— За какво става въпрос?
— Познай кого са простреляли снощи в Монтевидео неизвестни лица.
— Юнг ли? — попита Кастило, неспособен да повярва.
— Причакали го пред апартамента му, когато се връщал от имението. Сигурно са щели да го спипат — имам предвид да го отвлекат — ако уругвайските ченгета не са го били поставили под наблюдение.
— Лошо ли е ранен?
— Уругвайските ченгета уцелили с три куршума единия. Другите, вероятно двама, избягали. Юнг го простреляли в ръката. Надупчили са го. Костта не е засегната, от куршума. Юнг е същият като тебе, Чарли — и той се промъква между капките. Стоял е непосредствено до лошия, когато ченгетата са го целнали.
— А онзи, когото са убили?
— Няма как да бъде идентифициран. Но пък е носел спринцовка, пълна с кетамин — много силен транквилант — която е имал намерение да инжектира на Юнг.
— Господи! — възкликна Кастило.
— Ти разбра ли клюката? Посланик Макгрори е решил, че Лоримър е наркодилър.
Кастило кимна.
— Казано му е, че нападателите на Юнг са искали да му свият колата.
— Уругвайските ченгета приемат ли тази версия?
Дарби кимна.
— Не знам какви са мотивите им, но те са пробутали тази версия на Юнг. Просто не разбирам защо.
— И на мен не ми е ясно.
— Щом Макгрори вярва, че Лоримър е наркодилър, сигурно ще реши, че Юнг е застрелян от друг наркодилър, а уругвайските ченгета не искат да си признаят. Искрено се надявам да стане така. Ако Макгрори открие какво се е случило в имението, тогава работата яко ще се разсмърди. Остави другото, ами и посланик Силвио ще пострада, а това не бива да става.
— Можеш ли да се свържеш с Юнг? Той в болница ли е?
— Отказал е да остане. Боб Хауъл му е бавачка, заедно с още някакъв агент от ФБР, с когото са били в имението, и — готов ли си за лошите новини? Въпросният агент сам се е усетил какво точно е станало при Лоримър.
— Да го вземем при нас. Не искам някой от Монтевидео да го дръпне преди това. Можете ли бързо да го доведете?
— Два часа след като му звънна, ще бъде тук — отвърна Дарби и кимна към телефона.
— Пак остава въпросът с безопасната квартира — продължи Кастило. — Според мен тук не става. Първо, прекалено много сме. Има ли възможност да използвам вилата от предишния път?
— В „Майерлинг“ ли? Не, а може би — да.
— Кажи сериозно, Алекс.
— В момента е заето — отвърна Дарби. — Има една вила, която се дава под наем и ще бъде подходяща.
— Наеми я — нареди Чарли. — Колко бързо може да стане?
— Единственият проблем е наемът. Искат четири хиляди на месец. Първият и последният месец се предплащат при подписването на договора, плюс още два месеца предварително, които остават депозирани за всеки случай. Това прави шестнайсет хиляди. Приблизително с толкова разполагам в банковата си сметка. Ако поискам още пари, в Ленгли ще започнат да питат защо са ми.
— Парите не са проблем — отвърна Кастило. — Сега разполагаме с
— С какъв фонд?
— Лоримър имаше почти шестнайсет милиона, пръснати в три банки в Монтевидео. По-голямата част сега са прехвърлени в „Лихтенщайнише Ландесбанк“ на Каймановите острови.
— На твое име ли са? — полюбопитства Дарби.
Чарли кимна.
— Как го направи?
— Не питай — сви рамене Кастило. — Седем милиона похарчих, за да купя самолет. Един „Гълфстрийм“.
— Купил си самолет с парите на Лоримър? — слиса се Сантини.
Кастило кимна усмихнат.
— „Гълфстрийм“! Страхотно е, Тони, да можеш да се отървеш от граничния контрол и висенето на опашки по летищата. Трябва и ти да си купиш.
— Мили боже, Чарли! Ти си напълно луд! — възкликна Дарби. — Знаеш ли как ще изперка Монтвейл, когато разбере, че си откраднал парите на Лоримър и си купил с тях „Гълфстрийм“?
— Всъщност идеята беше негова. Според мен беше решил, че тази хубава кръгла сума му се полага за негови нужди. И щеше да стане така, ако не контролирах аз парите. Още не съм му казал за самолета.
— Ами когато разбере?
— Единствено може да отиде при президента и да му каже — както сам беше предрекъл, — че действам импулсивно и необмислено, а самолетът ще му послужи за доказателство. От друга страна, може да реши, че идеята си я бива. Ако успее да дръпне Звеното за организационен анализ под крилото си — а той не крие намерението си — самолетът ще стане негов.
— А какво ще направи президентът, когато разбере за парите? — притесни се Сантини.
— Той знае за парите — призна Кастило. — Което ни връща на въпроса. Как да ти дам парите за наема, Алекс?
Дарби се замисли за момент.
— Необявената сметка е в „Банко Галиция“. Агенцията прехвърля пари в нея през швейцарска сметка. Можеш и ти да направиш същото.
— Колко време ще отнеме, за да ги прехвърля от банка „Ригс“? По-точно колко време ще мине, докато ти получиш превода?
— Не знам. Двайсет и четири часа, предполагам.
— Дай ми номера на сметката, ще звънна на Дик Милър и ще го накарам да прехвърли сто хиляди. Ще има още разходи, освен това трябва да дам някакви и на Дейвидсън за непредвидени разходи.
— Дейвидсън същият ли е, за когото го мисля? — попита Дарби.
— Зависи кой мислиш, че е.
— Ако не греша, последния път го видях в Кабул. И двамата се бяхте издокарали в роби, с бради. По онова време бяхте бавачки на едни ентусиасти, изпратени от Ленгли, наумили си, че ще спечелят войната за две седмици.
— Да, за същия Джон става въпрос. Между другото, не изгуби нито един от младите наивници. Много се зарадвах, когато го видях да слиза от колата ти.
— Ти не знаеше ли, че ще идва? — попита Сантини.
Кастило поклати глава.
— Докато чакаме парите, подпиши договор за къщата — може би още днес — с парите, с които разполагаш.
— Става — съгласи се Дарби. — Сигурен ли си, че не искаш старецът да остане тук?
— Той се казва Ерик Кочиан — напомни му Кастило. — Освен това ми е стар приятел е и изключителен човек. Много ми се иска да го оставя тук, но едва ли ще се съгласи. Трябва му място точно като в „Майерлинг“. Той си мисли — заради името вероятно — че има някаква връзка с австрийците или унгарците, замесени в скандала
— Нищо не разбирам — призна Дарби.
— Не си ли чувал историята? Засрами се, Алекс.
— Каква история? — намеси се Сантини.
— „Майерлинг“ е била императорската ловна хижа на Франц Йосиф. Принц Рудолф, след като баща му нарежда да се отърве от някаква шестнайсетгодишна баронеса, с която се чукал, застрелва момичето, след това се самоубива. Това е една от версиите. Научих я от леля — унгарка — а Кочиан вярва в другата
