вратата имаше табела „Влизането забранено“ — пъхна някаква бяла карта, подобна на кредитна, отвори и подаде картата на Кастило.

Всички влязоха след него.

— „Фърст“ ще ме върне обратно в Пенсилвания — заяви Бритън.

— „Фърст“ е кредитна карта — уточни Агнес. — Нали няма да си тръгнеш, преди да получиш кредитната си карта „Американ Експрес“, Джак?

— Аз си имам „Американ Експрес“ — отвърна той.

— От тези нямаш — обясни Агнес. — Всичките пристигнаха вчера.

Тя приближи до бюрото на Кастило, отвори едно от чекмеджетата и извади десетина платинени кредитни карти „Американ Експрес“. Подаде по една на Бритън, на Кастило и на Торине, а останалите върна в чекмеджето.

— Милър вече има, имам и аз — уточни тя.

Бритън огледа своята.

— Какво, по дяволите, е това „Консултантски услуги «Госингер»“? — попита той.

— Трябваше ми име за неправителствена организация, за да можем да харчим парите на Лоримър — обясни тя. — А това име ми се стори подходящо. Картите са от онези, с които можете да купите бензин за самолет и никой няма да задава въпроси.

— Казва се гориво, Агнес — усмихна се Кастило. — Ти си невероятна.

— Нали ти казах, че ще ти бъда от полза — напомни му тя. — А от банка „Ригс“ ще ни издадат чекове на името на „Консултантски услуги «Госингер»“ веднага щом могат. Това може и да е днес, но най-вероятно ще се наложи да изчакаме три или четири дни. Трябват ми образци от подписите ви, за да ги депозирам в банката, преди да започнете да подписвате чекове.

Обърна се към Торине.

— „Консултантски услуги «Госингер» е официалният собственик на «Гълфстрийма» — продължи тя. — От летището ще пращат сметките за хангара, поддръжката, обърни внимание, за самолетното гориво и всичко останало на «Госингер»“.

— Вчера трябваше да им дам кредитната карта на Чарли — обясни Торине.

— Сигурно бюрократичната машина все още не се е задействала — отвърна тя. — Ще им звънна, за да прехвърлят сумата.

— Значи имаме фирма? — попита Кастило.

— Да, в Делауер, и пощенска кутия — кимна Агнес.

Отново се обърна към Бритън.

— Къде в Пенсилвания?

— В Бетлихъм.

— Знаеш ли на какво разстояние е?

— На двеста и четирийсет километра, може би малко повече.

— С влак ли ще пътуваш до Филаделфия? Там от Тайните служби могат да те вземат. Ако предпочиташ, вземи един от „Юконите“. С него ще бъде малко по-бързо.

— В Бетлихъм има три „Юкона“ на Тайните служби — призна Бритън. — Нали няма да е проблем, ако взема един от вашите?

— Не, разбира се. Щом ми дадеш образец от подписа, ще позвъня.

— Благодаря — отвърна Бритън.

— Чарли — намеси се Торине. — Имаш ли нещо против, след като оправя документите на „Гълфстрийма“ и дам образец от подпис, да се прибера за няколко дни?

— Не. През следващите седемдесет и два часа няма да мръдна оттук. Но никога не се знае.

— Знам — въздъхна Торине. — Ако имаш нужда от мен, ще накарам някого да ме върне.

— Добре — съгласи се Кастило. — Благодаря и на двамата.

— Сега какво, Агнес? — попита Кастило, след като Торине и Бритън си тръгнаха.

— Седни, Чарли, да пием по едно кафе, докато ти разкажа какво друго става.

— Дик, ти искаш ли кафе? — попита Кастило.

— Не мога да изпия нито една глътка повече.

— Защо тогава не се свържеш с Буенос Айрес да видиш дали няма нещо ново?

— Там е седем и половина — отвърна Милър. — Има ли будни по това време?

— Добре, седни, пий едно кафе и след половин час ще звъннем.

Милър сви рамене.

— Става.

Агнес натисна някакво копче на един от телефоните върху бюрото на Кастило и поръча кафе.

След това обясни:

— Господин, на име Дешамп, те чака, шефе. Иска да се видите при първа възможност.

— Супер! — зарадва се Чарли. — Покани го да влезе и поръчай кафе и за него.

Агнес веднага се зае с поставената й задача.

Едгар Дешамп се показа на вратата тъкмо когато много привлекателна афроамериканка в началото на трийсетте внасяше кафетата.

Кастило поздрави.

— Добро утро, Едгар. Много се радвам да те видя.

Дешамп кимна, но не каза нищо.

— Джулиет — обърна се Агнес към привлекателната жена. — Това е шефът, подполковник Кастило. Подполковник, госпожица Ноулс отговаря за секретните документи. Има магистърска степен по политология от „Джорджтаун“. Има няколко разрешителни за достъп до секретна информация, но ти трябва да помислиш за още едно…

— Нека да се заемем с това по-късно — прекъсна я Кастило. — Много ми е приятно да се запознаем, госпожице Ноулс…

— Наричайте ме Джулиет — предложи тя.

— Ще поговоря с вас по-късно, но сега имам разговор с господин Дешамп.

— Разбира се, господине. Много ми беше приятно да се запознаем.

Щом вратата се затвори, Кастило попита:

— След като се занимава със секретните документи и има магистърска степен от „Джорджтаун“, защо сервира кафета?