сигурен, че ти казват истината за онова, което вършат или не вършат?
Кастило не отговори веднага.
— Работя лично за президента, Ерик.
— Лично ли?
Кастило кимна.
— Той нареди на хората от Агенцията — и на всички останали от разузнавателната общност — да ми казват всичко, което ме интересува.
Кочиан срещна погледа му за момент, кимна, а след това посочи лаптопа на Кастило.
— Или процесът на криптиране е прекалено бавен, или машинката ти не работи.
— Наистина е бавен, затова пък няма грешка. — Погледна екрана. — Деветдесет и един процента са готови.
— Докато чакаме, ще отида да събера малко багаж. В Аржентина сега е зима, нали?
— Да, но не е нужно да си слагаш наполеонки. Първо ще минем през екваториална Африка.
Минаваше дванайсет, когато приключиха със задачите си и се отправиха към международното летище „Ферихеги“.
Според Кастило бе малко вероятно някой да дебне Ерик Кочиан на летището или да държи „Гълфстрийма“ под око, въпреки това прецени, че е най-разумно да прекара стареца до самолета в един от обикновените ванове на „Тагес Цайтунг“. С малко късмет, двамата с Шандор Тор щяха да успеят бързо да качат Кочиан по стълбите, за да останат двамата с Макс незабелязани, докато останалите товареха багажа.
Преди да тръгнат за летището, Кастило поръча да докарат мерцедеса на Кочиан в подземния гараж на „Гелерт“. Човек от охраната на „Тагес Цайтунг“ седна зад волана, а негов колега се настани на задната седалка и двамата поеха към Виена.
Тъй като прозорците бяха затъмнени, ако мръсниците, които бяха направили опитите за покушение над Кочиан, наблюдаваха „Гелерт“, нямаше как да разберат кой е на задната седалка на мерцедеса. Оставаше възможността да се пробват отново, когато автомобилът излезеше на магистралата. Кастило искрено се надяваше да предприемат нещо. Беше дал на охраната „Мадсъните“, които хората от Щази — или които и да бяха копелетата долни — носеха при нападението в хотела. Не се наложи да им показва как да ги използват.
Преди мерцедесът да потегли, стиснаха ръце с Ото Гьорнер, който щеше да остане в Будапеща поне още един ден, преди да се върне във Фулда, след това се качиха във вана.
Ерик Кочиан силно изненада Кастило. Не възропта, че ще пътува във ван, а истинското учудване дойде по-късно, на борда на „Гълфстрийма“, когато без всякакви уговорки взе лекарството против повръщане, предписано от доктор Черни. Кастило се почувства виновен, че го лъже по този начин.
Джак Торине и Фернандо Лопес, които бяха пътували до летището с такси, се качиха в самолета две минути, след като ванът потегли.
— Всичко наред ли е, Чарли? — попита Торине.
— Ако си уредил нещата с летателния план и си наясно с прогнозата, значи да.
— Има един малък проблем — обади се Фернандо.
— По-точно?
— Знам, че „Американ експрес“ се хвалят, че не слагат лимит на парите, които харчат клиентите им — започна Фернандо. — Какво ще стане, ако допуснат неволна грешка и се обадят от предпазливост в офиса ми и попитат дали наистина съм напълнил резервоара на тази ламя със самолетно гориво в Балтимор, Франкфурт, а след това и тук? Свикнали са да виждат, че плащам гориво за „Лиър“, не за „Гълфстрийм“ и със сигурност не зареждам самолета в Европа. Да не говорим, че количеството е много по-голямо. Могат да заподозрат, че някой използва моята кредитна карта „Амекс“.
— По дяволите! — възкликна Кастило. — Добре, че се сети. Е, вече сме оплескали работата. Отсега нататък използвай моята кредитна карта, а когато пристигнем в Буенос Айрес, ще позвъня на Дик и ще го накарам да напише чек от благотворителен фонд „Лоримър“, за да покрие разходите ти в „Американ Експрес“.
— Според мен трябва да направим нещо — настоя Фернандо.
— Съгласен съм — кимна Кастило. — Джейк, искаш ли да седна отдясно и да поема, след като се вдигнем?
— Искам да седнеш от лявата страна — нареди Торине. — Обучението ти започва моментално.
— Наземен контрол „Ферихеги“ до „Гълфстрийм три-седем-девет“ за излитане. Изкачете се на височина трийсет и една хиляди по курс нула-три-пет градуса. Свържете се с районен контрол „Загреб“ на две-три-три цяло и пет, когато достигнете двайсет хиляди.
—
— Прието.
Кастило тласна дроселите напред.
—
След тези думи изключи интеркома.
— Пусни го напред — прозвуча гласът на Торине в слушалките на Кастило. — Ще ти кажа кога да прибереш колесника.
СЕДЕМ
Макс бе застанал до Кастило, когато той отвори вратата към стълбите, и в мига, в който спуснаха стълбата, той изблъска Кастило настрани и се втурна надолу, стряскайки сенегалските власти, които бяха дошли да посрещнат „Гълфстрийма“.
Макс направи бърза обиколка, след това се насочи към предния колесник, вдигна крак и изпразни пикочния си мехур без всякакво угризение. Представлението бе впечатляващо и като обем и като време.
След това се огледа отново, намери място, където самолетът хвърляше сянка под лъчите на залязващото слънце, и свърши и останалата част от естествените си нужди, което също се оказа впечатляващо изпълнение. След това се върна при вратата и се огледа сякаш за да каже:
Ерик Кочиан слезе по стълбите царствено бавно и много предпазливо. Беше нахлупил широкопола шапка над белия ленен костюм. Сакото бе наметнато небрежно върху раменете, а ръката му бе все още стегната в превръзка. В здравата ръка държеше бастуна така, сякаш за да се перчи и привлича погледите.
Огледа чиновниците, кимна и заяви на унгарски:
— Господи, колко е горещо тук! Колко време се налага да стоим под слънцето на тази никому неизвестна развиваща се африканска страна?
Кастило си помисли:
— Намираме се в Дакар, Сенегал — отвърна на унгарски Кастило. — Надявам се, този автобус ще ни откара до транзитната зала.
Посочи един ван „Пежо“.
— А дали има климатик, или прекалявам с надеждите? — попита Кочиан и закрачи към автобуса.
Шандор Тор слезе по стълбите и пое след Кочиан. Макс заситни след тях.
Джейк Торине слезе по стълбите с необходимите документи, а накрая се показа и Фернандо Лопес.
