Ловците

— Аз не работя за ЦРУ, Ерик.

— Ти така разправяш. Но дори да работеше, пак нямаше да ми кажеш, нали?

— Сигурно си прав — отвърна Чарли.

Кочиан предпочете да смени темата.

— Много мразя да съсипвам книги — призна той. — Само че съм гледал всички шпионски филми по телевизията и ми се стори добра идея да скрия хард диска в книга. Освен това, „От първо лице“ е пълен боклук. — Той замълча и добави: — Пълно е с какви ли не глупости, също като статиите, които непрекъснато пращаш от Вашингтон.

„Той нарочно ли се опитва да ме вкисне? Или може би фактът, че редовно перифразирам статии от «Америкън Кънсърватив», е в пълно противоречие с журналистическите му принципи?“

— Значи мислиш, че господин Путин не е казал цялата истина на репортерите, така ли?

— Ти чел ли си книгата?

Кастило кимна.

— На руски или в превод?

— На руски.

— Тогава ще си спомниш, че каза на един от журналистите, че едва излязъл от университета, е постъпил в КГБ и е научил занаята си, като е слагал край на „дисидентски дейности“ в Ленинград. Това го вярвам. Освен това вярвам, че баща му е бил готвач: първо на царете — готвел е на Распутин — след това на болшевиките, най-вече на самия Ленин, а след това в една от дачите на Сталин близо до Москва.

Нали така казва пред журналистите? Освен това разправя, че баща му е бил в Червената армия, но така и не уточнява кога точно татенцето е бил в униформа.

Кастило кимна.

Измести поглед към лаптопа и видя, че трансферът на файловете почти е приключил.

Вдигна ръка, за да даде знак на Кочиан, че му трябва минутка, и изписа командата за разкодиране.

Кочиан изчака Кастило да вдигне поглед и продължи:

— Мислиш ли, че бащата на Путин е варил цвекло за Червената армия в някое поле, осеяно с трупове? По-скоро бащата на Путин — човек, на когото режимът е вярвал толкова много, че го е допуснал да готви на Сталин — е бил специално назначен, за да следи да не би някой да се отклони от праведния път.

— Правилно.

— Каквото и да е правил татенцето, той успешно се е превърнал във важен апаратчик. Толкова важен, че е вкарал сина си в правния факултет на Ленинградския държавен университет, а след това му е осигурил работа в КГБ, където много бързо са му възложили да се справи с местните дисиденти. След това казва на друг, така наречен, журналист, че го чакало назначение за Източна Германия, където щял да заеме дребен чиновнически пост.

— Това може и да не е точно така.

— Ти да не би да си въобразяваш, че след като се е научил как да се разправя с руските дисиденти, от КГБ не са го изпратили в Източна Германия, за да върши същото?

— По този начин иска да затвори устата на всички — вметна Кастило. — Направил го е в интерес на приятелството между руския президент и обединена Германия.

— Замисли се, Карл. След като е бил „дребен чиновник“ от редиците на КГБ и Източна Германия, той се е върнал в Ленинградския държавен университет, ако може да се вярва на думите му пред репортерите, където е работил в Международния отдел на университета и е докладвал на заместник-ректора. Да не би да си въобразяваш, че е получил работата си, защото е бил добър студент? Или може би защото — след като е работил чак в Източна Германия — е бил експерт по международните въпроси? Може би защото от КГБ са искали човек с опит в разправата с дисидентите да се оправи с онези, които надигали глави в университета.

— Накъде биеш, Ерик? — попита тихо Кастило.

Кочиан вдигна ръка, за да му даде знак да изчака, след това продължи:

— Година по-късно — през 1991, ако не ме лъже паметта, а тя обикновено ми служи отлично — Путин е начело на Международния комитет на Ленинградската комендатура — извинявай, по това време Ленин вече не е официалният светец на Русия, така че Ленинград отново е Санкт Петербург.

— Значи говорим за Международния комитет на Санкт Петербургската комендатура. Там се занимава с международни взаимоотношения и чужди инвестиции. За да покаже, че съветското зло е вече зад гърба му, два месеца след като постъпва на новата работа, господин Путин си подава оставката от КГБ. Поправи ме, ако мислиш, че греша, но ако е напуснал КГБ през 1991 година, това не означава ли, че до 1991 година е бил в КГБ? Как можеш да си подадеш оставката от служба, в която не работиш?

Кастило се разсмя, но не отговори.

— Прекалено цинично ли е да мисля, Карл, че човек, който отговаря за чуждестранните инвестиции не другаде, а в Санкт Петербург, е в състояние да си дръпне по нещичко от върха и да го разпредели между заслужилите апаратчици от стария режим?

— Тази хитра мисъл вече ми е минавала през ума — отвърна Кастило. — Добре, какво друго?

— Та той толкова успешно успява да привлече чуждестранни инвестиции и да промени мнението на света в положителен аспект, че много скоро се озовава на поста първи заместник — председател на целия Санкт Петербург, а много скоро след това е призован в Москва, където изпълнява различни длъжности по времето на Борис Елцин. Поне така казва пред журналистите. Не се споменава обаче какви точно са тези длъжности. Някой циник би заподозрял, че отново е бил свързан с Комитет государственной безопасности или Комитетът за държавна сигурност е името на основната служба за сигурност, разузнавателна служба и службата на тайната полиция в Съветския съюз от 14 март 1954 до 6 ноември 1991 година, по-известен като…

— КГБ — довърши вместо него Кастило и се разсмя.

— Или днешната Федерална служба за сигурност…

— ФСБ — завърши през смях Кастило.

— Та на въпросната Федерална служба за сигурност на Руската федерация — закима Кочиан, — която замести порочното КГБ, Путин става шеф и запазва поста, докато не заема сегашната роля на държавен глава.

— Да не би да се опитваш да ми подскажеш, че той лично е замесен в скандала „Петрол срещу храни“, Ерик?

— Замесен е и още как — отвърна с горчивина Кочиан. — И като източник на пари за ФСБ, и лично.

— Можеш ли да го докажеш?

Кочиан поклати глава.

— Работя по въпроса. Може би съм се добрал до нещо, което става за публикуване.

— И мислиш, че той знае?

— В Будапеща има повече шпиони на квадратен метър, отколкото във Виена и Берлин, когато са били в разцвета на шпиономанията. Разбира се, че знае.

— Ами хората, които се опитаха да те очистят? Да не би да са били Спецназ, изпратени от ФСБ?

— Казваш „очистя“ в смисъл на „отвличам“ или на „убивам“?

— Убивам. Да отвлечеш човек, означава просто да го отвлечеш.

Кочиан кимна.

— Може и така да е, но не мисля. Не бяха руснаци. Бяха немци, което ме кара да си мисля, че са наемници. Едва ли руснаците ще пратят хора от Спецназ. Могат да ги идентифицират, а Путин не би искал подобно нещо да се случи. Най-вероятно е да са от някогашното източногерманско Щази. Какво можеш да ми кажеш за хората, които — как каза ти, „очисти“; много ми хареса — очистиха господин Лоримър?

— Бяха професионалисти — отвърна Кастило. — Нямаха никаква идентификация. Бяха въоръжени със шведски „Мадсън“. Представителите на ЦРУ в Монтевидео и Буенос Айрес се опитват да ги идентифицират. Май няма да им излезе късметът. Може да са от Щази, но може и да не са.

— Ако наистина не си от ЦРУ, Карл, откъде знаеш какви ги въртят представителите на ЦРУ? И откъде си