— Да, господине.
— Имаш ли някакви въпроси, Дебелак?
На Кениън му трябваха трийсет секунди, за да отговори. Оказа се, че това е достатъчно време, за да си върне част от куража.
— Искам да знам какво става тук, Кастило — попита той. Къде съм и къде отиваме? Казано ми беше, че идваме да видим новия ти самолет.
— Въпросите станаха три — отвърна Чарли. — Отсега нататък, когато ти позволя да зададеш въпрос, означава, че имаш право на един въпрос. Тъй като нямаше представа за това правило, ще отговоря и на трите ти въпроса.
— Къде сме? Намираме се на приблизително шест хиляди метра височина и летим към Флорънс, Колорадо. Ще стигнем до онова, което става тук, след малко. Друг въпрос?
— Флорънс в Колорадо ли? Какво има във Флорънс, Колорадо?
— Това са два въпроса, Дебелак. Не ме карай да повтарям. Следващия път, в който зададе два въпроса, специален агент Юнг, му пуснете ток.
— Слушам, господине.
— Тъй като въпросите ти са свързани, ще отговоря. Във Флорънс, Колорадо, се намира федералният затвор със строг режим. Ти чувал ли си за него, Дебелак?
— Не — отвърна нетърпеливо Кениън.
Кастило вдигна показалец.
— Не, господине — поправи се бързо Кениън.
— В затвора на Флорънс са събрани много лоши хора. Там не се позволяват контакти с останалите затворници и имаш право да излезеш за час, за да се разтъпчеш. През месец на семействата им се позволява да ги посетят за един час, стига да са се държали прилично.
— А като казвам много лоши хора, говоря за Робърт Хансън, агента от ФБР, който бе хванат да шпионира в полза на руснаците, и — това ще те заинтересува — и Омар Абдел-Рахман и Рамзи Юсеф, ислямските терористи, които избомбиха Световния търговски център през 1993 година. Те ще стоят там до края на живота си без право на помилване. Лично аз смятам, че предателите и терористите и всичките им помощници трябва да бъдат екзекутирани, но съдът се оказва прекалено благосклонен към тези боклуци. Може и в твоя случай да проявят благосклонност.
— Но лично аз не бих разчитал на подобно нещо, Дебелак. Ти си бивш офицер от армията. Знаеш, че не е трябвало да вършиш онова, което си свършил. — Не мога да си представя съдебни заседатели — особено тексасци — да препоръчат каквато и да е благосклонност към теб. Да искаш да питаш нещо?
— Нямам никаква представа какви ги говориш — отвърна Кениън, събрал малко повече кураж.
— Следващия път, когато излъже, му пусни ток, Юнг.
— Слушам, господине.
— Дебелак, нали нямаш намерение да отричаш, че си изпратил 1 950 000 от твоята сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови, която си си въобразявал, че никой няма да проследи, до джамията „Ари-Тег“ в Истън и религиозната група, дето се е свързала с мюсюлмански терористи?
Кениън пребледня и се ококори.
— Така ли е? — настоя Кастило.
Дебелака се изправи рязко и повърна на пода.
— По дяволите! — възкликна отвратен Едгар Дешамп.
— Върви обратно в тоалетната, Дебелак — нареди Кастило. — Вземи салфетки и почисти тази гадост.
Кениън вдигна стегнатите си от белезниците ръце.
— Забелязах — отвърна Кастило. Неприятната миризма бързо се разпространяваше. — Какво от това? Побързай. Ще ми овониш самолета.
Кениън се изправи от ниското канапе и тръгна към задната част.
— Май нещо е ухапало Дебелака по задника — отбеляза Дешамп.
Останалите се разсмяха.
Кениън се върна със салфетките, отпусна се на колене и започна да попива повърнатото. Не каза и дума.
Юнг, покрил устата и носа си с кърпичка, се изтегли в предната част на пътническия салон, за да донесе ароматизатор, след това го изпръска целия.
Когато Кениън прецени, че е приключил, погледна Кастило и той поклати глава.
— Чисто, Дебелак, казах чисто — рече натъртено той.
Кениън се връща още три пъти до тоалетната, за да вземе салфетки, и търка дълго преди Кастило да нареди:
— Сядай.
— Добре, та докъде бяхме стигнали, преди Дебелака да освини? — попита той.
— Нямах представа, че онези хора във Филаделфия са терористи — изломоти Кениън.
— Не съм ти разрешил да говориш — повиши глас Кастило. — Следващия път, когато си отвориш устата без разрешение…
Той се направи, че стреля.
Кениън се сви, сякаш Кастило бе натиснал спусъка на истински пистолет.
— Ще говориш ли с нас, Дебелак? Или предпочиташ да се разприказваш пред хората, които те чакат във Флорънс? — попита Кастило.
Кениън мълчеше.
— Ти решаваш — продължи Чарли. — Кой вариант предпочиташ?
Кениън бе зареял поглед нанякъде и очевидно мислеше. След това погледна Кастило.
— Ще ти кажа каквото искаш, но трябва да ми повярваш, защото наистина не знаех, че хората от Филаделфия са терористи.
— Ще те изслушаме — съгласи се Кастило. — Ще ми дадеш ли касетофона си, Джон?
Дохърти подаде на Кастило малък касетофон.
Чарли се върна при Кениън.
— Събери си коленете, Дебелак — нареди той и след като Кениън се подчини, Кастило остави касетофона върху краката му. — Ако падне на земята… — започна той и отново се престори, че стреля.
Кениън бързо протегна ръце, за да задържи касетофона на коленете си.
— Преди да го пусна — обясни Кастило, — искам да ти кажа нещо, в случай че решиш, че гражданските ти права са нарушени и каквото и да ни кажеш няма да бъде признато от съда.
— В момента си пред нещо като съд. Ние сме и съдии, и съдебни заседатели. Нека да ти кажа кои сме. Познаваш Фернандо, разбира се, мен ме помниш и дори знаеш, че съм офицер от американската армия. Специален агент Юнг е от ФБР. Това е Едгар Дешамп от ЦРУ. Това е инспектор Дохърти от ФБР. Другите двама господа са Джордж Фелър и Сам Оливър от Тайните служби. Пилот на самолета е полковник Джейк Торине от Военновъздушните сили на САЩ. Втори пилот е майор Дик Милър.
— Сигурно се питаш защо ти казвам всичко това. Причината е, че ако по някаква случайност се върнеш в Мидланд или когато най-сетне те приемат във Флорънс и ти позволят да се видиш с някого — нито адвокатът ти, нито някой друг ще ти повярва, че си бил отвлечен от съученика ти от Тексас и си бил завлечен на борда на „Гълфстрийм III“, пилотиран от офицер от Военновъздушните сили и офицер от армията, където си бил заплашван и унижаван от друг офицер от армията, с когото навремето сте били бойскаути, а след това си бил разпитван от агенти на ФБР, Тайните служби и ЦРУ.
— Помисли, Дебелак. Единственият ти шанс да не прекараш остатъка от живота си в килия в затвора във Флорънс е да ни разкажеш всичко. Ясен ли съм?
— Вече ти казах, че няма да скрия нищо. Трябва да ми повярваш, че нямах никаква представа, че става въпрос за терористична група или джамия, или каквото там е във Филаделфия.
— Все това повтаряш — отвърна Кастило. — Той е ваш, инспекторе.
Дохърти се премести от седалката, на която се бе отпуснал, и седна на канапето срещу Кениън. Извади малък бележник и химикалка, пресегна се през пътеката и пусна касетофона.
