ЧЕТИРИ
Кастило позна подполковника пехотинец, застанал до вратата във великолепна униформа с отличителните знаци на адютант на главнокомандващия. Последно се бяха видели на „Еър Форс Едно“ във военновъздушната база „Кислър“ в Мисисипи. Дори помнеше името му: Макелрой.
— Добър вечер, господин секретар, госпожо — поздрави подполковникът секретаря и госпожа Матю Хол. — Президентът ви моли да отидете в президентския апартамент.
След това погледна Кастило и на Чарли му се стори, че в очите на Макелрой проблясва някакъв спомен.
— Вие сигурно сте майор Кастило? — попита подполковникът.
— Да, господине — отвърна Кастило, усмихна се и посочи табелката на гърдите си, на която пишеше КАСТИЛО.
— Президентът ви очаква в президентския апартамент, майоре — уточни подполковник Макелрой. Бе повече от очевидно, че не му бе станало приятно, когато Чарли посочи табелката с името си.
— Слушам, господине — отвърна Чарли.
— Асансьорът е отсреща, господин секретар — посочи подполковник Макелрой.
— Благодаря — кимна Хол.
Първата дама бе в хола на президентския апартамент, ала президента го нямаше. Кастило не се изненада, когато видя останалите присъстващи — държавния секретар Натали Кохън; посланик Чарлс У. Монтвейл, директор на Националното разузнаване, и Фредерик К. Байдърмън, секретар на отбраната, ала четвъртият го стресна. Тук бе и генерал Алън Нейлър. В един от ъглите бе застанал фотограф, стиснал дигитален фотоапарат „Никон“.
Монтвейл, Байдърмън и Хол бяха в официални костюми. Нейлър бе в парадна униформа.
— Ще дойде след минутка — уточни първата дама, след това добави: — Здрасти, Чарли, напоследък все не остава време да се видим.
— Добър вечер, госпожо.
Мъжете му кимнаха, ала нито един не заговори.
Президентът влезе след минута. Тъкмо обличаше официалното си сако.
Присъстващите го поздравиха в един глас:
— Добър вечер, господин президент.
Президентът обиколи стаята, първо целуна жените, след това подаде ръка на мъжете, включително и на Чарли.
— Добре, генерале — започна президентът. — Както обикновено, съм закъснял. Да започваме.
Нейлър извади лист от джоба си.
—
— Щом подполковникът се приближи, за да можем с генерал Нейлър да му сложим новите нашивки — обясни президентът и даде знак на Чарли да се приближи, — ще кажа няколко думи.
Фотографът се приближи и защрака с фотоапарата. Кастило, без дори да се замисля, застана мирно до президента.
— Как да свалим старите? — попита президентът и подръпна пагоните на Кастило.
— Позволете да ви покажа, господин президент — предложи генерал Нейлър. Подаде нещо на президента и положи ръце на раменете на Кастило.
Кастило сведе поглед, за да разбере какво е подал Нейлър на президента.
Кастило усети как очите му се пълнят със сълзи.
— И се плъзват оттук — демонстрира Нейлър.
Фотографът обикаляше около групата и не спираше да щрака с „Никона“, докато президентът нагласяше единия пагон, а Нейлър се бе заел с втория, когато застанаха рамо до рамо, когато президентът, а след него и Нейлър стиснаха ръката на Чарли, и накрая, докато останалите в стаята го поздравяваха. И директорът на Националното разузнаване, и секретарят на отбраната го поздравиха. Първата дама, държавният секретар и госпожа Хол го целунаха по бузата. Накрая фотографът снима всички заедно.
— Сега искам да кажа няколко думи — каза президентът. — На някои от вас им е известно, че съм главнокомандващ. Преди да стане въпрос за повишението на подполковник Кастило, аз наивно вярвах, че щом издам заповед, тя ще бъде изпълнена. Научих, че това не важи, когато става въпрос за повишение на офицери.
— Когато майор Кастило откри и върна откраднатия от терористи „727“ — след като цялата разузнавателна общност го търси безуспешно, след като научихме колко малко е оставало терористите да постигнат целта си и да блъснат самолета в „Либърти Бел“ в центъра на Филаделфия, след като цялата разузнавателна общност отхвърли категорично подобна възможност — аз си казах, че едно най-обикновено повишение не е достатъчна награда за изключителната служба на Кастило в полза на страната.
— Както Мат Хол ми каза, по онова време майор Кастило е бил определен за повишение в чин подполковник заради изключителната му служба.
— Затова попитах генерал Нейлър
— Затова главнокомандващият се оттегли, звънна единствено на генерал Нейлър и му нареди в момента, в който научи, че скърцащите колела на армейската машина са се задвижили и е дошло времето майор Кастило да бъде повишен, да ме уведоми незабавно. И той наистина ме уведоми онзи ден.
Обърна се към Кастило, стисна дясната му ръка и отпусна лявата на рамото му.
— Затова, подполковник Кастило, ще трябва да се задоволите с позакъсняло повишение, вместо с напразни очаквания. Поздравявам те, Чарли.
— Благодаря ви, господине.
Последва любезен смях, аплодисменти и присъстващите отново стиснаха ръката на подполковника.
— Въпреки че държавният секретар недоволства, че след още една чаша ще предам управлението на страната в ръцете на гостите, нека вдигнем тост за новия чин на подполковник Кастило — предложи президентът.
Сервитьор в бяло сако внесе поднос с чаши шампанско и поднесе на всички.
— Дами и господа — продължи президентът с вдигната чаша. — За подполковник К. Г. Кастило.
Президентът тъкмо поднасяше чашата към устата си, когато служител му даде знак, че го очакват на
