Ловците

— Юнг, ти си направо невероятен! — отвърна Хауъл. Каза го с искрено възхищение.

Юнг не спря да мисли за възхищението в гласа на Хауъл по време на полета към Монтевидео.

Мислеше и за други неща.

„Артигас вече не ме мисли за тъп кръшкач. Нали преди непрекъснато си повтарях, че пет пари не давам за мнението на останалите колеги от ФБР? Вършех си работата, при това я вършех както трябва, въпреки че те нямаха никаква представа.

Май ще излезе, че не ми е било чак толкова безразлично.

А сега, след като всичко рухна, вместо да гледат на мен като на смотания китаец, който не е нищо повече от един некомпетентен досадник, ще започнат да си задават въпроси.

Артигас няма да спомене и дума за онова, което предполага, че се е случило в имението, но всички ще стигнат до заключението, че по някакъв начин съм свързан с нещо важно, за което те нямат никаква представа.

И Кастило, и той. Той изобщо не прикри факта, че ме смята за праволинеен праведник от ФБР. Единствената причина, поради която ме върна тук, бе, защото съм единственият, който е в състояние да покрие следите на шестнайсетте милиона, които той отмъкна.

Но той и за това се оказа прав. Вече не мога да се върна на работа във ФБР. Не ме закачаха, задето съм бил близък с Хауърд Кенеди, преди да премине от другата страна, и от Държавния департамент ме изпратиха в Уругвай.

Само че след тази работа тук никой няма да ми даде втори шанс. Ще искат да им кажа всичко, което знам за Кастило, а аз не мога да обеля и дума — не мога, дори да исках — за президентския указ и мисията. Както Кастило каза, наистина ще ме пратят да разследвам злоупотреби с талони за паркиране някъде в Канзас и ще си остана там до края на живота.

Докато работата за Кастило — в Звеното за организационен анализ — като си помисля, не е чак толкова зле, колкото си мислех отначало.

Май ще се окаже, че притежавам истински талант за тези работи. Бях готов да се закълна, че целият ще плувна в студена пот, когато видя мястото, на което заковах нинджата. Само че аз дори не трепнах.

Копелето вредно имаше автомат и щеше да го използва срещу мен, ако не го бях гръмнал. Защо да се чувствам виновен, че съм го застрелял?

Кастило може и да не е очарован, че е вързан с мен. Какво толкова? Не може да ме върне на старата ми работа. Сега трябва само да си изиграя картите правилно и накрая той ще ме приеме. Мога да направя много за ЗОА. На тях им е необходим човек като мен. Освен това знаят, че ако нещо се скапе, аз мога да се оправя и сам. Доказал съм го.

Майната им на всички във ФБР!“

— Искаш ли да пийнем по нещо? — предложи Артигас, когато слязоха от хеликоптера и се отправиха към автомобилите.

Автомобилите на всички бяха паркирани пред хангара на Федералната полиция. Хауъл бе взел Артигас сутринта и го бе докарал до летището. Апартаментите и на двамата не бяха далече от посолството в „Рамбла“. Ордьонес ги чакаше на летището. Юнг бе дошъл в собствения си автомобил от апартамента в Караско.

— Уверявам те, че главата ми тежи — отвърна Юнг. — Ще ида да взема един душ и ще си лягам. Ще се видим в посолството утре в девет.

— Както искаш. Лека нощ, Дейв — отвърна Ордьонес, стисна рамото на Юнг и понечи да се качи в колата на Хауъл.

— Благодаря за всичко, Ордьонес — провикна се Юнг. — Много благодаря за всичко, което направи.

— Di nada, mi amigo — отвърна Ордьонес. — Утре сигурно ще се видим.

— Дадено.

„И утре ще научиш точно толкова, колкото научи и днес“.

Юнг прибра куфара в багажника на „Блейзъра“ и се качи зад волана.

Пътят от летището до апартамента на Юнг бе десет минути.

Живееше в триетажна сграда, с по два апартамента на етаж, на „Авенида Бернардо Баран“. Балконите на всички апартаменти гледаха към плажа. Беше решил, че неговият — апартаментът бе десният на третия етаж — има най-хубавата гледка и често си казваше, че жилището ще му липсва, когато се върне в окръг Колумбия, където наемите бяха астрономически и нямаше да може да си позволи нищо хубаво.

„Майната му. Може би, като работя за Кастило, няма да ми се налага да се застоявам във Вашингтон“.

Гаражът бе под сградата. Трябваше да натисне копче, за да се вдигне автоматичната гаражна врата.

Когато копчето не работеше, се налагаше да слезе от колата и да отключи ръчно.

Тази вечер то не работеше.

„По дяволите!“

Той изгаси, измъкна ключовете от стартера и отвори вратата на „Блейзъра“.

Тъкмо се промъкваше покрай бронята, когато забеляза две неща. Първо, автоматичната лампа, която се включваше винаги, когато някой натиснеше копчето — дори в случаите, когато противната врата не се отваряше — не се бе включила.

„Какво, по дяволите, става тук?“

След това забеляза, че някаква чанта, дали не беше парнал — нещо — покриваше приемника.

„Какво, по дяволите, става тук?“

В същата секунда забеляза някакъв мъж да се приближава с енергична крачка по алеята, последван от автомобил.

„На заден не става. Какво, по дяволите, да правя?“

Отметна сакото и извади пистолета.

В следващия миг блесна светлина от голям ръчен фенер.

— Policial — изрева нечий глас.

Автомобилът — едва сега забеляза, че е малък ван „Фиат“ — потегли по алеята с пищене на гуми.

Мъжът, който крачеше напред, заслони очи заради ярката светлина. След това вдигна и другата си ръка. Държеше пистолет.

— Не стреляйте по него! — изкрещя Юнг на испански.

Последваха три изстрела — прозвучаха като бумтене и Юнг разбра, че някой използва пушка, не пистолет — и мъжът се отплесна назад, сякаш поразен от нещо тежко. След това се свлече на земята.

Юнг пусна пистолета и вдигна ръце над главата си.

Започна да крещи:

— Policial Policial Policial Нещо топло покапа по лицето му.

В следващия миг разбра, че му тече кръв.

Уругвайски полицай, сержант с изваден пистолет, се приближи по алеята.

— Добре ли сте, сеньор Юнг?

„Този пък откъде знае името ми?“

— Може ли да сваля ръце?

— Разбира се, сеньор — отвърна сержантът и добави: — Ранен сте, сеньор Юнг!

Юнг погледна лявата си ръка. Сякаш някой бе направил дупка през нея. Започваше да кърви обилно.

Юнг си помисли: „Обикновено ловджийските сачми са с обща тежест от 1,5 унции. Всяка сачма има груба ударна сила на 36-калибров куршум от автоматичен «Колт»“.

Уайът Ърп е стрелял три пъти. Това означава, че наоколо са пищели и рикоширали изстрели, всеки с приблизителната ударна сила на 32-калибров патрон от автоматичен „Колт“. Извадих страшен късмет, че само един ме целна.