поканя и него. Колко щеше да се зарадва да те види.
Когато всички се качиха в „Юконите“ на Тайните служби, доня Алисия подаде на Кастило пакет, увит във фолио. Вътре имаше ребра на скара.
— За Рикардо, Карлос — настоя тя. Не бе забравила специален агент Рикардо Солес от Агенцията за борба с наркотиците. — Предай му много поздрави и му кажи да ги затопли в микровълновата, ако няма подръка скара.
— Ще му намерим скара, бабо — отвърна Кастило.
На път към летището минаха покрай клуб „Сам“. Кастило не спираше да мисли за храна; сигурно заради ребрата.
— Някой да има карта за „Сам“? — попита той.
Инспектор Дохърти призна, че има.
— Бихте ли ме върнали до клуба? — помоли Кастило. — Вече е отворен.
Половин час по-късно Кастило излезе от „Сам“ с две малки чувалчета брашно за палачинки и няколко литра кленов сироп, последван от полковник Торине, който носеше пликове, пълни с тениски и шорти, огромно количество шоколади и вафли и подплатено дънково яке.
Приключиха бързо на митницата и излетяха няколко минути след осем. Първата им спирка беше в Кито, Еквадор, по средата между Мидланд и Буенос Айрес. Кацнаха там в 13:35.
Докато похапваха печено на скара пиле, агент Юнг от ФБР се обърна към инспектор Дохърти със самодоволно изражение.
— Преди да пристигнем в Буенос Айрес, инспекторе, няма да е зле да ми предадете пистолета си.
— Откъде-накъде?
— Защото, в противен случай, на митницата ще ви го конфискуват.
— Това не важи ли и за теб?
— Аз съм с дипломатически паспорт — отвърна ухиленият Юнг. — А вие не.
— Пищовлията Юнг ти го начука, Джон — засмя се Едгар Дешамп.
— Ами ти? — предизвика го Дохърти.
— Аз вече предадох моя — отвърна Дешамп. — След като е така любезен да пренесе незаконно и твоя, предлагам да започнем да му викаме официално
Излетяха отново в 15:10. Пет часа и трийсет и две минути по-късно, Кастило — стараеше се много да приземи машината без всякакви грешки и пропуски — кацна доста тежко на „Хорхе Нюбъри“.
— Заради двата часа разлика — обърна се Джейк Торине към Кастило — ще запише в бордовия дневник, че сме кацнали в 18:45 местно време. И тъй като съм страхотен пич и нямам никакво намерение да нараня чувствителен нисшестоящ колега, няма да правя забележки за отвратителното ти кацане.
Както и миналия път, Пол Сиено и Рикардо Солес ги чакаха с вече познатия им мерцедес „Трафик“, който отново бе представен за ван, извозващ туристи до отдалечено имение.
Щом минаха през митническа проверка и паспортен контрол, всичко се промени. Очевидно Сиено бе страхотен почитател на Едгар Дешамп и много се зарадва, когато ги видя.
ДВЕ
Щом влезе в къщата, Дешамп бе топло посрещнат от Сузана Сиено и едва забележимо по-малко възторжено от Алекс Дарби.
Кастило също бе посрещнат с радост. Макс толкова се зарадва да го види, че скочи, подпря лапи на гърдите му и го събори, а след това облиза цялото му лице.
Кастило се опитваше да се изправи, когато Ерик Кочиан заслиза по стълбите и заяви на висок глас:
— Виждам, че баш тъмничарят е пристигнал.
— Извини ме, че се опитвам да те опазя жив, чичо Ерик — озъби се Чарли.
— Всеки, който най-безсрамно си позволява да краде обичта на кучето на друг, заслужава презрение — продължи да се заяжда Кочиан.
— Ерик Кочиан, Джон Дохърти — представи ги Кастило. — Сигурен съм, че вие двамата ще станете първи приятели.
— Това да не би да е даскалчето с черните дъски? — попита Кочиан. — Познах го по гласа.
— А двамата господа, инспектор Дохърти — продължи Кастило, — са от вашия бранш. Шандор Тор, бивш инспектор от полицията в Будапеща, и полковник Алфредо Мунц, бивш шеф на аржентинското ДРУ, което е нещо като ФБР и ЦРУ на едно място.
— Знам какво е ДРУ — озъби се Дохърти, докато подаваше ръка.
— Карлос, едва ли си имал време да видиш семейството ми — обади се Мунц.
— Напротив — отвърна Кастило и бръкна в куфарчето си, за да извади лаптопа. — Държа да те предупредя, че сигурно ще искат да останат в Щатите.
Той се обърна към компютъра, намери каквото му трябваше и го подаде на Мунц.
— Снимките са много. Просто натисни, когато искаш да минеш на следващата.
Мунц погледна първата и я показа на Тор. На нея бяха дъщерите му, облечени в бели дрехи на готвачки, с огромни бухнали шапки, докато печаха пържоли на скарата, а сеньора Мунц и доня Алисия, прегърнати като сестри, ги наблюдаваха усмихнати.
— Това е баба ми, Алфредо — обясни Кастило.
Мунц разгледа двайсетте снимки една по една и върна лаптопа на Кастило.
— Иска ми се да те целуна, Карлос — каза Мунц, — а след това да убия Певснер бавно и много мъчително.
— Не прави нито едното, нито другото, много те моля — усмихна се Кастило. — Инспектор Дохърти ще остане с грешно впечатление, а Певснер може би не е — и сигурно не е — виновен.
Юнг извади пистолетите на Дохърти и Дешамп от куфарчето си, върна им ги, при което Дарби подхвърли, че ако ги носят, може да си имат проблеми, но нямало да има проблем, ако се движат с автомобил на посолството с дипломатически номера, които да им гарантират имунитет, в случай че Федералната полиция реши да ги спре.
Кастило, следван по петите от Макс, извади две бутилки бира от хладилника и тръгна към quincho; Сузана му беше казала, че ефрейтор Лестър Брадли е дежурен при радиото.
Щом Кастило влезе, Брадли скочи, козирува и поздрави:
— Добър вечер, подполковник. Днес аз съм дежурен.
— Свободно — отвърна Кастило и се постара да потисне смеха си. Не успя. Усмихна се широко и подаде на Брадли бутилката бира. — Пийни с мен една бира, Лес.
Когато забеляза, че Брадли се притеснява, Кастило продължи:
— Най-добре да си запишеш, ефрейтор. Когато старши офицер ти подава бира и ти нарежда да пиеш, означава, че не подлежиш на наказание, задето пиеш по време на дежурство.
— Слушам, господине. Благодаря ви, господине.
— Чува ли се нещо от Щатите, Лес? — попита той.
— Преди около час дойде съобщение от майор Милър, което трябва да ви предам веднага щом пристигнете. Предадох го на старши сержант Дейвидсън, господине.
— След като аз съм тук, а Дейвидсън го няма, защо не ми го предадеш?
— Слушам, господине. Цитирам:
— Да, разбрах — потвърди Кастило. — Лес, би ли отишъл да доведеш — много дискретно — госпожа Сиено, господин Дарби, старши сержант Дейвидсън и господин Солес? Аз ще поема радиото.
— Слушам, господине. — Брадли скочи и се отправи към вратата. След това спря и много внимателно остави бутилката бира на пода. — Най-добре да я оставя тук, господине. Старши сержант Дейвидсън може и
