Ловците

— Къде трябва да го занесе?

— Кой е оправял авиониката на „Рейнджъра“? — попита Чарли.

Когато видя обърканото изражение по лицето на Певснер, добави:

— Взех ти нова свястна авионика за хеликоптера.

— Че какво й е на старата?

— По скалата от едно до десет, сегашната е някъде към едно цяло и пет.

— Увериха ме, че получавам най-доброто.

— Запиши си някъде, Алекс. Никога не се доверявай на човек, който продава коли и самолети втора ръка.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че са ме измамили?

„Очите му отново станаха ледени“.

— Не, разбира се — разсмя се Кастило. — Всеки знае, че не можеш да измамиш честен човек. Просто казвам, че не са ти продали най-доброто, а в знак на благодарност за жеста, който направи към мен, ти подарявам най-доброто.

Певснер го погледна и се усмихна.

— Нали знаеш какво казват тук? Пази се от американците, които носят дарове.

Изискана жена с коса на опашка влезе в стаята.

— Чарли, каква приятна изненада! — възкликна тя на руски.

Кастило се изправи и я целуна по бузата.

— Много ми е приятно да те видя, Ана — отвърна той. — С Алекс се видяхме на улицата, разбра, че умирам от глад, и ме покани на закуска.

— Ако трябва да сме честни, той ме заговори в мъжката тоалетна на бензиностанция „Есо“ точно до болницата — уточни Певснер.

Тя погледна първо съпруга си, след това — Чарли.

— Никога не разбирам кога си прави майтап с мен — призна тя.

— Нито пък аз — отвърна Кастило.

— Няма значение къде сте се видели, много се радвам, че сте тук — каза тя. — Що се отнася до закуската, какво ще кажете за палачинки по американски с дървесен сироп.

— Да не би да става въпрос за кленов сироп?

— Точно така, кленов сироп — кимна тя. — Добиват го от кората на дърветата.

— Точно така.

— Има едно американче в класа на Александър — всъщност в „Сейнт Агнес“ са няколко. Понякога пускат момчето та остане у нас, понякога Александър остава у тях. Когато опи у тях, за закуска им направили палачинки с кленов сироп. Той просто не може да им се насити. Та това му беше подаръкът за рождения ден. Цял чувал брашно — тя разпери ръце, за да покаже колко е бил голям — и литър сироп.

— Той сигурно е във възторг.

— Само че любопитството на Алекс надделя и…

— Разкажи ми как получават сиропа — намеси се Певснер.

— Става през зимата, когато е студено. Вкарват нещо като кух клин в дървото и сокът капе в съд под клина, след това се вари, за да се сгъсти. Нищо повече.

— Я виж ти! — възкликна Певснер.

— Ние американците сме невероятни хора, Алекс. Мислех, че го знаеш.

По-възрастната прислужница внесе чай и кафе и Ана й поръча да направи палачинки и да опече наденица. Прислужницата с огромно неудобство измънка, че нямало достатъчно брашно, за да стигнат палачинките за всички.

— Тогава оставете — обади се Чарли. — Не искам да ощетя Алекс — младши.

— Глупости — сряза го Певснер. — Направи с каквото е останало, а аз ще гледам да намеря още от същото брашно.

— Сигурен съм, че в магазина на посолството има — отвърна Кастило. — Ще ти взема преди да замина.

— Къде заминаваш?

— За Щатите.

— Кога?

— Може би утре. Още по-вероятно, вдругиден.

— Наистина ли, Чарли? — Ана Певснер стисна ръцете му. — Наистина ли ще вземеш? Проверих във всички магазини в Буенос Айрес, а те ме гледаха като луда.

— Смятай, че го имаш.

„И ако в магазина на посолството нямат, шефът на Звеното за организационен анализ ще трябва да поръча поне десет килограма от най-доброто брашно за палачинки да пристигне с дипломатическа поща.

Като доставиш удоволствие на мадам Певснер и на Алекс — младши, е все едно да доставиш удоволствие на Алекс — старши. А това за него е много по-ценно от авиониката в «Черокито», която излезе петдесет хилядарки“.

— Как ще изнесеш брашното? — полюбопитства Певснер.

В превод това означаваше: „Без никой да разбере, че А. Певснер, виден руски мафиозо и международен трафикант на оръжие, се подвизава в кънтри клуба на Буенос Айрес“.

— Ако не успея да дойда, може да се видим някъде с Янош.

— Само кажи къде и кога, Чарли — отвърна с готовност Певснер. — Янош ще те чака. Алекс наистина е полудял по тези палачинки.

— И двамата — уточни Ана.

— Или пък ще се видя с Хауърд Кенеди — отвърна Кастило. — Той е във „Фор Сийзънс“, нали? И аз съм там.

— В момента Хауърд го няма — призна Певснер.

— Тогава полковник Мунц.

— Той не ти ли каза, Чарли? — намеси се Ана.

— Какво да ми каже?

— Направо няма да повярваш — започна тя. — Знам, че не трябва да се усмихвам, но той е бил — или по-точно казано беше — полицай толкова години, преди да започне работа при Алекс. Да знаеш, Чарли, че се прострелял в рамото, докато си чистел пистолета.

— Добре ли е? — попита Кастило и погледна Певснер.

— Нищо му няма — отвърна Певснер.

— Да знаеш само колко неловко се чувства — усмихна се отново Ана.

— Прати му много поздрави — поръча Кастило. — Не споменавай, че си ми казала какво му се е случило. Много добре разбирам колко неловко се чувства.

ПЕТ

Мила, би ли ни извинила? — обърна се към съпругата си Певснер, докато пиеха втората чаша чай и кафе. — Двамата с Чарли трябва да огледаме хеликоптера.

— А след това трябва да се върна в Буенос Айрес — уточни Кастило. — Много благодаря за закуската. Спасихте ми живота.

Той се изправи и Ана наклони глава, за да я целуне по бузата.

Певснер също се изправи, отвори една от френските врати и даде знак на Чарли да мине пред него.

По средата на поляната, на която бе хеликоптерът, Певснер заговори:

— Кога искаш да обсъдим проблема, заради който си дошъл? Преди да ми покажеш как мръсникът ме е прецакал с авиониката или после?

— После — реши Чарли след секунда размисъл и добави: — Алекс, не съм казал, че те е прецакал. Просто казах, че не е най-добрата. Има разлика.